Клод Моне или Dow Jones?
Всеки обича да слуша истории за колекционери, които са купили произведение на изкуството за " жълти стотинки ", а по-късно са го продали за милиони. Подобни случаи са факт, само че са необичайност. При имперсионизма обаче изпъстрените пейзажи и замечтани портети от Моне, Реноар и Дега постоянно са считани за вложения още преди боята да е изсъхнала.
През 20-те години на ХХ век имперсионизмтът е бил толкоз необятно възприеман като инвестиция, че коресподентът на New Yorker в Париж, Жанет Фланър, решително написа през 1926 година, че картините са първокласна инвестиция при колебаещите се пазари по това време.
Дали това още е по този начин е противоречив въпрос. Да, в безспорна стойност цените, платени за картините през 20-те години, бледнеят в съпоставяне със цената им през днешния ден. Но по какъв начин се показват те против вложенията на борсата?
За да получи отговор, Bloomberg избира две картини, които ще бъдат продадени на аукцион в Ню Йорк през ноември т.г.
Източник:
Първата, Les Arceaux de Roses, Giverny, е рисувана от Моне през 1913 година и продадена от него на благотворителен аукцион на 1 май 1917 година Първата сума, която ни е известна, е от продажба 45 години по-късно, а цената е 65 000 $. Следващата - от 2007 година, когато картината бе продадена за 17.8 милиона $. Очаква се през идващия месец тя да смени притежателя си против сред 20 и 30 милиона $.
Източник:
Втората, Les Glaçons, Bennecourt, е от 1893 година За четири години сменя пет притежателя и най-после става благосъстоятелност на семейство Хавемайер през 1897 година Почти 100 години по-късно се продава за 605 000 $. Оттогава е продадена още два пъти, само че за незнайна цена, а на аукциона се чака да бъде оценена на сред 18 и 25 милиона $.
Първата продажба на картината, за която цената е известна, е от 1962 година - 65 000 $. Dow е повишил цената си с 3 097 % от този момент, което значи, че инвестицията от 65 000 $ през днешния ден ще се възвърне под формата на два милиона $.
Тази сметка обаче не включва дивидентите. Ако приемем, че те са били реинвестирани през целия интервал, то процентът на нарастване много по-голям - 20 419. Или нашите 65 000 $ се трансформират в 13.3 милиона $. В този случай значи, че е по-добре да сте вложили в картината, която ще ви донесе сред 20 и 30 милиона $.
Втората продажба, за която имаме данни, е тази от 2007 година Оттогава Dow се е покачил с 84.29 % и в случай че тогава бяхте вложили 18 милиона $ в показателя, през днешния ден щяхте да получите 40 милиона $ дружно с реинвестициите от дивиденти.
За Les Glaçons имаме единствено една цифра от 1983 година, когато е продадена за 605 000 $. Оттогава Dow е скочил с 1 797 %, което би ни донесло 11.5 милиона през днешния ден, а като включим дивидентите - 30 милиона $ - с пет повече, в сравнение с картината.
Разбира се, няма по какъв начин всяка заран да се будите и да се наслаждавате на показателя, окачен на масата в хола.
През 20-те години на ХХ век имперсионизмтът е бил толкоз необятно възприеман като инвестиция, че коресподентът на New Yorker в Париж, Жанет Фланър, решително написа през 1926 година, че картините са първокласна инвестиция при колебаещите се пазари по това време.
Дали това още е по този начин е противоречив въпрос. Да, в безспорна стойност цените, платени за картините през 20-те години, бледнеят в съпоставяне със цената им през днешния ден. Но по какъв начин се показват те против вложенията на борсата?
За да получи отговор, Bloomberg избира две картини, които ще бъдат продадени на аукцион в Ню Йорк през ноември т.г.
Източник:
Първата, Les Arceaux de Roses, Giverny, е рисувана от Моне през 1913 година и продадена от него на благотворителен аукцион на 1 май 1917 година Първата сума, която ни е известна, е от продажба 45 години по-късно, а цената е 65 000 $. Следващата - от 2007 година, когато картината бе продадена за 17.8 милиона $. Очаква се през идващия месец тя да смени притежателя си против сред 20 и 30 милиона $.
Източник:
Втората, Les Glaçons, Bennecourt, е от 1893 година За четири години сменя пет притежателя и най-после става благосъстоятелност на семейство Хавемайер през 1897 година Почти 100 години по-късно се продава за 605 000 $. Оттогава е продадена още два пъти, само че за незнайна цена, а на аукциона се чака да бъде оценена на сред 18 и 25 милиона $.
Първата продажба на картината, за която цената е известна, е от 1962 година - 65 000 $. Dow е повишил цената си с 3 097 % от този момент, което значи, че инвестицията от 65 000 $ през днешния ден ще се възвърне под формата на два милиона $.
Тази сметка обаче не включва дивидентите. Ако приемем, че те са били реинвестирани през целия интервал, то процентът на нарастване много по-голям - 20 419. Или нашите 65 000 $ се трансформират в 13.3 милиона $. В този случай значи, че е по-добре да сте вложили в картината, която ще ви донесе сред 20 и 30 милиона $.
Втората продажба, за която имаме данни, е тази от 2007 година Оттогава Dow се е покачил с 84.29 % и в случай че тогава бяхте вложили 18 милиона $ в показателя, през днешния ден щяхте да получите 40 милиона $ дружно с реинвестициите от дивиденти.
За Les Glaçons имаме единствено една цифра от 1983 година, когато е продадена за 605 000 $. Оттогава Dow е скочил с 1 797 %, което би ни донесло 11.5 милиона през днешния ден, а като включим дивидентите - 30 милиона $ - с пет повече, в сравнение с картината.
Разбира се, няма по какъв начин всяка заран да се будите и да се наслаждавате на показателя, окачен на масата в хола.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ