Подкаст | Иван Вачков: "Искам да сложа повече години в живота си и повече живот в годините си"
" Всеки от нас, като стигне 40 години, стартира да се замисля за това, какво ще остави зад себе си " - и по този начин, след дълги години работа в хедж фонд, първо в Лондон, а в следствие и в Сингапур, на крехата възраст от 41 години Иван Вачков се оказва в позицията на съосновател на старт-ъп. Kalibra.ai към този момент е привлякъл първия си милион капитал от външни вложители, фокусиран е върху превентивната грижа за здравето, посредством даване на виртуален персонален треньор, който асистира в действително време, а пазарите, в които се цели са Сингапур и Хонг Конг.
Иван приключва Техникума за микропроцесорна техника в Правец и през 1996 година се насочва към Лондон, където учи със стипендии за отличен триумф (важен подробност, тъй като другояче няма по какъв начин да си разреши таксите) първо в Американския университет в Ричмънд, а в следствие и в LSE (London School of Economics). Особено любознателен, получава и купата CFA (Certified Financial Analyst). Работи в областта на финансите съвсем 20 години, доста години ръководи капитал в хедж фонд, чиито активи набъбват от към 600 млн. до над 11 млрд $. Често му се случва да работи от 7 сутринта, когато отварят първите азиатски пазари до 4 на другата заран, когато затварят американските тържища. Струва му се, сякаш извървява пътя на бизнесмена наопаки, с цел да се озове в позицията, в която е през днешния ден.
Разговорът с Иван, несъмнено, е пъстър - приказваме си за " модерния метод за посрещане на хъшове, единствено че не в Рила, а в Лондон " в края на 1990те години, а първи извод от диалога ни е, че в случай че си купиш къща в Лондон, има огромен късмет да се окажеш в Сингапур (или в Казахстан). Говорим за случайностите в живота, които дефинират толкоз съответно пътя ни - като да вземем за пример случайността британското държавно управление да промени визовия режим за студенти в края на 90те години, което му разрешава да остане в Лондон, или пък случайността и шанса, които изпращат него и фамилията му в Сингапур през 2010 година
Слушайте диалога тук или в комфортната за вас аудиплатформа:
Your browser does not support the audio element. Реклама
Говорим на дълго и необятно за Сингапур, който съгласно Иван е забавен не с това, че е чист и спретнат, а че се ръководи извънредно умело. Нивото на подготвеност на държавните чиновници там е впечатляващо, те се подреждат измежду най-добре платените политици в света (заплатата на премиера да вземем за пример е 2.2 млн сингапурски долара), а корупция на процедура не съществува. Запитан какъв брой време счита да остане в Сингапур, дежурният му отговор е: " Не съм имал желание да вървя по този начин или другояче, тъй че всяка година е подарък. "
Пренасяйки се от Сингапур в България, за Иван въпросът дали корупцията може напълно да се изкорени е чисто научен въпрос, само че той е уверен, че тя може да се ограничи посредством цифровизация и бистрота на държавното управление. И в случай че сингапурският модел може би не е непосредствено използван в България, добър опит може да се черпи от страни като Финландия, Естония.
Докато смъквам цялостния ни диалог, постоянно ми се постанова да наблягам с дебела линия. На тематика ръководство на капитал примерно: " когато управляваш огромен капитал, в действителност те ръководи той ".
Или пък за здравето: " Сигурен съм, че който и да попиташ дали би рискувал здравето си за пари споделя " не ", а в действителност огромна част от нас го вършат всеки ден и всеки час. "
Реклама
И упоритостите в този живот: " Искам да сложа повече години в живота си и повече живот в годините си ". (пълния диалог с него четете по-долу).
Намери най-близкия до теб и му помогни с каквото можеш, пък да става каквото ще
Говорим за Рийчаут България (reachout.bg), фондация, която оказва помощ за общественото консолидиране и развиване на деца лишени от родителска грижа, която през годините е трансформирала живота на стотици деца в неравноправно състояние. Иван е един от съоснователите на фондацията през 2008. Макар и да живее на другия завършек на света, Иван, дружно със брачната половинка си са интензивно ангажирани с дела тук, в България.
Разговор за България: " Зарекохме се в никакъв случай повече да не споделяме " НО "
Наш дълг е като българи е да търсим позитивното, градивното, а не да се опитваме да сигнализираме какъв брой сме умни и забавни тъй като сме видяли проблеми някъде. И двамата се съгласяваме, че това обезверение звучи интелектуано много по-сериозно в сравнение с позитивизма, който звучи доверчив, само че в действителност е извънредно деструктивно. Вместо да седим и да човъркаме какво не е в ред, би трябвало да разберем какви активи имаме като нация и по какъв начин да ги активизираме.
Мечтата на Иван за България през 2050 година: верните браншове, верните хора, и страховит фокус върху образованието. Надява се към 2050 година да имаме ясни цели и да избираме верните хора на вярното място, тъй че те да имат оптимално огромен резултат.
Иван приключва Техникума за микропроцесорна техника в Правец и през 1996 година се насочва към Лондон, където учи със стипендии за отличен триумф (важен подробност, тъй като другояче няма по какъв начин да си разреши таксите) първо в Американския университет в Ричмънд, а в следствие и в LSE (London School of Economics). Особено любознателен, получава и купата CFA (Certified Financial Analyst). Работи в областта на финансите съвсем 20 години, доста години ръководи капитал в хедж фонд, чиито активи набъбват от към 600 млн. до над 11 млрд $. Често му се случва да работи от 7 сутринта, когато отварят първите азиатски пазари до 4 на другата заран, когато затварят американските тържища. Струва му се, сякаш извървява пътя на бизнесмена наопаки, с цел да се озове в позицията, в която е през днешния ден.
Разговорът с Иван, несъмнено, е пъстър - приказваме си за " модерния метод за посрещане на хъшове, единствено че не в Рила, а в Лондон " в края на 1990те години, а първи извод от диалога ни е, че в случай че си купиш къща в Лондон, има огромен късмет да се окажеш в Сингапур (или в Казахстан). Говорим за случайностите в живота, които дефинират толкоз съответно пътя ни - като да вземем за пример случайността британското държавно управление да промени визовия режим за студенти в края на 90те години, което му разрешава да остане в Лондон, или пък случайността и шанса, които изпращат него и фамилията му в Сингапур през 2010 година
Слушайте диалога тук или в комфортната за вас аудиплатформа:
Your browser does not support the audio element. Реклама
Говорим на дълго и необятно за Сингапур, който съгласно Иван е забавен не с това, че е чист и спретнат, а че се ръководи извънредно умело. Нивото на подготвеност на държавните чиновници там е впечатляващо, те се подреждат измежду най-добре платените политици в света (заплатата на премиера да вземем за пример е 2.2 млн сингапурски долара), а корупция на процедура не съществува. Запитан какъв брой време счита да остане в Сингапур, дежурният му отговор е: " Не съм имал желание да вървя по този начин или другояче, тъй че всяка година е подарък. "
Пренасяйки се от Сингапур в България, за Иван въпросът дали корупцията може напълно да се изкорени е чисто научен въпрос, само че той е уверен, че тя може да се ограничи посредством цифровизация и бистрота на държавното управление. И в случай че сингапурският модел може би не е непосредствено използван в България, добър опит може да се черпи от страни като Финландия, Естония.
Докато смъквам цялостния ни диалог, постоянно ми се постанова да наблягам с дебела линия. На тематика ръководство на капитал примерно: " когато управляваш огромен капитал, в действителност те ръководи той ".
Или пък за здравето: " Сигурен съм, че който и да попиташ дали би рискувал здравето си за пари споделя " не ", а в действителност огромна част от нас го вършат всеки ден и всеки час. "
Реклама
И упоритостите в този живот: " Искам да сложа повече години в живота си и повече живот в годините си ". (пълния диалог с него четете по-долу).
Намери най-близкия до теб и му помогни с каквото можеш, пък да става каквото ще
Говорим за Рийчаут България (reachout.bg), фондация, която оказва помощ за общественото консолидиране и развиване на деца лишени от родителска грижа, която през годините е трансформирала живота на стотици деца в неравноправно състояние. Иван е един от съоснователите на фондацията през 2008. Макар и да живее на другия завършек на света, Иван, дружно със брачната половинка си са интензивно ангажирани с дела тук, в България.
Разговор за България: " Зарекохме се в никакъв случай повече да не споделяме " НО "
Наш дълг е като българи е да търсим позитивното, градивното, а не да се опитваме да сигнализираме какъв брой сме умни и забавни тъй като сме видяли проблеми някъде. И двамата се съгласяваме, че това обезверение звучи интелектуано много по-сериозно в сравнение с позитивизма, който звучи доверчив, само че в действителност е извънредно деструктивно. Вместо да седим и да човъркаме какво не е в ред, би трябвало да разберем какви активи имаме като нация и по какъв начин да ги активизираме.
Мечтата на Иван за България през 2050 година: верните браншове, верните хора, и страховит фокус върху образованието. Надява се към 2050 година да имаме ясни цели и да избираме верните хора на вярното място, тъй че те да имат оптимално огромен резултат.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ