Разпродажбата при компаниите за услуги в недвижимите имоти тази седмица

Разпродажбата при фирмите за услуги в недвижимите парцели тази седмица не е просто секторна промяна, а признак на по-дълбок боязън – че изкуственият разсъдък стартира да навлиза в самото ядро на посредническите бизнес модели. Акциите на CBRE и Jones Lang LaSalle се намалиха с към 12%, а Cushman & Wakefield с 14%, което за първите две значи най-сериозния спад от 2020 година насам – година, в която пазарът беше воден от пандемичен потрес, а не от софтуерна тревога.

Формалният мотив е познатият към този момент „ AI scare trade “ – вълна на разпродажби, обхващаща компании със относително високи такси и мощно подвластни от човешки труд структури. Анализатор от Keefe, Bruyette & Woods формулира логиката ясно: вложителите се пренасочват от модели, възприемани като уязвими към автоматизация. Пазарът реагира не на съответен доклад или регулаторна смяна, а на концепцията, че част от процесите по оценка, ходатайство и структуриране на покупко-продажби могат да бъдат цифровизирани по-бързо от предстоящото.

Тук подтекстът е сериозен. Секторът на комерсиалните парцели още не се е възстановил изцяло от двойния удар на пандемията и високите лихви. След 2022 година размерите на покупко-продажби в световен проект се свиха внезапно под натиска на нападателния цикъл на стягане от страна на Федералния запас и останалите водещи централни банки. Ликвидността стана по-скъпа, капиталът – по-предпазлив, а офис сегментът – структурно провокиран от отдалечената работа. В тази среда фирмите като CBRE, JLL и Cushman & Wakefield диверсифицираха към ръководство на парцели, оценяване и капиталови продажби в хотели, логистични активи, жилищни комплекси и лаборатории за бионауки. Това беше стратегически отговор на повтаряем спад, не на софтуерен риск.

Появата на нови AI принадлежности, в това число разработки от стартъпи като Anthropic, които автоматизират задания в правни и финансови сфери, трансформира психическата рамка. Дори в случай че непосредствената оперативна опасност е лимитирана, самият факт, че част от интелектуалния труд може да бъде алгоритмизиран, кара вложителите да дисконтират бъдещи маржове. Barclays отбелязва, че разпродажбата наподобява несъразмерна при липса на съответни вести. Това е присъщ белег на пазарна фаза, в която усещането изпреварва обстоятелствата.

Историческият паралел не е с 2020 година, а по-скоро с началните стадии на софтуерните талази, когато пазарът санкционира обичайни модели още преди действителният резултат да стане измерим. В края на 90-те години посредническите бизнеси бяха под напън поради интернет платформите, само че действителната промяна лиши повече време от първичния боязън. Разликата през днешния ден е, че AI прониква в аналитичната и договорната част на процеса – сфери, считани до момента за „ предпазени “ посредством човешки капитал и мрежи от взаимоотношения.

Основната теза тук не е, че AI ще отстрани медиаторите в недвижимите парцели. Историята тук не е фактът на софтуерния прогрес, а смяната в метода, по който пазарът прави оценка уязвимостта на маржовете в среда на нежно възобновяване. Когато секторът към този момент е под напън от по-ниски размери и структурна промяна на офис пазара, всяка нова евентуална опасност се капитализира по-агресивно.

Психологически това е класическа реакция на късен стадий от софтуерен възторг. В началото AI беше катализатор за растеж в софтуерния бранш и за финансови разноски в центрове за данни и висок клас офис площи. Сега същата вълна стартира да се възприема като унищожител за други промишлености. Еуфорията и несигурността вървят редом – печелившите и евентуалните губещи се дефинират все по-рано в цикъла, постоянно преди действителните резултати да се проявят в докладите.

В макро проект това се случва в среда на към момента рестриктивна ликвидност и висока сензитивност към тематики, свързани с продуктивността и заетостта. Ако AI бъде общопризнат като фактор, който може да понижи потребността от работна мощ и офис пространство, това има вторични резултати върху оценките на комерсиалните парцели. Рискът се промъква в детайлите – не посредством мигновен спад в приходите, а посредством пренаписване на упованията за бъдещата конструкция на разноските и търсенето.

Това, което виждаме, е повече реакция на разказ, в сравнение с отчетни данни. Пазарът не санкционира резултати, а сюжети. И когато страхът от софтуерна дисрупция се наслагва върху към този момент отслабен цикъл в комерсиалните парцели, придвижването става по-рязко от фундаменталната смяна. Посоката на дебата е ясна – въпросът е не дали AI ще повлияе на бранша, а по кое време и в каква степен ще трансформира стойностната верига, до момента в който оценките не престават да отразяват повече логика на психиката, в сравнение с регистриран риск.

Материалът е с изчерпателен и учебен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.