Непростените родители
Всеки от нас може да предяви искания към родителите си. Критикували са ни. Не са ни разбирали. Може да са били ненужно строги.
Или контролиращи. Или досадни. Или равнодушни. Понякога са били невнимателни, от време на време прекомерно изискващи. Могли са да ни унижават. Понякога да бият. Да манипулират.
Знам, такова равно, благожелателно, любещо отношение към детето, учредено на почитание към личността, върху безусловното му приемане и безусловната обич, е изключение от правилото,. И ти е провървяло доста, в случай че си израснал в такова семейство, при такива връзки.
Но, в случай че са те подлагали на критика и отблъсквали, а от време на време и не са те разбирали – в теб е останала засегнатост и искания към родителите.
В нас, възрастните, съществуват цели находища от неизказани към родителите усеща, когато са ни обиждали или отхвърляли, или не са ни разбирали. Защото (както и децата ни в този момент!) не постоянно сме изразявали (имали такава опция!) своето противоречие с родителите си. И до момента в който в нас се спотайват тези неизказани упреци, искания, обиди – връзките ни с родителите не може да бъдат наречени положителни, „ разчистени “. Между нас съществуват камари неизказани усеща и страсти, неизказани думи. И до момента в който не се избавим от тези искания, не се освободим от обидите си – родителите ни не са простени.
Но всеки родител, с цел да е добър родител – би трябвало първо да елементарни на своите родители за всички неточности, които несъзнателно са позволили. Защото, до момента в който не простиш, си жертван да повтаряш непрекъснато техните неточности. И в случай че си се клел като пораснеш в никакъв случай да не се държиш по този начин с децата си, – ще правиш тъкмо противоположното.
Твоят непростен татко ще подвига ръка, с цел да удари твоето дете. Твоята непрoстена майка ще те кара да крещиш на детето си като нея. Искаш ли го или не, само че непростените родители остават фактически във нас, в нас остава експанзията или затвореността, равнодушието или досадливостта им. И стартират да избликват, да се демонстрират посредством нас. И в това няма нищо мистично.
Нашите деца се трансформират в заложници на нашите връзки с родителите ни. За да възпитавате детето „ по-нoвoму “, чисто, ярко, е належащо самите вие да станете чист и ярък човек, необременен с обиди и искания, с експанзия и не дал прошка. А да се освободите от тях е елементарно. Колкото и необичайно да наподобява, нo фактически освобождението от обидите и прощаването на родителите е доста по-лесно, в сравнение с да живеете с непрекъснатата болежка в сърцето, с злоба или с неприемане. Защото, да се освободите, значи да простите. А да простите – значи да разберете. Да разберете, за какво сте постъпвали по този начин. Защо те са го правили.
А те са просто такива, каквито са били. И са ни възпитавали, доколкото могат (както го вършим и ние сега). И не са научени от никого, нямат подготовка за детско образование – и неизбежно (както и ние сега), са допускали неточности, които даже не са забелязвали. Нещо повече, родителите ни са били доста по-малко готови за възпитанието от нас.
Ако вършиме възпитателни неточности в този момент, когато има достъп до голямо количество литература за детското образование, когато има стратегии по радио и телевизия, отдадени на детското образование, има тренинги, помагащи преодоляването на грамотно другарство с детето – какво са могли да знаят родителите ни, израснали във времена на ограничавания и недостиг? Те са били доста по-малко готови и развити. Затова са постъпвали съгласно опциите си.
