Всеки на тоя свят се е появил различно. Тревата най-напред

Всеки на тоя свят се е появил друго. Тревата на първо време си демонстрира носа от земята, източва го нагоре и така си остава - единствено с един зелен нос; ни уши у нея, ни крайници, ни човка, а единствено тоя зелен нос. Дървото и то никне като тревата, единствено че е доста по-голямо и цялото се покрива със зелена перушина. Наесен перушината на дървото опада и то голо-голеничко цяла зима трепери на студа. Ние, врабчетата, му споделяме да не си маха перушината, та да не студува през снеговете, само че чунким можеш да кажеш нещо на дървото и то да те разборе. Дървото си остава дърво, 100 години да върви на учебно заведение, отново нищо няма да научи със своята дървена глава, въпреки че то и на учебно заведение не върви. Но дървото е добър комшия и в случай че си извършите гнездо в него, то ще скрие гнездото в зелената си перушина и ще ви пази от зли очи, от прашки, от неприятни деца и от котките.

Казах първоначално, че всеки на тоя свят се появил друго. Аз, преди да се пръкна, дълго време живях в яйцето. Да не ти дава бог да живееш в яйце. Вътре мрачно, ни прозорец има, ни врата има, освен това е и толкоз тясно, че човек няма къде да се обърне, ами седи по през целия ден и по цяла нощ и не знае на открито ден ли е, нощ ли е, слънце ли грее или пък навъсени облаци вървят навъсено по небето.

Оня, който е бил затворен, най-добре схваща жаждата за независимост. Щом усетих, че в мене всичко заякна, взех решение да разбия пандиза. Почнах да пробвам с човката, стените на яйцето твърди, по-твърди даже от камъка. Не бях привикнал с такава работа, за първи път в живота си разбивах стените на тоя стеснен затвор и човката извънредно доста ме болеше, даже насън ме болеше, когато речех да подремна, само че не се отчайвах, а малко подремна и отново стартирам да разрушавам стените. Три седмици време се мина и една заран, както разрушавам с човката тавана на пандиза,чувам едно мощно: хряаас!, и яйцето се разполови на две.

Навън слънце свети, птици всевъзможни крилат, насекомото и то хвърка - блажена работа. Оглеждам се и виждам, че край мен в гнездото лежат още яйца и от тях се носи цвърчене. Навеждам се над най-близкото яйце и похлопвам с човката също като по морз: чук... чук-чук, и врабецът, дето е вътре, ми отвръща с почукване и ми изяснява, че желае да излезе на независимост. Запретвам се аз тогава и като стартирам един пердах с човката, врабецът вътре се окуражи, щом разбра, че му идва подкрепление, почна и той да удря и след малко пандизът се трансформира в отломки, а ние двамата ликуваме, застанали до колене в руините.

По това време към нас почнаха да се разрушават и другите яйца и от всеки затвор излизаше по един бухнал врабец, да му се ненагледаш. Ликуваме ние в гнездото, че сме излезли най-сетне на независимост, само че измежду ликуването дочуваме и нечий вопъл. Обръщаме се да забележим от кое място идва стенанието и виждаме, че един врабец съумял да си покаже единствено главата на открито, шията му притисната и не може да излезе от пандиза... Врабецът си върти шията и подвиква: чир, чир! Захванахме се тогава всичките, та го освободихме, и врабецът доста ни благодари, тъй като без нашата помощ надали щеше да излезе на бял свят. Той беше малко хилав врабец и ние всички единомислещо му дадохме името Чир.

Чир беше доста чудноват врабец. Макар и хилав, той се отърси, повиши се на ръба на гнездото и изиска незабавно да почне да хвърчи. Как по този начин ще хвърчиш!, споделям му и го свалям назад в гнездото. За да хвърчиш, на първо време би трябвало да си смениш пуха, да ти поникнат пера и да заякнат крилата ти. Чир се опъваше, само че като го ударих с човката по главата, млъкна и незабавно се съгласи. Оттогава съм забелязал, че когато човек не схваща от дума, би трябвало да го удариш по главата, с цел да разбере. Чир беше тъкмо подобен - в случай че му кажеш с дума, няма да разбере, а в случай че го удариш по главата, схваща незабавно. Не зная по какъв начин е при вас, хората, само че при нас е по този начин.Когато всички излязохме на независимост и напълнихме гнездото догоре с врабци, видяхме, че са останали още две яйца. Отивам аз до едното, похлопвам го леко, нека ми се обади никой от вътрешната страна, само че от вътрешната страна не иде никакъв тон. Почуквам по-силно и отново се ослушвам - и отново нищо. После извиках: Ти, който си вътре, човек или звяр, обади се! Ни човек, ни звяр, нищо се не обажда. Другите врабци също почнаха да чукат по стените на яйцето, само че отново никой не се обади. Тогава ние разбрахме, че това яйце е запъртък. Винаги, където има доста яйца, ще излезе и по някой запъртък. Добре че хората не се мътят като нас, другояче току-виж че и при тях може да се случи някой запъртък!

Следващото яйце мълчеше, затуй почукахме и него. Щом почукахме, от вътрешната страна се обади доста ядосан глас: Драги ми господине, викаше ядосаният глас, не можеш ли да почукаш по-леко! И като сподели това, оня от вътрешната страна счупи яйцето и се из-мъкна на открито, но кисел, кисел, та не ти се ще дори да го погледнеш. Я се отмести, драги ми господине, бутна врабецът едно от врабчетата, да видя какво минава на открито под гнездото. Добре де, за какво се блъскаш?, го пита врабчето, а новакът никак и не го поглежда, а му приказва, извърнат заднишком към него. Драги ми господине, аз не съм се пръкнал на тоя свят, с цел да ми се вършат забележки! Да, драги ми господине!

Тоя врабец ние нарекохме Драги ми господине. По-нататък ще ви занимавам и с него, само че в този момент не мога едновременно да опиша за всички врабчета, а ще би трябвало да разказвам едно по едно събитията, така както са се случили, и нека не пропусна нищо. Защото даже на едно врабче може да му се случи от време на време да не помни, така както и на вас ви се случва от време на време да забравите. А изключително пък в случай че човек е гладен, напълно ще не помни всичко. Затуй, преди да продължа нататък, ще седна да закуся с ей това насекомо... Някой сподели ли ми: Добър вкус! Благодаря, искам и на вас добър вкус!

От: „ Ние, врабчетата ”, Йордан Радичков

* Оригинални илюстрации на „ Ние, врабчетата ”, рисувани от Радичков,
Снимка: