Всеки от нас се наслаждава на храната заради вкуса, аромата

Всеки от нас се любува на храната поради усета, аромата и удоволствието, което ни доставя яденето на вкусна храна. Но надали всеки ден си задаваме въпроса: „ Какво съдържа храната ни? “. Храната ни е цялост от доста и разнородни химически вещества. Някои от тях са потребни за действието на органите и системите, други са жизненоважни за растежа и развиването. Тези химически вещества са известни като нутриенти. Шест са главните групи нутриенти, които се съдържат в храната:

-

Въглехидрати
-

Липиди (включително мазнини и олиа)
-

Протеини
-

Витамини
-

Минерали
-

Вода

В последно време доста постоянно се употребява терминът „ органически “ или „ био “. За органична се смята храна, която е отгледана без или с минимално количество химикали. Но когато диетолозите разказват нутриентите в храната като органични се има поради, че те съдържат въглерод в структурата си, който е главен детайл в живите организми.

Въглехидратите, мазнините и протеините са органични съединения, а минералите и водата са неорганични. И органичните и неорганичните нутриенти са еднообразно значими за просъществуването на живота.

Органичните нутриенти – въглехидрати, мазнини и белтъци (протеини) са тези, които доставят сила на тялото. Те се разграждат като се освобождава сила, която е нужна за естественото действие на организма.

Така че пиенето на мултивитамини единствено по себе си няма да ви зареди с сила за утринния крос, само че пък ще усъвършенства метаболизма и ще подкрепи разграждането на другите нутриенти, които ви дават сила. Органичните нутриенти се назовават още макронутриенти. Те са нужни на тялото ни в огромни количества, с цел да обезпечат естественото протичане на клетъчните процеси.

Алкохолът също е източник на сила, само че той не е присъединен към нутриентите. Това е по този начин, тъй като той не е нужен за протичането на виталните функционалности в организма. В същина за алкохола е решено той да се преглежда като опиат и отрова по едно и също време.

Свързани публикации.. Храни, които борят целулита 0 Как работи кетогенната диета? 0 Предотвратете хипертонията посредством DASH диета 0

Въглехидрати . Те са първият източник на сила за тялото. Както подсказва името им те се състоят от въглерод, водород и О2. Синтезират се в растенията в процеса фотосинтеза. Те се срещат в доста и разнообразни храни: ориз, пшеница, и други зърнени култури, както и в плодовете и зеленчуците. Въглехидрати има и в бобовите култури – фасул, леща, грах, семена, ядки, мляко и млечни артикули. Фибрите също се класифицират като тип въглехидрати.

Въглехидратите се класифицират като елементарни и комплицирани. Простите въглехидрати са известни още като захари – монозахариди или дизахариди. Глюкоза, фруктоза и галактоза са монозахаридите, които са застъпени в най-голяма степен в менюто ни.

Глюкозата е желан източник на сила за мозъка, а и за цялото тяло, защото тя е лесноразградима и бързо освобождава сила. Фруктозата или така наречен плодова захар е с висока наслада. Тя се употребява като сурогат на захарта в доста храни и питиета.

Лактоза, малтоза и сукроза са дизахаридите, които се застъпват в най-голяма степен в храната ни. Лактоза (млечна захар) се съдържа в огромни количества в човешката кърма, което я прави сладка. Сукрозата е една от най-сладките елементарни захари. Именно на нея се дължи сладкият усет на меда, кленовия сироп, плодовете и зеленчуците. Захарта във типа, в който я познаваме се образува посредством пречистване на сукрозата в захарното цвекло и захарната тръстика.

По-полезно ли е да ядем мед вместо рафинирана захар? Всъщност не. Както меда, по този начин и рафинираната захар съдържат сукроза. Дори 1 супена лъжица мед съдържа повече калории (енергия) от колкото лъжица захар. Важен факт за меда е, че той съдържа избран тип бактерии, които могат да причинят интоксикация при дребни деца. Ензимните системи при възрастни и по-големи деца са задоволително развити, с цел да се оправят с обработването на меда, само че на деца под 1 година не би трябвало да се предлага мед.

Сложните захари или още полизахаридите съставляват дълги вериги от свързани глюкозни молекули. Фибрите в действителност са полизахариди. Връзките в техните молекули са извънредно здрави, нашият организъм не може да ги унищожи. Заради това множеството фибри минават през храносмилателната система без да бъдат модифицирани или усвоени, т.е. те не обезпечават сила на тялото ни. Въпреки това те имат редица изгоди за организма ни.

Ние не усвояваме фибрите, само че те са значима част от диетата ни. Ползите от фибрите са доста:

-

Редовната консумация на фибри понижава риска от поява на хемороиди, запек и други чревни проблеми, поддържайки чревното съдържимо с удобна консистенция. Фибрите подтикват чревната мускулатура и подкрепят изпразването им.
-

Те понижават риска от поява на дивертикули (разширени сектори на чревната стена, в които може да се задържат хранителни остатъци). Те пораждат вследствие на продължителна констипация и компликация при изпразването на дебелото черво.
-

Могат да понижат риска от сърдечни болести. Те потискат усвояването на холестерола от храната. И покачват равнищата на положителния холестерол.
-

Много постоянно фибрите са част от диетите за намаляване. Храните, богати на фибри са ниско калорични, само че основават възприятие за задоволеност. Хората, които са на диета, богата на фибри са склонни да не ядат мазни храни и такива

с високо наличие на захар.
-

Могат да понижат риска от развиване на диабет вид 2. Фибрите забавят освобождението на глюкоза в кръвта. Това усъвършенства регулирането на инсулиновата продукция и равнищата на кръвна захар.5468