Всеки нов превод на класическа творба ѝ дава нов прочит

Всеки нов превод на класическа творба ѝ дава нов прочит - освен този на преводача, само че и на цялото потомство. Това разбиране води българския стихотворец и преводач Кирил Кадийски , когато взема решение да направи нов превод на „ Ад “ на Данте Алигиери .

Поводът е 700-ата годишнина от гибелта на италианския стихотворец, а изданието на Colibri към този момент е по книжарниците.

„ Целта ми не е да го преведа. Целта ми е да дам версия на българския език, която е съответна на оригинала и в това време […] да даде наслаждение от четенето “, споделя Кирил Кадийски в изявление пред Българска национална телевизия.

„ Ад “ е първата част от епичната поема „ Божествена комедия “ , следвана от „ Чистилище “ и „ Рай “. В нея се разказва пътуването на Данте през Ада, съпроводен от древноримския стихотворец Вергилий. Най-известният превод на български език на поемата е дело на Константин Величков . Той е публикуван преди повече от 100 години. След това са правени и други преводи, само че този на Величков остава най-популярен и е считан от самия Кадийски за най-хубав.

“Отдавайки респект към гения на Константин Величков, не може да не признаем, че езикът, на който той е претворил великата творба, към този момент е непроизносим, а тук-там и мъчно понятен, изключително за по-младите генерации ”, Кадийски в своя обява в портал “Куптура ”. А неговата цел е творбата на италианския стихотворец да бъде четена с лекост и наслаждение и от учениците и студентите, които я учат.

“Езикът се развива, а новите генерации се препъват в старите строфи ”, даже да са дело на надарен преводач, споделя още Кадийски.

А за какво е значимо произведение отпреди повече от седем века да стигне до днешните читатели? Според Кирил Кадийски, тъй като то слага “вечни проблеми ”.

“Големите класици шестват през вековете. Всяко потомство открива в тях нещо за себе си ”, споделя той пред БНР. “Всички персонажи в Дантевия „ Ад “ са негови съвременници – освен врагове, само че и другари. [...] Всички тези, които Данте преди толкоз епохи е сложил в пъкъла, техните наследници се разхождат в този момент сред нас. ”

Кадийски счита, че един преводач би трябвало да познава личния си език най-малко толкоз добре, колкото езика, от който превежда. И че единствено един стихотворец може да превежда лирика.

Самият Кадийски е един от най-превежданите български поети в чужбина. Негови книги са издавани във Франция (9 поетични книги), Испания, Гърция, Сърбия, Румъния. Стиховете му са превеждани на британски, немски, италиански, полски, словашки, маджарски, съветски, белоруски, украински, турски, македонски, съгласно биографията му на уеб страницата на издателство Colibri.

Сред книгите му са „ Небесни концерти “ (1979), „ Ездач на мраморни коне “ (1983), „ Пясъчно време " (1987), „ Перо от феникс и други стихотворения “ (1991), „ Смъртта на бялата лястовица и тринайсет нови сонета “ (2001), “Green ” (2002), „ Черепът на Йорик и други стихотворения " (2004).

Кадийски има богат опит като преводач. Превеждал е от френски Вийон, Юго, Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме, Аполинер, Сандрар, а от съветски - Тютчев, Лермонтов, Бунин, Волошин, Аненски, Пастернак, Манделщам. Има издадени антологии на френската лирика от IX до XXI век в два тома и на съветската лирика от XI до XXI век, както и антология на актуалната италианска лирика.

Кирил Кадийски е роден през 1947 година в Кюстендил . Завършил е съветска лингвистика през 1971 година и е работил в литературната редакция на Радио София и в издателство „ Народна просвета “.

Той е член на българския П.Е.Н.-клуб, член-кореспондент на френската академия „ Маларме “, член-учредител на придвижването "CAP A L`EST " на поетите-франкофони.