Всеки от нас се възхищава на завладяващия чар и въздействието

Всеки от нас се възхищава на завладяващия сексапил и въздействието на артиста от сцената. Копнеем за мига популярност, допрени от театралното изкуство. Подчинени сме на въздействието от мощната роля, като че ли се сливаме с играта и ставаме част от еуфорията на превъзходно зрелище. Да си актьор е гений и предопределение.
Да, животът е сцена и в някой миг се постанова да излезем от топлата сянка на кулисите и да застанем под светлините на прожекторите. Дали публиката ще ни изпрати с бурни аплодисменти или ще ни освирка, зависи от метода, по който ще се представим пред нея. Но, едно е да си представяш, че си на сцената, друго е в действителност да го направиш. Как ще ни одобри нашата публика и дали ще чуе това, което желаеме да кажем, зависи от метода, по който сами се настроим.

Не имам вяра да има човек, на който да не се е наложило да се изкаже пред хора. Дали на изявление за работа, показване на план, среща или просто повдигане на тост на шумно празненство – все е обвързвано с мига внимание, когато погледите на всички са вперени в говорещия. И тук се загнездва страхът, който може да провали всичко. Добрата вест е, че говоренето не е гений, даден от Бога, а умеене, което се учи и усъвършенства със следването на подобаващи препоръки и доста извършения. Всеки човек може да се трансформира в добър оратор и да реализира забележителни резултати - стига да има тази мотивация, да желае да усъвършенства себе си в изкуството на говоренето.

Ето ни пред момента, в който би трябвало да си отворим устата и... към този момент желаеме да избягаме неотложно, а краката ни като че ли не ни държат. Гърлото се стяга, дланите се изпотяват, сърцето ще изскочи. Пулсът е до небесата, пот се стича на ледени струйки. В главата ни обаче няма никаква мисъл, там е празно поле... а всички са вперили очи нетърпеливи и чакат да заговорим. Колкото и да сме готови, колкото и да сме положителни, страхът от изявата пред хора и неналичието на убеденост може да унищожи всичко. Тогава публиката ни наподобява като един жив, пулсиращ организъм, наподобява на звяр, който желае да ни раздра...

Не бихме ли могли ние, посредством своето сладкодумство, да податлив този звяр, да го подчиним и да го опитомим? Можем ли да накараме хората да ни слушат, да откликват по този начин, както на нас ни се желае? Да, това е допустимо!

Какво ни би трябвало, с цел да успеем?

Много настояща е националната сентенция „ По облеклата посрещат, по мозъка изпращат “. Първото усещане от цялостното ни подстрекателство е доста значимо, по тази причина внимавайте с облеклото. Съобразете го с мястото и хората, които ще са там. Ако изнасяте обществена лекция на сериозна тематика или участвате в спор, стилният костюм е целесъобразен, а избягването на ярки и крещящи цветове – наложително. Дамите е добре да не прекаляват с деколтето и грима и да не са накичени с бижута като за ликвидация. Няма да е добре да сте омотани в шарени нанизи и да подрънкват безчет гривни. Семплите декорации за са предпочитане. По-малко е по-добре. Да не забравяме, че ще акцентирате на това, което е под прическата. Външният тип печели при посрещането, оттова нататък е значимо какво ще кажете.

От извънредно значение е да изключим тревожните мисли и да имаме позитивна настройка. Добро предпочитание, убеденост в себе си, храброст, подготовка, малко артистизъм и най-много предпочитание за развлечение. За да не заеквате, започнете с надълбоко вдишване на въздух, усмихвайте се, позволявайте си леки паузи, когато изключително мощно сте въздействали на публиката, дайте й опция да си поеме мирис.

Нека одобряваме публиката като нещо, което би трябвало да завладеем, като някой, с който да си играем, освободени от предубеждения. Тя е там поради нас. Нека да я вземем. Вместо да чака от нас - ние би трябвало да й диктувме какво да прави. За задачата - не изпускайте контакта с нея, спирайте погледа си върху избрани хора, които познавате, само че не прекомерно упорито – по 5 – 7 сек. са задоволителни за зрителен контакт. Ако не познавате никого, тогава се заглеждайте в хора, които се усмихват. Те са позитивно настроени към вас и ви поддържат. Няма метод да се харесате напълно на всички, само че за опора са ви нужни няколко доброжелателни лица, на които прочувствено да се опрете. Бъдете устремени към тях, дано те усещат вашият възторг. Ако има метод, разговаряйте с публиката, накарайте я да взе участие, направете процеса двупосочен. Това оказва помощ.

Езикът на тялото не е за подценяване. Никога не обръщайте тил на хората, не стойте скована като дъска, не говорете под нос. Краченето и жестикулирането са възможни като добре премислена актьорска игра.