Всеки народ с дълга история има свой героичен епос, в

Всеки народ с дълга история има собствен храбър епос, в който са разказани събития от далечното минало. В тези полуисторически, полумитологични летописи нормално се споделя ясно за задачите и дилемите, които стоели тогава пред народа. Задължително се разказват и личностите, по които си коства да се равняват днешните хора, както и тези, които би трябвало да бъдат ненавиждани за някои недостойни техни прояви. Скандинавците имат подобен епос като „ Еда “, славяните – „ Билини “, Западна Европа е основала „ Песен за Роланд “.

Що се отнася до жителите на английските острови, техният основен воин е крал Артур. Всеки си спомня легендите за този самоуверен държател, който събрал под знамето си разпилените племена на бритите и разгромил саксонските варвари, нахлули в Британия. И, несъмнено, знаем за Ескалибур, именитият меч, с чиято помощ била извоювана тази победа. Когато четем биографията на Артур, оставаме с убеждението, че английската земя от това време не е могла да роди по-благороден воин. Но ето, че някои историци се съмняват в това.

Много учени от дълго време считат, че крал Артур не е нищо повече от плод на фантазията на средновековни писатели, по-късно необятно „ рекламиран “ от английските медиевисти. Въпреки това, археолозите, които изследвали именития палат Тинтагел – родното място на Артур, разкрили невероятна находка: голям камък с гравиран надпис, в който крал Артур благодари на своя предходник, че е построил замъка. Находката провокирала огромни страсти – радио-въглеродният разбор на повърхността на резбата удостоверил, че в действителност е направена в края на V-ти век, тъкмо по времето на Артур.

крал Артур – Уикипедия

При това има много забавна информация за този крал. Неговият герб (три златни корони на алено поле) нееднократно се появява в хрониките на Ранното Средновековие. При това, всички тези хроники имали друг генезис и са написани от разнообразни създатели. Споменаването на останалите крале от този интервал съответствува тъкмо с историческите описания и е в цялостно сходство с формалната история. Но кой е този именит държател и за какво неговата историчност се слага под подозрение?

Всеки величествен персонаж би трябвало да се преглежда от гледната точка на политическата обстановка по негово време. А обстановката по времето на Артур била, меко казано, много неспокойна. Британските острови по това време били единственото оживяло завещание на Западната Римска империя, тъй като съхранили освен политическата система, само че и обичаите, културата и бита на цивилизацията. Бритите останали носители на римската просвета и живеели съгласно цивилизованите закони на „ положителния остарял свят “. И, естествено, имало много искащи да заграбят това благоустроено парченце от рухналата империя.

Хуните били заети на юг, само че изтласканите от тях сакси били принудени да отидат на север. А на север единствената забавна територия за завоюване била Британия. В средата на V-ти век саксите нахлули на английските острови. Артур събрал войска и ги разгромил в 12 огромни сражения. Но, макар неговите блестящи военни победи, за към 200 години саксите завладяли съвсем цяла Британия; самостоятелни от тях останали единствено Уелс и част от Северна Шотландия.

Защо Артур не съумял да довърши делото си и да изхвърли саксите назад в морето? Писателят-историкът Шарън Търнър (1768-1847) счита, че Артур бил ослепителен военачалник, само че слаб политик. И в действителност, в успехите на именития крал не се наблюдава целенасочена линия. Обикновено се води война, с цел да наложиш волята си на друга страна или да завоюваш нейни земи. Анализът на подвизите на крал Артур сочи, че те не донесли съответна изгода за племената на бритите, а междуособиците измежду тях се засилвали. Затова Артур бил заставен да води война освен срещу саксите, само че и срещу свои родственици или някогашни другари. По това време – към 500 година, в Британия имало 41 кралства. Саксите завладяли 8 от тях, без никой да им попречи. Причината е, че другите били заети да водят война между тях. Усилията на Артур очевидно не стигали, с цел да сплоти другите 33.

Има и друга забавна позиция, която твърди, че в действителност крал Артур е групов облик. Такъв военачалник фактически съществувал, само че той бил просто незначителен държател, а в човешката памет останали успехите на неколцина военачалници, неправилно приписани на един човек.

Например, Артиус Мох живял през 5-ти и 6-ти век и воювал срещу саксите, като спечелил няколко победи.

Следващият забавен воин е Оуейн Белозъбия, които бил погубен по едно и също време с крал Артур и съвсем по същия метод – от ръката на сина си Мелгун. Както знаем, Артур умира, смъртно ранен от своя племенник Мордред.

Aртуир МакАйдън е шотландец, воювал против саксите.

Такива герои били мнозина – и всички в биографията си имали по парченце от живота на Артур.

Но събитието, че може би той е групов воин, единствено ускорява величието на неговия облик. Защото по този начин показва славата и доблестта на цялостен един народ, защитавал цивилизацията против варварите. Тази битка, както виждаме, е напълно настояща и в епохата, в която живеем самите ние.