Всеки от нас поне веднъж е имал кулинарна среща с

Всеки от нас най-малко един път е имал кулинарна среща с охлювите. Познавачи споделят, че хората се разделят на три групи – малко на брой безспорни техни почитатели, огромен брой безапелационни отрицатели и една част, които са склонни да опитат, само че те са си експериментатори по душа. Лично аз, като чуя за, а не като подробност от последния ми излет, се сещам за две неща. Първото е една незабравима история от „ Патиланско царство “. Там баба Цоцолана е събрала охлюви в една тенджера, а любопитните патиланци надникнали вътре и не запомнили капака отворен. На сутринта цялата стая била полазена от тези животинки, даже и лицето на ужасената баба. Всичко това – разказано по най-смешен метод. Имам някакъв замъглен, по детски сантиментален спомен по какъв начин майка ми най-малко един път е приготвяла тази екзотика, с цел да пристигна ред на моето лично персонално и изрично съприкосновения с тях. Измивах, попарвах охлювите. От тях излизаха нечистотии, които тотално убиха апетита ми. Последва дълго варене, след което те си останаха порядъчно жилави, а аз бях натрупала толкоз негативизъм към тези животинки, та не си и помислях да ги вкуся.

Това е личната ми охлювена предистория досега, когато попаднах на кулинарно шоу, в което основен воин бяха точно охлювите. С тази разлика, че бяха авансово почистени, бланширани и подготвени за бързо сготвяне. Признавам, че подходих с предрешение. Оказа се, че могат да бъдат приготвяни по невъобразимо доста способи. Вкусни са и са лека храна, която хем бързо те насища, хем не натоварва стомаха. Могат да се подготвят на чорба, като главно ядене с ориз, със зелен лук, спанак или лапад, с доматен сос, панирани. „ Охлюви по бургундски “ е същински деликатес. Тази рецепта е известна от към 1000 години. При нея месото е извадено и почистено, черупката настрана се почиства и стерилизира. После сготвеното месо се връща назад в черупката и се запечатва с паста от доста подправки и масло. Прави се ръчно – охлювче по охлювче. Това се сервира като обособена хапка върху брускета или препечена филийка, да вземем за пример. Идеално е с бяло вино.

Като се каже охлюви, първата ни асоциация е Франция, а в действителност те имат своето, въпреки непретенциозно място, и в обичайна родна кухня. Заедно с всичко това, което непосредствено събираме от природата, без да сме полагали труд за развъждането му – коприва, лапад, гъби, миди, раци. Но по този начин е, няма спор – привикнали сме да асоциираме охлювите с висшата кухня, с нещо особено и изискано. Във Франция се изяждат 2/3 от охлювите на планетата, споделят познавачи. Едва ли обаче е известно, че 2/3 от изконсумираното във Франция е погълнато не от локалните, а от задгранични туристи. Особено при проведените групи това е неизбежно. Причината е елементарна – счита се за доста френско да опиташ охлюви там, на място и всеки се усеща надали не длъжен да го направи.

Охлювите са самобитен екологичен барометър за природата. Ако в тяхното местообитание тя не е чиста, те не могат да просъществуват. Вреди им всичко – химията, птици, инсектициди. Събирането им по никакъв способи не заплашва екологичното равновесие, в случай че се съблюдават две елементарни правила – да се събират след яйцеснасяне и единствено възрастни екземпляри. Затова и има позволен интервал за събирането им – 10 май е началото на акцията, в случай че пролетта закъснее – 20 май. Интересна детайлност е, че охлювите са хермафродити, т.е. всеки снася яйца. Всеки охлюв дава 120 яйца, оцеляват към 10 % и това е задоволително те да са устойчиви, тъй като се възпроизвеждат в геометрична градация. Месото от охлюви е най-балансираното във връзка с съотношението протеини-мазнини. Много е богато на протеини и минерали. Това не е инцидентно – пълзящите животинки се хранят с най-крехките тревички в най-чистите територии. Много подобаваща храна са за подрастващи. Охлювите имат и друго качество – това е огромната им продължителност и резистентност на процесите замразяване-размразяване – те просто не им се отразяват. Идеални са за болен корем – образуват самобитен филм, който защищава лигавицата. Още една детайлност – в случай че постите, можете умерено да ядете охлюви, те не се считат за месо.

Ето и една лесна рецепта

Oхлюви със спанак и ориз:


Задушете поредно лука, чесъна и нарязания на ситно спанак.

Добавете доматеното пюре, ориза, черния пипер и солта.

Разредете със зеленчуковия бульон.

Прибавете охлювите и нарязания на ситно джоджен.

Варете до подготвеност на ориза.

Накрая поръсете с джоджен. Да ви е сладко!