Кой притежава Луната?
Всеки може да се любува на гледането на Луната, само че може ли някой да твърди, че я " има "? Какви са законите, ръководещи нациите и хората в космоса - и за какво " пазаруването " на имот земя на Луната може да не е това, което наподобява?
Кой е притежател на Луната?
Съгласно Договора за космоса от 1967 година проучването и потреблението на космоса се прави в полза на всички страни: космосът е " област на цялото човечество ".
Следователно Договорът за космоса значи, че без значение чии национални флагове са сложени на лунната повърхнина - никоя нация не може да " има " Луната.
Към 2019 година 109 народи са обвързани от Договора, а други 23 са подписали съглашението, само че към момента не са публично приети.
Какво съставлява Договорът за космоса?
Договорът за космоса е лист от управителни правила, определящи какво могат и какво не могат да вършат нациите в космоса. Също по този начин се отнася за планети и небесни тела като метеорити и Луната.
Официалното заглавие на контракта е Договор за правилата, ръководещи дейностите на страните по проучване и потребление на галактическото пространство, в това число Луната и други небесни тела.
Договорът е признат по време на галактическата конкуренция от Съединени американски щати, Обединеното кралство и Съветския съюз на 27 януари 1967 година и от този момент се трансформира в основата на законите, ръководещи дейностите в космоса.
Документът съдържа единствено 17 къси публикации, Royal Museum of Greenwich. За съпоставяне, Договорът за интернационално морско право — наборът от правила, уреждащи потреблението на международните океани — съдържа над 300 члена.
Накратко, Договорът за космоса гласи:
1. Изследването и потреблението на галактическото пространство се прави в изгода и в полза на всички народи и е част от цялото човечество.
2. Космическото пространство ще бъде свободно за проучване и потребление от всички страни.
3. Космосът не е обект на национално заграбване или благосъстоятелност.
4. Държавите няма да слагат нуклеарни оръжия или други оръжия за всеобщо заличаване в галактическото пространство.
5. Луната и другите небесни тела би трябвало да се употребяват извънредно за мирни цели.
6. Астронавтите се смятат за представители на човечеството от всички народи и би трябвало да получат всякаква допустима помощ при положение на повреда или изключителна обстановка.
7. Държавите носят отговорност за националните галактически действия, без значение дали се правят от държавни или неправителствени организации.
8. Държавите носят отговорност за вреди, породени от техните галактически обекти.
9. Държавите резервират собствеността и юрисдикцията върху всеки обект, който изстрелват в космоса.
10. Държавите заобикалят нездравословното замърсяване на космоса и небесните тела.
Но белким хората не са опитвали да купуват и продават имот на Луната?
Договорът не е спрял голям брой искове за благосъстоятелност от частни лица и компании през годините.
" Според Договора за космоса никоя страна не може да претендира за небесно тяло. Това значи ли, че физическо лице или компания може? Някои хора са отправяли това изказване съществено, а от време на време спекулативно ", написа специалистът по галактическо право доктор Джил Стюарт в Лунната изложбена книга.
На Луната ще живеят и работят хорат още през това десетилетие, съгласно НАСА
Космическият транспортен съд Orion може да бъде употребен за задача с хора до Луната
През 1996 година немският жител Мартин Юргенс заявява, че Луната принадлежи на неговото семейство, като твърди, че е била подарена на неговите предшественици през 1756 година от пруския крал Фредерик Велики като подарък за работа. Юргенс подал петиция до немското държавно управление да отнесе въпроса до Съединени американски щати. Не е изненадващо, че нито едно от двете държавни управления не е подхванало никакви дейности.
Междувременно частни компании " продават " имоти земя на Луната най-малко от 50-те години на предишния век. Един от най-известните образци е компанията за недвижими парцели Lunar Embassy на Денис Хоуп.
Вярвайки, че е намерил малка врата в Договора за космоса, Хоуп стартира да продава имоти на Луната за 25 $ на акър (малко повече от 4 декара). От 80-те години на предишния век той твърди, че е продал повече от 611 милиона акра земя на Луната.
Хоуп твърди, че като частна компания неговото дружество не е обвързано от Договора за космоса. Експертите по галактическо право обаче настояват, че в случай че националните страни не могат да предявят искания за галактическото пространство, тогава индиректно не могат и жителите или компаниите на тази страна.
Как работи законът в космоса?
Тъй като пространството не е ничич благосъстоятелност, въпросът за това коя страна и пълномощия се ползват, когато е осъществено закононарушение, няма елементарен отговор. Космосът, сходно на открития океан, се смята за " res nullius ", което значи, че не принадлежи на никого.
Новата галактическа конкуренция: Китай желае да стъпи на Луната след НАСА
Ще стане ли спътникът на Земята новият дом на човечеството?
Договорът за космоса от 1967 година обезпечава основата на галактическото право. В член осем от съглашението да вземем за пример нациите се съгласяват да " запазят юрисдикцията и контрола " върху всеки обект или личен състав, който изстрелят в космоса.
Въпреки това, действителността на проучването на космоса през 21-ви век е доста друга от тази, когато Договорът е бил формиран през 60-те години на предишния век.
Незначителни нарушавания
Въпреки че не са докладвани действителни закононарушения в космоса, има дребни нарушавания.
Сандвичи в космоса
На 23 март 1965 година по време на задачата Джемини 3, астронавтът Джон Йънг извадил от скафандъра си сандвич с говеждо месо, който бил пренесъл контрабандно на борда на галактическия транспортен съд. Йънг предложил сандвича на сътрудника си водач Гюс Грисъм, който отхапал няколко хапки.
Моментът е единствено къс диалог, уловен на аудиото на задачата, само че на Земята се превъръща в по-сериозен проблем, като чиновници на НАСА били призовани да свидетелстват преди обзор в Конгреса. Йънг получил служебно неодобрение.
НАСА упрекната в изхвърляне на боклуци
На 11 юли 1979 година първата галактическа станция в света Skylab изгоря при наново нахлуване в земната атмосфера. Отломките обаче, които не се разпаднали изцяло, били разпръснали в рядко обитаем регион на Западна Австралия. Когато проверяващият екип на Skylab посетил мястото, с цел да събере отломките, била наложена санкция от 400 $ за изхвърляне на отпадък.
Въпреки че санкцията е замислена като смешка, тя в действителност имаше правно съображение. Както е посочено в член 7 от Договора за космоса: " Държавите носят отговорност за вреди, породени от техните галактически обекти. "
NASA потегля към Луната по-рано от предстоящото: какъв брой коства полетът?
Полетът може да се реализира още в края на август тази година
На 30-ата годишнина от повторното влизане на Skylab санкцията най-сетне беше платена от името на НАСА от американска радиостанция.
Голф на Луната
Първият американец, пътувал в космоса, стана и един от първите хора, пренесли контрабандно предмет на Луната.
Като част от задачата Аполо 14, Алън Шепърд беше петият и най-възрастен човек, който посети Луната. На мястото на кацане на лунния модул Шепард прикрепил главата на стик за голф с 6 железа към инструмент за скална проба. Той взел две топки за голф и ги блъснал по лунната повърхнина.
Кой е притежател на Луната?
Съгласно Договора за космоса от 1967 година проучването и потреблението на космоса се прави в полза на всички страни: космосът е " област на цялото човечество ".
Следователно Договорът за космоса значи, че без значение чии национални флагове са сложени на лунната повърхнина - никоя нация не може да " има " Луната.
Към 2019 година 109 народи са обвързани от Договора, а други 23 са подписали съглашението, само че към момента не са публично приети.
Какво съставлява Договорът за космоса?
Договорът за космоса е лист от управителни правила, определящи какво могат и какво не могат да вършат нациите в космоса. Също по този начин се отнася за планети и небесни тела като метеорити и Луната.
Официалното заглавие на контракта е Договор за правилата, ръководещи дейностите на страните по проучване и потребление на галактическото пространство, в това число Луната и други небесни тела.
Договорът е признат по време на галактическата конкуренция от Съединени американски щати, Обединеното кралство и Съветския съюз на 27 януари 1967 година и от този момент се трансформира в основата на законите, ръководещи дейностите в космоса.
Документът съдържа единствено 17 къси публикации, Royal Museum of Greenwich. За съпоставяне, Договорът за интернационално морско право — наборът от правила, уреждащи потреблението на международните океани — съдържа над 300 члена.
Накратко, Договорът за космоса гласи:
1. Изследването и потреблението на галактическото пространство се прави в изгода и в полза на всички народи и е част от цялото човечество.
2. Космическото пространство ще бъде свободно за проучване и потребление от всички страни.
3. Космосът не е обект на национално заграбване или благосъстоятелност.
4. Държавите няма да слагат нуклеарни оръжия или други оръжия за всеобщо заличаване в галактическото пространство.
5. Луната и другите небесни тела би трябвало да се употребяват извънредно за мирни цели.
6. Астронавтите се смятат за представители на човечеството от всички народи и би трябвало да получат всякаква допустима помощ при положение на повреда или изключителна обстановка.
7. Държавите носят отговорност за националните галактически действия, без значение дали се правят от държавни или неправителствени организации.
8. Държавите носят отговорност за вреди, породени от техните галактически обекти.
9. Държавите резервират собствеността и юрисдикцията върху всеки обект, който изстрелват в космоса.
10. Държавите заобикалят нездравословното замърсяване на космоса и небесните тела.
Но белким хората не са опитвали да купуват и продават имот на Луната?
Договорът не е спрял голям брой искове за благосъстоятелност от частни лица и компании през годините.
" Според Договора за космоса никоя страна не може да претендира за небесно тяло. Това значи ли, че физическо лице или компания може? Някои хора са отправяли това изказване съществено, а от време на време спекулативно ", написа специалистът по галактическо право доктор Джил Стюарт в Лунната изложбена книга.
На Луната ще живеят и работят хорат още през това десетилетие, съгласно НАСА
Космическият транспортен съд Orion може да бъде употребен за задача с хора до Луната
През 1996 година немският жител Мартин Юргенс заявява, че Луната принадлежи на неговото семейство, като твърди, че е била подарена на неговите предшественици през 1756 година от пруския крал Фредерик Велики като подарък за работа. Юргенс подал петиция до немското държавно управление да отнесе въпроса до Съединени американски щати. Не е изненадващо, че нито едно от двете държавни управления не е подхванало никакви дейности.
Междувременно частни компании " продават " имоти земя на Луната най-малко от 50-те години на предишния век. Един от най-известните образци е компанията за недвижими парцели Lunar Embassy на Денис Хоуп.
Вярвайки, че е намерил малка врата в Договора за космоса, Хоуп стартира да продава имоти на Луната за 25 $ на акър (малко повече от 4 декара). От 80-те години на предишния век той твърди, че е продал повече от 611 милиона акра земя на Луната.
Хоуп твърди, че като частна компания неговото дружество не е обвързано от Договора за космоса. Експертите по галактическо право обаче настояват, че в случай че националните страни не могат да предявят искания за галактическото пространство, тогава индиректно не могат и жителите или компаниите на тази страна.
Как работи законът в космоса?
Тъй като пространството не е ничич благосъстоятелност, въпросът за това коя страна и пълномощия се ползват, когато е осъществено закононарушение, няма елементарен отговор. Космосът, сходно на открития океан, се смята за " res nullius ", което значи, че не принадлежи на никого.
Новата галактическа конкуренция: Китай желае да стъпи на Луната след НАСА
Ще стане ли спътникът на Земята новият дом на човечеството?
Договорът за космоса от 1967 година обезпечава основата на галактическото право. В член осем от съглашението да вземем за пример нациите се съгласяват да " запазят юрисдикцията и контрола " върху всеки обект или личен състав, който изстрелят в космоса.
Въпреки това, действителността на проучването на космоса през 21-ви век е доста друга от тази, когато Договорът е бил формиран през 60-те години на предишния век.
Незначителни нарушавания
Въпреки че не са докладвани действителни закононарушения в космоса, има дребни нарушавания.
Сандвичи в космоса
На 23 март 1965 година по време на задачата Джемини 3, астронавтът Джон Йънг извадил от скафандъра си сандвич с говеждо месо, който бил пренесъл контрабандно на борда на галактическия транспортен съд. Йънг предложил сандвича на сътрудника си водач Гюс Грисъм, който отхапал няколко хапки.
Моментът е единствено къс диалог, уловен на аудиото на задачата, само че на Земята се превъръща в по-сериозен проблем, като чиновници на НАСА били призовани да свидетелстват преди обзор в Конгреса. Йънг получил служебно неодобрение.
НАСА упрекната в изхвърляне на боклуци
На 11 юли 1979 година първата галактическа станция в света Skylab изгоря при наново нахлуване в земната атмосфера. Отломките обаче, които не се разпаднали изцяло, били разпръснали в рядко обитаем регион на Западна Австралия. Когато проверяващият екип на Skylab посетил мястото, с цел да събере отломките, била наложена санкция от 400 $ за изхвърляне на отпадък.
Въпреки че санкцията е замислена като смешка, тя в действителност имаше правно съображение. Както е посочено в член 7 от Договора за космоса: " Държавите носят отговорност за вреди, породени от техните галактически обекти. "
NASA потегля към Луната по-рано от предстоящото: какъв брой коства полетът?
Полетът може да се реализира още в края на август тази година
На 30-ата годишнина от повторното влизане на Skylab санкцията най-сетне беше платена от името на НАСА от американска радиостанция.
Голф на Луната
Първият американец, пътувал в космоса, стана и един от първите хора, пренесли контрабандно предмет на Луната.
Като част от задачата Аполо 14, Алън Шепърд беше петият и най-възрастен човек, който посети Луната. На мястото на кацане на лунния модул Шепард прикрепил главата на стик за голф с 6 железа към инструмент за скална проба. Той взел две топки за голф и ги блъснал по лунната повърхнина.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ