Втората пенсия - първа грижа на отрицателите й
Всеки от чужбина у нас е приет за специалист. Ако е обвързван да вземем за пример с европейски институт, какъвто е B etter finance* (в превод - „ По-добри финанси”), значи, че там работят и по-добри финансисти. Тези по-добри финансисти вършат и по-добри разбори. Един от тези специалисти е Любомир Христов (някогашен основен икономист на Българска народна банка, след това и консултант на изпълнителния шеф на Световната банка), а в този момент - натурален зложелател на частните пенсионни схеми и флагман на държавното обезпечаване за старини.
Изкристализиралият резултат от сметките на Христов е, че всеки 100 лева, импортирани през 2002 година в частен пенсионен фонд в България, са се стопили до 84 лева като покупателна дарба в края на 2019 година.
Не за първи път обаче неговите разбори скандализират обществото. И то не със 7-сантиметрови разкрития, а със сметки, успоредни на правата линия, начертана от страната – да се клати втория пенсионен дирек. Това се прави към този момент обичайно като се нападна доходността на частните пенсионни фондове и се сочи една от аргументите – „ огромните” такси за ръководство на парите ни.
Да отбележим, че отчетът излиза малко преди да пристигна моментът, в който първите българи ще стартират да получават пенсии по едно и също време и от Национален осигурителен институт, и от частен фонд. На екзотичните сметки на Христов реагира Николай Василев, някогашен вицепремиер, човек на „ ти " с капиталовата активност.
Спомням си мъдрите думи на Бриджит Чарнота, директорка от Еврокомисията от времето на приемането ни в Европейски Съюз: “Няма такова нещо като самостоятелен специалист.”, съобщи той. Сега “експерти” разясняват следващи разбори какъв брой несполучливи били частните пенсионни фондове (ЧПФ). И по какъв начин е по-добре някое алчно държавно управление да докопа спестените милиарди на жителите и да ги прахоса преди последващи избори, разяснява Василев. Учуден съм, че се чуват само гласовете на критиците - хора, които са намерили идея в разгромяването на частните пенсионни фондове (ЧПФ). Те пък имат своя асоциация, както и голям интелектуален потенциал от финансисти и икономисти. Но те обичайно не съумяват да обяснят позицията си на понятен за милионите хора език. Така в публиката се заформя факсимиле: “Нищо не разбрах от цифрите, само че очевидно втората пенсия е неуспех и най-добре да пъдя Михаля в Национален осигурителен институт.”, уверен е Василев.
Тези явно погрешни сметки бяха изцяло отхвърлени от Николай Марев - член на управителния съвет на Асоциацията на сдруженията за в допълнение пенсионно обезпечаване, и от ръководителя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. На първо място - съгласно Марев Better finance* не била европейска организация, а неправителствена организация, която се финансира с европейски пари, само че действително нямала общо с Европейската комисия или с който и да било от европейските надзорни органи. (Вестник „ Банкеръ “ писа за проучването на Better finance* в предходния си бр.38 под заглавие „ Коронавирусът заплашва европейския пенсионен бранш “).
Втората констатация на Марев е, че "Изчисленията на Better finance са манипулативни и погрешни. Няма даже оповестена методология ", разясни Марев и добави, че създателят на отчета за България - Любомир Христов, не е употребявал никакви достоверни източници, а цитирал самичък себе си.
Какви тогава са действителните цифри най-малко съгласно частните фондове?
Данните и на Асоциацията на сдруженията за в допълнение пенсионно обезпечаване, а и на Комисията за финансов контрол демонстрират, че всеки 100 лева, импортирани през 2002 година, номинално към 30 юни на 2020 година са 208,50 лв..
"Виждате, че средствата се удвояват ", сподели Марев.
В същото време обаче, в случай че от тези малко над 208 лева извадим инфлацията, остават чисти 116,91 лв.. Доста по-малка сума, само че въпреки всичко отчитаща рентабилност, а не противоположното. И двете суми са показани, откакто от тях са прихванати всички такси и комисиони на самите сдружения.
"Няма такава методология по целия свят, където да се пресмятат действителни доходности. Нито една банка, нито една капиталова компания няма да ви цитира рентабилност, която е действителна след инфлация. Винаги се цитират чисти доходности след таксите на сдружението, капиталовата компания или банка ", добави Марев.
Още по-остър в своята оценка за изводите на Better finance и на самият създател Любомир Христов пък беше ръководителят на АИКБ Васил Велев. Според него операцията в този отчет е голяма, в него имало доста неистини, а изчисленията били "вредни, рискови и даже - наказуеми ".
"Всява се суматоха и се основава конюнктура за национализация на спестяванията на хората ", добави той.
Като в допълнение доказателство в отбрана на своята теза от Асоциацията на пенсионните сдружения показаха и къса извадка за доходността по партидите на три обособени групи - такива с най-малък приход, такива със междинен приход и такива с оптимален. Така показаните данни демонстрират, че в случай че досега всеки с най-малък приход е вложил в частно сдружение 3430 лева, то към 30 юни на тази година той има спестени там действителни 4029 лв..
Всеки със междинен приход, който е вложил малко над 11 300 лева, в този момент има малко над 13 436 лв.. Тези с оптимални приходи пък са налели по 19 229 лева и все още разполагат с над 22 860 лв..
" Показали сме тъкмо какъв брой са вноските и какъв брой са разполагаемите средства по партидата. Цифрите горе демонстрират, че действителната рентабилност на човек, който е на най-малък приход, има 4029 лв. разполагаеми, като вноските му са били 3430 лв.. Тоест действителната му рентабилност над инфлацията и таксите, които са взети, е 10% за целия интервал. Човек със междинен застрахователен приход има разполагаеми към 13-14 000 лв., от които, 11 000 лв. са от вноски, а останалото е рентабилност. Тези, които се обезпечават на оптималния застрахователен приход, имат някъде към 23 000 лв.. Доходността и там е позитивна “, изясни Николай Марев.
„ БАНКЕРЪ” реши да докара нещата до край като сметне средногодишната рентабилност на вложенията във втория пенсионен дирек. При вложени 100 лв. през 2002 година, след приспадане на инфлацията и след всички разноски, средствата са 116.91 лева, което значи средногодишна рентабилност за интервала от към 2.84%. А в случай че Любомир Христов си направи труда да ревизира, тя е много повече от доходността на договорните фондове, за банките, които от години ни оферират лукса на негативни действителни лихви – да не приказваме.
* Better Finance е Европейската федерация на вложителите и спестителите. От 2012-а тя е правоприемник на организацията на европейските акционери, основана през 1992-а в Брюксел, с цел да сплоти сдруженията на всички самостоятелни инвеститорски организации и асоциации на дребните акционери на територията на Европа.
Изкристализиралият резултат от сметките на Христов е, че всеки 100 лева, импортирани през 2002 година в частен пенсионен фонд в България, са се стопили до 84 лева като покупателна дарба в края на 2019 година.
Не за първи път обаче неговите разбори скандализират обществото. И то не със 7-сантиметрови разкрития, а със сметки, успоредни на правата линия, начертана от страната – да се клати втория пенсионен дирек. Това се прави към този момент обичайно като се нападна доходността на частните пенсионни фондове и се сочи една от аргументите – „ огромните” такси за ръководство на парите ни.
Да отбележим, че отчетът излиза малко преди да пристигна моментът, в който първите българи ще стартират да получават пенсии по едно и също време и от Национален осигурителен институт, и от частен фонд. На екзотичните сметки на Христов реагира Николай Василев, някогашен вицепремиер, човек на „ ти " с капиталовата активност.
Спомням си мъдрите думи на Бриджит Чарнота, директорка от Еврокомисията от времето на приемането ни в Европейски Съюз: “Няма такова нещо като самостоятелен специалист.”, съобщи той. Сега “експерти” разясняват следващи разбори какъв брой несполучливи били частните пенсионни фондове (ЧПФ). И по какъв начин е по-добре някое алчно държавно управление да докопа спестените милиарди на жителите и да ги прахоса преди последващи избори, разяснява Василев. Учуден съм, че се чуват само гласовете на критиците - хора, които са намерили идея в разгромяването на частните пенсионни фондове (ЧПФ). Те пък имат своя асоциация, както и голям интелектуален потенциал от финансисти и икономисти. Но те обичайно не съумяват да обяснят позицията си на понятен за милионите хора език. Така в публиката се заформя факсимиле: “Нищо не разбрах от цифрите, само че очевидно втората пенсия е неуспех и най-добре да пъдя Михаля в Национален осигурителен институт.”, уверен е Василев.
Тези явно погрешни сметки бяха изцяло отхвърлени от Николай Марев - член на управителния съвет на Асоциацията на сдруженията за в допълнение пенсионно обезпечаване, и от ръководителя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. На първо място - съгласно Марев Better finance* не била европейска организация, а неправителствена организация, която се финансира с европейски пари, само че действително нямала общо с Европейската комисия или с който и да било от европейските надзорни органи. (Вестник „ Банкеръ “ писа за проучването на Better finance* в предходния си бр.38 под заглавие „ Коронавирусът заплашва европейския пенсионен бранш “).
Втората констатация на Марев е, че "Изчисленията на Better finance са манипулативни и погрешни. Няма даже оповестена методология ", разясни Марев и добави, че създателят на отчета за България - Любомир Христов, не е употребявал никакви достоверни източници, а цитирал самичък себе си.
Какви тогава са действителните цифри най-малко съгласно частните фондове?
Данните и на Асоциацията на сдруженията за в допълнение пенсионно обезпечаване, а и на Комисията за финансов контрол демонстрират, че всеки 100 лева, импортирани през 2002 година, номинално към 30 юни на 2020 година са 208,50 лв..
"Виждате, че средствата се удвояват ", сподели Марев.
В същото време обаче, в случай че от тези малко над 208 лева извадим инфлацията, остават чисти 116,91 лв.. Доста по-малка сума, само че въпреки всичко отчитаща рентабилност, а не противоположното. И двете суми са показани, откакто от тях са прихванати всички такси и комисиони на самите сдружения.
"Няма такава методология по целия свят, където да се пресмятат действителни доходности. Нито една банка, нито една капиталова компания няма да ви цитира рентабилност, която е действителна след инфлация. Винаги се цитират чисти доходности след таксите на сдружението, капиталовата компания или банка ", добави Марев.
Още по-остър в своята оценка за изводите на Better finance и на самият създател Любомир Христов пък беше ръководителят на АИКБ Васил Велев. Според него операцията в този отчет е голяма, в него имало доста неистини, а изчисленията били "вредни, рискови и даже - наказуеми ".
"Всява се суматоха и се основава конюнктура за национализация на спестяванията на хората ", добави той.
Като в допълнение доказателство в отбрана на своята теза от Асоциацията на пенсионните сдружения показаха и къса извадка за доходността по партидите на три обособени групи - такива с най-малък приход, такива със междинен приход и такива с оптимален. Така показаните данни демонстрират, че в случай че досега всеки с най-малък приход е вложил в частно сдружение 3430 лева, то към 30 юни на тази година той има спестени там действителни 4029 лв..
Всеки със междинен приход, който е вложил малко над 11 300 лева, в този момент има малко над 13 436 лв.. Тези с оптимални приходи пък са налели по 19 229 лева и все още разполагат с над 22 860 лв..
" Показали сме тъкмо какъв брой са вноските и какъв брой са разполагаемите средства по партидата. Цифрите горе демонстрират, че действителната рентабилност на човек, който е на най-малък приход, има 4029 лв. разполагаеми, като вноските му са били 3430 лв.. Тоест действителната му рентабилност над инфлацията и таксите, които са взети, е 10% за целия интервал. Човек със междинен застрахователен приход има разполагаеми към 13-14 000 лв., от които, 11 000 лв. са от вноски, а останалото е рентабилност. Тези, които се обезпечават на оптималния застрахователен приход, имат някъде към 23 000 лв.. Доходността и там е позитивна “, изясни Николай Марев.
„ БАНКЕРЪ” реши да докара нещата до край като сметне средногодишната рентабилност на вложенията във втория пенсионен дирек. При вложени 100 лв. през 2002 година, след приспадане на инфлацията и след всички разноски, средствата са 116.91 лева, което значи средногодишна рентабилност за интервала от към 2.84%. А в случай че Любомир Христов си направи труда да ревизира, тя е много повече от доходността на договорните фондове, за банките, които от години ни оферират лукса на негативни действителни лихви – да не приказваме.
* Better Finance е Европейската федерация на вложителите и спестителите. От 2012-а тя е правоприемник на организацията на европейските акционери, основана през 1992-а в Брюксел, с цел да сплоти сдруженията на всички самостоятелни инвеститорски организации и асоциации на дребните акционери на територията на Европа.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ