Има ли бъдеще за България в Еврозоната
Всеки може да ти обещае красиво бъдеще,
само че не всеки може да ти го обезпечи!
Въпросът с влизането на Р България в еврозоната няма еднопосочен отговор. Във всички отчети, изявления, мнения се споделя, че няма единствено положителни страни, само че са вероятни и дефекти. Предлагат се единствено тълкувания на документи, обстоятелства, образци, съпоставения, само че никой не се ангажира по какъв начин позитивните страни от приемането на еврото ще се подсигуряват, а минусите няма да се позволен. Затова следва бъдещите разисквания по тази тематика да се насочат към дефиниране на условия, които би трябвало да слага абсолютно нашата страна, с цел да се подсигурява националния интерес в осъществяване на характерна икономическа политика за разцвет и повишение благосъстоянието на българския народ. В тази връзка е оправдано да се прегледат идващите значими постановки:
Бъдещето на еврото
Днес еврото има статут, сходен на този на $, когато се употребява за осъществяване на интернационалните транзакции. Това са „ фиатни пари “ като множеството монети и хартиени валути, които, в случай че бъдат отказани като платежно средство, не са подкрепени от тип насилствена мощ за превъзмогване на отхвърли, в случай че страната, където е даден отводът, не се намеси, с цел да подсигурява спазването на подписания интернационален контракт. Фиатните пари нямат лична стойност/покритие от артикули, злато, което дава опция на държавните управления да печатат безкрайно количество от тях, което може да докара до хиперинфлация. Тъй като паричните контракти могат даже да бъдат анулирани едностранно когато и да е, както се потвърждава от отхвърли на Съединените щати да изпълнят съглашението от Бретън Уудс през август 1971 година,(правителството на Ричард Никсън анулира златния стандарт, което значи, че доларът престава да бъде конвертируем в злато) интернационалният пазар резервира съмнително и внимателно отношение към бъдещето на еврото.
Бъдещето на еврото зависи от институционалната архитектура на Европейски Съюз, което постанова тя да се промени с напъните на всички държавни-членки.
С подписването на Договора от Маастрихт две национални суверенни пълномощия бяха трансферирани от държавите-членки на Европейски Съюз: правото да контролират личните си пазари и правото да ръководят личната си валута. Днес първото пълномощие се упражнява от Комисията, която де факто играе роля, която е по-важна от тази на държавните. Второто пълномощие се упражнява от Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) на държавите-членки, наречена „ Евросистемата “, защото не всички страни са приели или имат право да одобряват еврото (сега 19 от 28), което включва Европейската централна Банка (ЕЦБ), паричният орган със съвещателни и оперативни пълномощия.
Кризата от 2008/09 година разкри проблем с еврото, за който критиците от дълго време предупреждаваха, само че който беше пренебрегнат от неговите глашатаи. Държава от еврозоната, която се намира в стопански усложнения, не може да девалвира валутата си, с цел да направи износа си по-привлекателен и по този метод да подтиква стопанската система си – тя е изправена пред политически доста по-трудната задача да се опита да понижи заплатите и възнагражденията, с цел да се опита да остане конкурентоспособна.
Днес сме очевидци на ново икономическо прегрупиране-ШОС, БРИКС, икономическият напредък на Китай, глобите против Русия, респ. отхвърли на Русия да приема еврото за заплащане за доставката на енергийни запаси, от което разумно следва желанието да държавите-участнички да изключат $ и еврото и да одобряват друга валута или да основат нова. Държави, които имат свои лични суверенни валути могат да печатат пари, с цел да купят личния си дълг в сравнение с да просрочат дълга си.
Бързината, с която се появяват нови финансови инструменти-финтех, криптовалути (Китай възнамерява въвеждане на дигитален юан или е-CNY, а в същото време " Оформя се съветски златен стандарт, тъй като металът се монетизира непосредствено от съветското държавно управление и от централната банка на страната, като банкерите дефинират обменния курс на златото към рублата като закрепена цена за Кремъл ", съгласно Крис Пауъл-ковчежник и секретар на GATA (Комитет за противопоставяне на златните картели), ще продължи да изпреварва способността те да се контролират в действително време. Това постанова нов набор от правила, които да управляват интернационалното съдействие и да подкрепят конкуренцията в тези нови стопански пространства.
В това бурно и динамично валутно време нашите ръководещи се стараят да ускорят приемането на еврото вместо националната валута-българския лев, а 9 страни (8 от началото на 2023 г.) към момента се въздържат от такова деяние. Това беше и една от аргументите за излизането на Англия от Европейски Съюз. Дори и Ангела Меркел след среща със Саркози през 2010 година съобщи: “ „ Ако еврото се провали “, „ Европа се проваля “, предупреждавайки, че следствията за цяла Европа ще бъдат „ непредвидими “. Румъния отсрочва приемането на еврото за 2029 г ., а е с по-добри стопански индикатори по отношение на България . След 20 години еврото се изравни с $. Прогнозира се даже да стане 0,95 $. А евтиното евро оскъпява вноса, което е рисково за България при негативен външнотърговски баланс, от което ще последва още една инфлационна серпантина и обедняване на българското население.
Условие първо:
България не би трябвало да бърза за приемане на еврото, като в същото време изиска гаранции от Европейската комисия:
- че няма да допусне еврото да девалвира с повече от 15% към датата на приемането в Е RMII - на 10 юли 2020 година каквито условия има ЕЦБ към българския лев;
-да си резервира правото да организира лична парична политика;
За страдание това е съвсем неосъществимо в границите на Еврозоната обособените страни да организират лична парична политика, което значи, че България ще стане пленник на управлението на Европейската комисия и Европейския парламент, за които просперитетът на България и повишение на благосъстоянието на българския народ не са приоритет . Присъединяването към еврозоната е обвързване на всяка страна, включително и България, съгласно Договора за действие на Европейския съюз. Няма тъкмо обозначен миг по кое време една страна следва да стане член на паричния съюз, защото това е обвързвано с осъществяването на избрани критерии (т.нар. Маастрихтски критерии), които включват ниска инфлация, постоянни лихви, ниска задлъжнялост и бюджетен недостиг, како и постоянен валутен курс, само че няма критерии, свързани с виталния стандарт на популацията.
2. Обменен курс лев-евро
В мнението си ЕЦБ вкарва действието на параграф 2.3 от Резолюцията на Европейския съвет за основаване на механизъм на обменните курсове в третия стадий на икономическия и паричен съюз, Амстердам, 16 юни 1997 година а точно:
“Решенията по отношение на централните курсове се вземат по взаимно единодушие на министрите на страните членки от еврозоната, ЕЦБ и министрите и шефовете на централните банки на страните членки отвън еврозоната, участващи в новия механизъм, следвайки обща процедура, включваща Европейската комисия и след консултация с Икономическия и финансов комитет. Министрите и шефовете на централните банки на държавите-членки, които не вземат участие в механизма на обменните курсове, ще могат да участват на процедурата, само че няма да имат право на глас . Всички страни по взаимното съглашение, в това число ЕЦБ, ще имат право да стартират конфиденциална процедура, целяща преразглеждане на централните курсове . “ Това изцяло подхожда на член 124 от Договора за основаване на Европейската общественост: “ Всяка Държава-членка е длъжна да третира политиката си на обменен курс като въпрос от общ (а не от народен, бел.автора) интерес . “
Това мнение на ЕЦБ единствено удостоверява тезата, че обменният курс е подвластен от икономическото развиване на страната. Конвертируемостта на една валута зависи от конвертируемостта на продуктивността на труда. А в конвертируемостта на труда се отразява цялото положение на стопанската система на една страна.
Но с влизането в Еврозоната : “... страните членки от еврозоната към този момент не могат да прибягват до оценяване на валутата или до обезценяването й, с цел да ръководят своите стопански системи и да реагират на стопански разтърсвания . Например, те към този момент не могат да девалвират валутата си, с цел да забавят вноса и да насърчат износа . Вместо това те би трябвало да употребяват бюджетните и структурните политики, с цел да ръководят своите стопански системи рационално. “
Производителност: продуктивност на отработен час, в щ. долари
Страна
Година базова
2019 година
Изменение,%
Австрия
1950 6,80 дол/час
65,15 дол/час
+859
Белгия
1950 9,94 дол/час
66,27 дол/час
+556
Германия
1950 4,80 дол/час
68,85 дол/час
+1336
Франция
1950 7,07 дол/час
68,63 дол/час
+871
Гърция
1951 3,64 дол/час
33,03 дол/час
+808
Румъния
1995 9,54 дол/час
34,72 дол/час
+264
България
1995 5,87дол/час
26,55 дол/час
+67
Източник: https://ourworldindata.org/grapher/labor-productivity-per-hour-pennworldtable?tab=table
По отношение на продуктивността на отработен част България изостава с 53,7% към юни 2022 година по отношение на междинната за Европейски Съюз и е с най-нисък ритъм на нарастване като даже Румъния ние изпреварила с близо 3,5 пъти . Този показател обаче отразява положението на стопанската система, в това число равнище на технологиите, типа на крайната продукцията, равнището на подготовка на заетите в производството, държавната политика във връзка с стандарт на живот и така нататък През 2021 година междинните почасови разноски за труд бяха оценени на 29,1 евро в Европейски Съюз и на 32,8 евро в еврозоната (EA-19). Тази междинна стойност обаче прикрива обилни разлики сред държавите-членки на Европейски Съюз, като почасовите разноски за труд варират сред 7,0 и 46,9 евро . Логично този и други показатели да бъдат взети поради при установяване на обменния курс, защото българската стопанска система ще повлияе на еврото при влизане в еврозоната. Заявлението, че ще съблюдава настоящия обменен курс е единствено едно положително благопожелание. Никой няма да желае нашето мнение, а решението ще бъде взето от другите страни-членки, за които благосъстоянието на популацията в България не е приоритет.
Условие второ:
България да изиска от Европейски Съюз гаранции за обменния курс лев-евро, като авансово Българска народна банка, Българска академия на науките и други институции посредством разнообразни сюжети да дефинират кой е минималния позволен обменен курс. Още повече, че при вземането на решението представителят на България/управителят на Българска народна банка може да участва, само че няма право на глас. Освен това би трябвало да се имат поради опитите на Европейска комисия, на ЕНП на ръководителите на Франция и Германия да отпадне условието за единогласие при вземането на решения за бъдещето на Европейски Съюз.
3. Еврозона и задължения
Дълговата рецесия стартира през 2008 година с колапса на банковата система на Исландия, след което се популяризира най-вече в Португалия, Италия, Ирландия, Гърция и Испания през 2009 година Това докара до загуба на доверие в европейските предприятия и стопански системи.
Кризата в последна сметка беше овладяна от финансовите гаранции на европейските страни , които се опасяваха от колапса на еврото и финансовата болест, и от Международния валутен фонд (МВФ). Рейтинговите организации намалиха рейтинга на задълженията на няколко страни от еврозоната.
В един миг дългът на Гърция беше изместен в статут на отпадък, с цел да се избави рейтинга на банките-кредитори, а Гърция да получи висорисков рейтинг. Държавите, получаващи избавителни средства, трябваше да изпълнят ограниченията за икономии, предопределени да забавят растежа на дълга на обществения бранш като част от споразуменията за заем.
Държавен дълг на еврозоната към Брутният вътрешен продукт
Величина
Последна
Предишна
Единица
Референтен
интервал
Държавен дълг към Брутният вътрешен продукт
95.60
97.20
% от Брутният вътрешен продукт
Дек. 2021
Държавен бюджет
-5.10
-7.10
% от Брутният вътрешен продукт
Дек.2021
Правителствени разноски
621.51
617.64
Млрд. евро
Юни 2022
Правителствени разноски към Брутният вътрешен продукт
52.40
53.60
% от Брутният вътрешен продукт
Дек.2021
Държавен дълг
11720340.20
11094715.90
Млн. евро
Дек.2021
https://tradingeconomics.com/euro-area/government-debt-to-gdp
Съотношението държавен дълг към Брутният вътрешен продукт в еврозоната падна до 95,6 % в края на 2021 година от ревизираните надолу 97,2 % през 2020 г . Държавните разноски бяха еквивалентни на 52,4 % от Брутният вътрешен продукт през 2021 година (срещу 53,6 % през 2020 г.), а държавните доходи на 47,3% (срещу 46,5% през 2020 г.). Като се има поради Европейският съюз като цяло, държавният дълг към Брутният вътрешен продукт понижава до 88,1% от 90%. Най-ниските съотношения на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт са регистрирани в Естония (18,1%), Люксембург (24,4%), България (25,1%), Дания и Швеция (и двете по 36,7%). Четиринадесет страни членки имат коефициенти на държавен дълг, по-високи от 60% от Брутният вътрешен продукт, като най-високите са регистрирани в Гърция (193,3%), Италия (150,8%), Португалия (127,4%), Испания (118,4%), Франция (112,9%), Белгия (108,2%) и Кипър (103,6%).
Европейски Съюз: Държавен дълг към Брутният вътрешен продукт на страните-членки към декември 2021 година
България ще би трябвало да влезе в едно общество с високи задължения, което значи че ще би трябвало да стане солидарна с това общо задължение. Но до момента в който водещите стопански системи с максимален дял в Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз като Германия с 25%, Франция с 17%, Италия с към 13% и Испания с 9% могат да си разрешат задлъжнялост към Брутният вътрешен продукт, то за България със слаба стопанска система (най-нисък дял на БНП на глава от популацията в ЕС-11 332 долара) ще бъде непостижимо задължение да взе участие във при даването на нови заеми от Европейски Съюз за разнообразни казуси-подкрепа на банки, страни (План “Маршал “ за Украйна, от Близкия изток, Африка) и кредитни и финансови начинания.
По прогнози на организацията „ Статиста “ делът на Европейски Съюз в международния Брутният вътрешен продукт се по покупателна дарба понижава устойчиво от 2017 година и при 14,93 в 2020 година се чака през 2027 година да бъде 13,86 милиарда евро.
Икономическото положение на Еврозоната също по този начин не е оптимистично.
Фалити в Европа
Страна
Последно
Предишно
Референция
Вид
Швейцария
12 912
13 840
Декември/20
Компании и физ. лица
Англия
5 629
4 995
Юни/22
Компании
Франция
4 735
3 608
Август/22
Компании
Испания
2 428
1 678
Декември/20
Компании
Италия
2 242
1 783
Декември/21
Компании
Люксембург
1 180
1 198
Декември/21
Компании
Германия
1 140
1 242
Юни/22
Компании
Финландия
664
661
Юни/22
Компании
Швеция
563
442
Септември/22
Компании
Дания
530
311
Септември/22
Компании
Източник: https://tradingeconomics.com/euro-area/indicators
Най-големи спадове на несъстоятелността са регистрирани в Литва и Латвия (съответно 50,3 на 100 и 34,2 на то), както и в Словакия (25,8 на сто).
Неплатежоспособността на български компании се е нараснала с 13% по отношение на 2021 година и е с 1,6% повече по отношение на предпандемичната 2019 година
Към м. февруари 2022 година по данни от Агенцията по вписванията в страната над 12 900 сдружения са оповестени в неплатежоспособност, в произвеждане по неплатежоспособност или разпродажба или са заличени от регистъра.
Индикатори за Еврозоната към 24.10.2022 година
Вид
Последно
Предишно
Измерител
Време
България
Темп на напредък на БНП
0,8
0,7
%
Юни/22
2,6%
Инфлация
9,9
9,1
%
Септември/22
18,7%
Лихвен %
1,25
0,5
%
Септември/22
1,185%
Текуща сметка
-20,21
-8,63
Млрд. евро
Август/22
+0,109 милиарда евро
Търговски баланс
-50 938
- 33 939
Млрд. евро
Август/22
-529 млн. евро
Държавен бюджет
-5,1
-7,1
% от БНП
Декември/21
- 4.1%
Потребителско доверие
-27,6
-28,8
точки
Октомври/22
-38,4
Корпоративен налог
42,9
43
%
Декември/22
10%
Източник: https://tradingeconomics.com/euro-area/indicators
Влошаването на комерсиалния баланс на настоящата сметка са знаци за действителна икономическа рецесия на Еврозоната. Високото негативно потребителско доверие е доказателство за отрицателното отношение на популацията в Еврозоната във връзка с политиките на Правителствата в обособените страни, в това число и в България.
Условие трето:
България да изиска от Европейска комисия гаранции, че няма да се задължава България да взе участие във финансиране или кредитиране на нейни начинания, т.е. да взима заеми в нейна изгода до момента в който делът от БНП на глава на популацията не доближи междинното равнище на Европейски Съюз.
Изводи:
-Все повече се постанова изводът, че влизането на България в Еврозоната е политически, а не стопански стимулирано.
- С все по-отчетливо лобиране за унищожаване на правилото на единогласие при приемане на значими за Европейски Съюз решения, значи, че България напълно ще изгуби своя суверенитет и ще би трябвало да извършва покорно решения на служителите от Брюксел;
- ЕЦБ ще организира постоянно политика (лихви и размер на кредити) в полза на страните с максимален дял в Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз. Не е допустимо при много разнообразни като икономическо развиване страни в Европейски Съюз, ЕЦБ да вкарва лихви и условия, еднообразно обективни за всички. Следва, че желанието на България за изпреварващ, респ. догонваш стандарта на живот в Европейски Съюз напредък ще се изпари след приемането ни в Еврозоната;
- Дискусиите по отношение на преимуществата и минусите от влизането на България в Еврозоната, би трябвало да бъде съпроводено с:
отчитане на резултата от вероятни сюжети по отношение на бъдещето на
Европа, респ. Европейски Съюз и на страните-членки в новата геополитическа реалност;
какви писмени гаранции да се желаят авансово от Европейска комисия за да
се обезпечи стопански напредък на България и повишение на благосъстоянието на популацията.
Когато приказваме за бъдещето, има три типа хора. Тези, които го оставят да се случи. Тези, които вършат по този начин, че да се случи. И тези, които се питат какво се случи.
Джон Ричардсън
Остава мистерия в коя група ще се окажат нашите управници? А народът ще чака ли да се случи нежеланото или ще прояви самодейност да се подберат управници и държавници, загрижени, ангажирани и виновни за неговото щастливо бъдеще.
Източници на информация:
The future of the Euro still lies in its past,
https://www.thefreelibrary.com/The+future+of+the+Euro+still+lies+in+its+past.-a0439635326
- The future of the Euro is uncertain,https://www.spectator.co.uk/article/the-future-of-the-euro
is-uncertain
Нуждаем се от цифров Бретън Уудс-Investor.bg,
https://www.investor.bg/a/491
kriptovaluti/354060-nuzhdaem-se-ot-digitalen-bretan-uuds
Становище на Европейската централна банка от 30 януари 2020 година по отношение на
пълномощията на Българска народна банка за налагане на наказания в границите на тясното съдействие и формалния валутен курс на българския лев (CON/2020/5), https://www.bankingsupervision.europa.eu/ecb/legal/pdf/bg_con_2020_5_f_sign.pdf
- ERMII-theEU`sExchangeRateMechanism,
https://ec.europa.eu/info/business-economy
euro/euro-area/introducing-euro/adoption-fixed-euro-conversion-rate/erm-ii-eus-exchange-rate-mechanism_en
European Union: Share in global gross domestic product based on purchasing-power-parity
from 2017 to 2027, https://www.statista.com/statistics/253512/share-of-the-eu-in-the-inflation-adjusted-global-gross-domestic-product/
- Bulgarian company insolvencies up 13% in 2021, https://bbj.hu/politics/foreign- affairs/world/bulgarian-company-insolvencies-up-13-in-2021
само че не всеки може да ти го обезпечи!
Въпросът с влизането на Р България в еврозоната няма еднопосочен отговор. Във всички отчети, изявления, мнения се споделя, че няма единствено положителни страни, само че са вероятни и дефекти. Предлагат се единствено тълкувания на документи, обстоятелства, образци, съпоставения, само че никой не се ангажира по какъв начин позитивните страни от приемането на еврото ще се подсигуряват, а минусите няма да се позволен. Затова следва бъдещите разисквания по тази тематика да се насочат към дефиниране на условия, които би трябвало да слага абсолютно нашата страна, с цел да се подсигурява националния интерес в осъществяване на характерна икономическа политика за разцвет и повишение благосъстоянието на българския народ. В тази връзка е оправдано да се прегледат идващите значими постановки:
Бъдещето на еврото
Днес еврото има статут, сходен на този на $, когато се употребява за осъществяване на интернационалните транзакции. Това са „ фиатни пари “ като множеството монети и хартиени валути, които, в случай че бъдат отказани като платежно средство, не са подкрепени от тип насилствена мощ за превъзмогване на отхвърли, в случай че страната, където е даден отводът, не се намеси, с цел да подсигурява спазването на подписания интернационален контракт. Фиатните пари нямат лична стойност/покритие от артикули, злато, което дава опция на държавните управления да печатат безкрайно количество от тях, което може да докара до хиперинфлация. Тъй като паричните контракти могат даже да бъдат анулирани едностранно когато и да е, както се потвърждава от отхвърли на Съединените щати да изпълнят съглашението от Бретън Уудс през август 1971 година,(правителството на Ричард Никсън анулира златния стандарт, което значи, че доларът престава да бъде конвертируем в злато) интернационалният пазар резервира съмнително и внимателно отношение към бъдещето на еврото.
Бъдещето на еврото зависи от институционалната архитектура на Европейски Съюз, което постанова тя да се промени с напъните на всички държавни-членки.
С подписването на Договора от Маастрихт две национални суверенни пълномощия бяха трансферирани от държавите-членки на Европейски Съюз: правото да контролират личните си пазари и правото да ръководят личната си валута. Днес първото пълномощие се упражнява от Комисията, която де факто играе роля, която е по-важна от тази на държавните. Второто пълномощие се упражнява от Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) на държавите-членки, наречена „ Евросистемата “, защото не всички страни са приели или имат право да одобряват еврото (сега 19 от 28), което включва Европейската централна Банка (ЕЦБ), паричният орган със съвещателни и оперативни пълномощия.
Кризата от 2008/09 година разкри проблем с еврото, за който критиците от дълго време предупреждаваха, само че който беше пренебрегнат от неговите глашатаи. Държава от еврозоната, която се намира в стопански усложнения, не може да девалвира валутата си, с цел да направи износа си по-привлекателен и по този метод да подтиква стопанската система си – тя е изправена пред политически доста по-трудната задача да се опита да понижи заплатите и възнагражденията, с цел да се опита да остане конкурентоспособна.
Днес сме очевидци на ново икономическо прегрупиране-ШОС, БРИКС, икономическият напредък на Китай, глобите против Русия, респ. отхвърли на Русия да приема еврото за заплащане за доставката на енергийни запаси, от което разумно следва желанието да държавите-участнички да изключат $ и еврото и да одобряват друга валута или да основат нова. Държави, които имат свои лични суверенни валути могат да печатат пари, с цел да купят личния си дълг в сравнение с да просрочат дълга си.
Бързината, с която се появяват нови финансови инструменти-финтех, криптовалути (Китай възнамерява въвеждане на дигитален юан или е-CNY, а в същото време " Оформя се съветски златен стандарт, тъй като металът се монетизира непосредствено от съветското държавно управление и от централната банка на страната, като банкерите дефинират обменния курс на златото към рублата като закрепена цена за Кремъл ", съгласно Крис Пауъл-ковчежник и секретар на GATA (Комитет за противопоставяне на златните картели), ще продължи да изпреварва способността те да се контролират в действително време. Това постанова нов набор от правила, които да управляват интернационалното съдействие и да подкрепят конкуренцията в тези нови стопански пространства.
В това бурно и динамично валутно време нашите ръководещи се стараят да ускорят приемането на еврото вместо националната валута-българския лев, а 9 страни (8 от началото на 2023 г.) към момента се въздържат от такова деяние. Това беше и една от аргументите за излизането на Англия от Европейски Съюз. Дори и Ангела Меркел след среща със Саркози през 2010 година съобщи: “ „ Ако еврото се провали “, „ Европа се проваля “, предупреждавайки, че следствията за цяла Европа ще бъдат „ непредвидими “. Румъния отсрочва приемането на еврото за 2029 г ., а е с по-добри стопански индикатори по отношение на България . След 20 години еврото се изравни с $. Прогнозира се даже да стане 0,95 $. А евтиното евро оскъпява вноса, което е рисково за България при негативен външнотърговски баланс, от което ще последва още една инфлационна серпантина и обедняване на българското население.
Условие първо:
България не би трябвало да бърза за приемане на еврото, като в същото време изиска гаранции от Европейската комисия:
- че няма да допусне еврото да девалвира с повече от 15% към датата на приемането в Е RMII - на 10 юли 2020 година каквито условия има ЕЦБ към българския лев;
-да си резервира правото да организира лична парична политика;
За страдание това е съвсем неосъществимо в границите на Еврозоната обособените страни да организират лична парична политика, което значи, че България ще стане пленник на управлението на Европейската комисия и Европейския парламент, за които просперитетът на България и повишение на благосъстоянието на българския народ не са приоритет . Присъединяването към еврозоната е обвързване на всяка страна, включително и България, съгласно Договора за действие на Европейския съюз. Няма тъкмо обозначен миг по кое време една страна следва да стане член на паричния съюз, защото това е обвързвано с осъществяването на избрани критерии (т.нар. Маастрихтски критерии), които включват ниска инфлация, постоянни лихви, ниска задлъжнялост и бюджетен недостиг, како и постоянен валутен курс, само че няма критерии, свързани с виталния стандарт на популацията.
2. Обменен курс лев-евро
В мнението си ЕЦБ вкарва действието на параграф 2.3 от Резолюцията на Европейския съвет за основаване на механизъм на обменните курсове в третия стадий на икономическия и паричен съюз, Амстердам, 16 юни 1997 година а точно:
“Решенията по отношение на централните курсове се вземат по взаимно единодушие на министрите на страните членки от еврозоната, ЕЦБ и министрите и шефовете на централните банки на страните членки отвън еврозоната, участващи в новия механизъм, следвайки обща процедура, включваща Европейската комисия и след консултация с Икономическия и финансов комитет. Министрите и шефовете на централните банки на държавите-членки, които не вземат участие в механизма на обменните курсове, ще могат да участват на процедурата, само че няма да имат право на глас . Всички страни по взаимното съглашение, в това число ЕЦБ, ще имат право да стартират конфиденциална процедура, целяща преразглеждане на централните курсове . “ Това изцяло подхожда на член 124 от Договора за основаване на Европейската общественост: “ Всяка Държава-членка е длъжна да третира политиката си на обменен курс като въпрос от общ (а не от народен, бел.автора) интерес . “
Това мнение на ЕЦБ единствено удостоверява тезата, че обменният курс е подвластен от икономическото развиване на страната. Конвертируемостта на една валута зависи от конвертируемостта на продуктивността на труда. А в конвертируемостта на труда се отразява цялото положение на стопанската система на една страна.
Но с влизането в Еврозоната : “... страните членки от еврозоната към този момент не могат да прибягват до оценяване на валутата или до обезценяването й, с цел да ръководят своите стопански системи и да реагират на стопански разтърсвания . Например, те към този момент не могат да девалвират валутата си, с цел да забавят вноса и да насърчат износа . Вместо това те би трябвало да употребяват бюджетните и структурните политики, с цел да ръководят своите стопански системи рационално. “
Производителност: продуктивност на отработен час, в щ. долари
Страна
Година базова
2019 година
Изменение,%
Австрия
1950 6,80 дол/час
65,15 дол/час
+859
Белгия
1950 9,94 дол/час
66,27 дол/час
+556
Германия
1950 4,80 дол/час
68,85 дол/час
+1336
Франция
1950 7,07 дол/час
68,63 дол/час
+871
Гърция
1951 3,64 дол/час
33,03 дол/час
+808
Румъния
1995 9,54 дол/час
34,72 дол/час
+264
България
1995 5,87дол/час
26,55 дол/час
+67
Източник: https://ourworldindata.org/grapher/labor-productivity-per-hour-pennworldtable?tab=table
По отношение на продуктивността на отработен част България изостава с 53,7% към юни 2022 година по отношение на междинната за Европейски Съюз и е с най-нисък ритъм на нарастване като даже Румъния ние изпреварила с близо 3,5 пъти . Този показател обаче отразява положението на стопанската система, в това число равнище на технологиите, типа на крайната продукцията, равнището на подготовка на заетите в производството, държавната политика във връзка с стандарт на живот и така нататък През 2021 година междинните почасови разноски за труд бяха оценени на 29,1 евро в Европейски Съюз и на 32,8 евро в еврозоната (EA-19). Тази междинна стойност обаче прикрива обилни разлики сред държавите-членки на Европейски Съюз, като почасовите разноски за труд варират сред 7,0 и 46,9 евро . Логично този и други показатели да бъдат взети поради при установяване на обменния курс, защото българската стопанска система ще повлияе на еврото при влизане в еврозоната. Заявлението, че ще съблюдава настоящия обменен курс е единствено едно положително благопожелание. Никой няма да желае нашето мнение, а решението ще бъде взето от другите страни-членки, за които благосъстоянието на популацията в България не е приоритет.
Условие второ:
България да изиска от Европейски Съюз гаранции за обменния курс лев-евро, като авансово Българска народна банка, Българска академия на науките и други институции посредством разнообразни сюжети да дефинират кой е минималния позволен обменен курс. Още повече, че при вземането на решението представителят на България/управителят на Българска народна банка може да участва, само че няма право на глас. Освен това би трябвало да се имат поради опитите на Европейска комисия, на ЕНП на ръководителите на Франция и Германия да отпадне условието за единогласие при вземането на решения за бъдещето на Европейски Съюз.
3. Еврозона и задължения
Дълговата рецесия стартира през 2008 година с колапса на банковата система на Исландия, след което се популяризира най-вече в Португалия, Италия, Ирландия, Гърция и Испания през 2009 година Това докара до загуба на доверие в европейските предприятия и стопански системи.
Кризата в последна сметка беше овладяна от финансовите гаранции на европейските страни , които се опасяваха от колапса на еврото и финансовата болест, и от Международния валутен фонд (МВФ). Рейтинговите организации намалиха рейтинга на задълженията на няколко страни от еврозоната.
В един миг дългът на Гърция беше изместен в статут на отпадък, с цел да се избави рейтинга на банките-кредитори, а Гърция да получи висорисков рейтинг. Държавите, получаващи избавителни средства, трябваше да изпълнят ограниченията за икономии, предопределени да забавят растежа на дълга на обществения бранш като част от споразуменията за заем.
Държавен дълг на еврозоната към Брутният вътрешен продукт
Величина
Последна
Предишна
Единица
Референтен
интервал
Държавен дълг към Брутният вътрешен продукт
95.60
97.20
% от Брутният вътрешен продукт
Дек. 2021
Държавен бюджет
-5.10
-7.10
% от Брутният вътрешен продукт
Дек.2021
Правителствени разноски
621.51
617.64
Млрд. евро
Юни 2022
Правителствени разноски към Брутният вътрешен продукт
52.40
53.60
% от Брутният вътрешен продукт
Дек.2021
Държавен дълг
11720340.20
11094715.90
Млн. евро
Дек.2021
https://tradingeconomics.com/euro-area/government-debt-to-gdp
Съотношението държавен дълг към Брутният вътрешен продукт в еврозоната падна до 95,6 % в края на 2021 година от ревизираните надолу 97,2 % през 2020 г . Държавните разноски бяха еквивалентни на 52,4 % от Брутният вътрешен продукт през 2021 година (срещу 53,6 % през 2020 г.), а държавните доходи на 47,3% (срещу 46,5% през 2020 г.). Като се има поради Европейският съюз като цяло, държавният дълг към Брутният вътрешен продукт понижава до 88,1% от 90%. Най-ниските съотношения на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт са регистрирани в Естония (18,1%), Люксембург (24,4%), България (25,1%), Дания и Швеция (и двете по 36,7%). Четиринадесет страни членки имат коефициенти на държавен дълг, по-високи от 60% от Брутният вътрешен продукт, като най-високите са регистрирани в Гърция (193,3%), Италия (150,8%), Португалия (127,4%), Испания (118,4%), Франция (112,9%), Белгия (108,2%) и Кипър (103,6%).
Европейски Съюз: Държавен дълг към Брутният вътрешен продукт на страните-членки към декември 2021 година
България ще би трябвало да влезе в едно общество с високи задължения, което значи че ще би трябвало да стане солидарна с това общо задължение. Но до момента в който водещите стопански системи с максимален дял в Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз като Германия с 25%, Франция с 17%, Италия с към 13% и Испания с 9% могат да си разрешат задлъжнялост към Брутният вътрешен продукт, то за България със слаба стопанска система (най-нисък дял на БНП на глава от популацията в ЕС-11 332 долара) ще бъде непостижимо задължение да взе участие във при даването на нови заеми от Европейски Съюз за разнообразни казуси-подкрепа на банки, страни (План “Маршал “ за Украйна, от Близкия изток, Африка) и кредитни и финансови начинания.
По прогнози на организацията „ Статиста “ делът на Европейски Съюз в международния Брутният вътрешен продукт се по покупателна дарба понижава устойчиво от 2017 година и при 14,93 в 2020 година се чака през 2027 година да бъде 13,86 милиарда евро.
Икономическото положение на Еврозоната също по този начин не е оптимистично.
Фалити в Европа
Страна
Последно
Предишно
Референция
Вид
Швейцария
12 912
13 840
Декември/20
Компании и физ. лица
Англия
5 629
4 995
Юни/22
Компании
Франция
4 735
3 608
Август/22
Компании
Испания
2 428
1 678
Декември/20
Компании
Италия
2 242
1 783
Декември/21
Компании
Люксембург
1 180
1 198
Декември/21
Компании
Германия
1 140
1 242
Юни/22
Компании
Финландия
664
661
Юни/22
Компании
Швеция
563
442
Септември/22
Компании
Дания
530
311
Септември/22
Компании
Източник: https://tradingeconomics.com/euro-area/indicators
Най-големи спадове на несъстоятелността са регистрирани в Литва и Латвия (съответно 50,3 на 100 и 34,2 на то), както и в Словакия (25,8 на сто).
Неплатежоспособността на български компании се е нараснала с 13% по отношение на 2021 година и е с 1,6% повече по отношение на предпандемичната 2019 година
Към м. февруари 2022 година по данни от Агенцията по вписванията в страната над 12 900 сдружения са оповестени в неплатежоспособност, в произвеждане по неплатежоспособност или разпродажба или са заличени от регистъра.
Индикатори за Еврозоната към 24.10.2022 година
Вид
Последно
Предишно
Измерител
Време
България
Темп на напредък на БНП
0,8
0,7
%
Юни/22
2,6%
Инфлация
9,9
9,1
%
Септември/22
18,7%
Лихвен %
1,25
0,5
%
Септември/22
1,185%
Текуща сметка
-20,21
-8,63
Млрд. евро
Август/22
+0,109 милиарда евро
Търговски баланс
-50 938
- 33 939
Млрд. евро
Август/22
-529 млн. евро
Държавен бюджет
-5,1
-7,1
% от БНП
Декември/21
- 4.1%
Потребителско доверие
-27,6
-28,8
точки
Октомври/22
-38,4
Корпоративен налог
42,9
43
%
Декември/22
10%
Източник: https://tradingeconomics.com/euro-area/indicators
Влошаването на комерсиалния баланс на настоящата сметка са знаци за действителна икономическа рецесия на Еврозоната. Високото негативно потребителско доверие е доказателство за отрицателното отношение на популацията в Еврозоната във връзка с политиките на Правителствата в обособените страни, в това число и в България.
Условие трето:
България да изиска от Европейска комисия гаранции, че няма да се задължава България да взе участие във финансиране или кредитиране на нейни начинания, т.е. да взима заеми в нейна изгода до момента в който делът от БНП на глава на популацията не доближи междинното равнище на Европейски Съюз.
Изводи:
-Все повече се постанова изводът, че влизането на България в Еврозоната е политически, а не стопански стимулирано.
- С все по-отчетливо лобиране за унищожаване на правилото на единогласие при приемане на значими за Европейски Съюз решения, значи, че България напълно ще изгуби своя суверенитет и ще би трябвало да извършва покорно решения на служителите от Брюксел;
- ЕЦБ ще организира постоянно политика (лихви и размер на кредити) в полза на страните с максимален дял в Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз. Не е допустимо при много разнообразни като икономическо развиване страни в Европейски Съюз, ЕЦБ да вкарва лихви и условия, еднообразно обективни за всички. Следва, че желанието на България за изпреварващ, респ. догонваш стандарта на живот в Европейски Съюз напредък ще се изпари след приемането ни в Еврозоната;
- Дискусиите по отношение на преимуществата и минусите от влизането на България в Еврозоната, би трябвало да бъде съпроводено с:
отчитане на резултата от вероятни сюжети по отношение на бъдещето на
Европа, респ. Европейски Съюз и на страните-членки в новата геополитическа реалност;
какви писмени гаранции да се желаят авансово от Европейска комисия за да
се обезпечи стопански напредък на България и повишение на благосъстоянието на популацията.
Когато приказваме за бъдещето, има три типа хора. Тези, които го оставят да се случи. Тези, които вършат по този начин, че да се случи. И тези, които се питат какво се случи.
Джон Ричардсън
Остава мистерия в коя група ще се окажат нашите управници? А народът ще чака ли да се случи нежеланото или ще прояви самодейност да се подберат управници и държавници, загрижени, ангажирани и виновни за неговото щастливо бъдеще.
Източници на информация:
The future of the Euro still lies in its past,
https://www.thefreelibrary.com/The+future+of+the+Euro+still+lies+in+its+past.-a0439635326
- The future of the Euro is uncertain,https://www.spectator.co.uk/article/the-future-of-the-euro
is-uncertain
Нуждаем се от цифров Бретън Уудс-Investor.bg,
https://www.investor.bg/a/491
kriptovaluti/354060-nuzhdaem-se-ot-digitalen-bretan-uuds
Становище на Европейската централна банка от 30 януари 2020 година по отношение на
пълномощията на Българска народна банка за налагане на наказания в границите на тясното съдействие и формалния валутен курс на българския лев (CON/2020/5), https://www.bankingsupervision.europa.eu/ecb/legal/pdf/bg_con_2020_5_f_sign.pdf
- ERMII-theEU`sExchangeRateMechanism,
https://ec.europa.eu/info/business-economy
euro/euro-area/introducing-euro/adoption-fixed-euro-conversion-rate/erm-ii-eus-exchange-rate-mechanism_en
European Union: Share in global gross domestic product based on purchasing-power-parity
from 2017 to 2027, https://www.statista.com/statistics/253512/share-of-the-eu-in-the-inflation-adjusted-global-gross-domestic-product/
- Bulgarian company insolvencies up 13% in 2021, https://bbj.hu/politics/foreign- affairs/world/bulgarian-company-insolvencies-up-13-in-2021
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ