Неизтритата поща – беда или ценен помощник?
Всеки може да попадне в сюжета: „ Само щом изтрия звук остарели имейли от пощенската си кутия, още на другия ден се оказва, че едно от тях ми би трябвало незабавно ”…
Пълната със остарели писма пощенска кутия може да бъде извънредно скъпа във всеки миг
(снимка: CC0 Public Domain)
Почти всеки от нас през днешния ден употребява е-поща – за работа, за персонална връзка. Бидейки облекчение и проклинание по едно и също време, е-пощата наподобява като съвременно информационно средство, само че незабелязано се трансформира в източник на всекидневен стрес. Неизтритите писма се преглеждат като необикновен проблем. Но може би въпреки всичко те са прикрит наш асистент и съдружник?
Обикновено за неизтритите остарели писма считаме, че са белег на мързел, неефективност, затормозяване. Когато броячът стартира да демонстрира четирицифрени цифри, това наподобява напряко шокиращо. Но може би би трябвало да погледнем на тази драма от различен ъгъл: гневният брояч не може да ни подрежда какво да вършим и по кое време. Има по-важни неща.
Наистина е неприятно, в случай че пощенската кутия се цялостни с хиляди непрочетени имейли. Нека бъдем реалисти – множеството от тези непрочетени имейли са от бюлетини, за които човек се е абонирал в миналото по някакъв мотив, само че рядко отваря да прочете. И да, досадно си е да преравяте пощенската кутия и да триете тези „ отпадъци ”. Но какво да кажем за към този момент прочетените, остарели писма?
Пълната със остарели писма пощенска кутия е отличен указател на тогавашни действия и връзки, който може да бъде скъп в предстоящ миг. Там, несъзнателно, се пази куп значима информация, която може да се окаже нужна по-късно. Кога е получена дадена фактура? Какво пишеше в офертата до компания Х преди две години? Това са неща, които рядко ревизираме, само че в един предстоящ миг могат да се окажат нужни.
още по тематиката
Или, както споделяше една шеговита жена преди години, „ единствено щом изтрия звук остарели имейли от пощенската си кутия, още на другия ден се оказва, че едно от тях ми би трябвало незабавно ”.
Сериозно! Пълната пощенска кутия е дигитален запис на това, което се случва в живота ни и в работата ни с течение на времето. Всяко питане, всяка оферта, всяко конкретизиране е непокътнато в този безкраен дигитален списък – освен това добре датирано и с прелестната опция за търсене в него!
В персоналната си поща човек може да ревизира по кое време, да вземем за пример, е изпратил писмо за кандидатстване за работа, да изнамери рядка рецепта, пратена преди години от остарял прочут и така нататък В служебната си поща човек може да откри скъпи елементи от историята на работата си в дадената организация – да вземем за пример номер на сервизен „ билет ” отпреди 3 години, текст на особено модифицирана оферта за значим клиент, датата на отсрочена среща, която по този начин и не се е състояла.
Всичко това са неща, които несъмнено не ни трябват всеки ден. Те обаче могат да потрябват един път, в някой предстоящ миг.
Още по-прекрасно е, че в пощенските системи има прелестни принадлежности за търсене на остарели писма – по дата, по адресант, по наличие на съответна дума, по мярка на атачмънта и така нататък Така индивидът, пристрастен в своята ежедневна работа, е задоволително да се досети единствено за една основна дума, с цел да успее да откри нишката на тогавашната връзка с търсеното от него наличие.
Във физическия свят подреждането на рафта с книгите или на работното помещение има основателни аргументи. Освен че наподобява прелестно, добре проведената етажерка прави нещата лесни за намиране.
Но в електронната поща не е по този начин. Тя няма физически граници и тип – не наподобява разбъркано като неподредената етажерка, не е мъчно за разчистване като разхвърляната стая. Всичко се намира елементарно незабавно.
Стремежът да имаме малко или даже нула непрочетени писма, остарели писма и други ни е обсебил несъзнателно, като че ли с този брой се мери някаква „ неточност ”, която е неприятна за самия човек и неговите професионални или персонални качества. Ето, когато влезете в своя профил в Twitter или Фейсбук, първото нещо, което евентуално вършиме, е да побързате да „ разчистите ” известията, нали? Но белким това е в действителност толкоз значимо?
При е-пощата не добиваме нищо скъпо от бързането да прочистим непрочетените писма и да изтрием към този момент прочетените. Ако нещо е значимо – ще го видим; в случай че не е – може да почака; към този момент прочетеното си остава прочетено и може да „ спи ”, до момента в който един ден ни потрябва отново.
Пълната със остарели писма пощенска кутия може да бъде извънредно скъпа във всеки миг
(снимка: CC0 Public Domain)
Почти всеки от нас през днешния ден употребява е-поща – за работа, за персонална връзка. Бидейки облекчение и проклинание по едно и също време, е-пощата наподобява като съвременно информационно средство, само че незабелязано се трансформира в източник на всекидневен стрес. Неизтритите писма се преглеждат като необикновен проблем. Но може би въпреки всичко те са прикрит наш асистент и съдружник?
Обикновено за неизтритите остарели писма считаме, че са белег на мързел, неефективност, затормозяване. Когато броячът стартира да демонстрира четирицифрени цифри, това наподобява напряко шокиращо. Но може би би трябвало да погледнем на тази драма от различен ъгъл: гневният брояч не може да ни подрежда какво да вършим и по кое време. Има по-важни неща.
Наистина е неприятно, в случай че пощенската кутия се цялостни с хиляди непрочетени имейли. Нека бъдем реалисти – множеството от тези непрочетени имейли са от бюлетини, за които човек се е абонирал в миналото по някакъв мотив, само че рядко отваря да прочете. И да, досадно си е да преравяте пощенската кутия и да триете тези „ отпадъци ”. Но какво да кажем за към този момент прочетените, остарели писма?
Пълната със остарели писма пощенска кутия е отличен указател на тогавашни действия и връзки, който може да бъде скъп в предстоящ миг. Там, несъзнателно, се пази куп значима информация, която може да се окаже нужна по-късно. Кога е получена дадена фактура? Какво пишеше в офертата до компания Х преди две години? Това са неща, които рядко ревизираме, само че в един предстоящ миг могат да се окажат нужни.
още по тематиката
Или, както споделяше една шеговита жена преди години, „ единствено щом изтрия звук остарели имейли от пощенската си кутия, още на другия ден се оказва, че едно от тях ми би трябвало незабавно ”.
Сериозно! Пълната пощенска кутия е дигитален запис на това, което се случва в живота ни и в работата ни с течение на времето. Всяко питане, всяка оферта, всяко конкретизиране е непокътнато в този безкраен дигитален списък – освен това добре датирано и с прелестната опция за търсене в него!
В персоналната си поща човек може да ревизира по кое време, да вземем за пример, е изпратил писмо за кандидатстване за работа, да изнамери рядка рецепта, пратена преди години от остарял прочут и така нататък В служебната си поща човек може да откри скъпи елементи от историята на работата си в дадената организация – да вземем за пример номер на сервизен „ билет ” отпреди 3 години, текст на особено модифицирана оферта за значим клиент, датата на отсрочена среща, която по този начин и не се е състояла.
Всичко това са неща, които несъмнено не ни трябват всеки ден. Те обаче могат да потрябват един път, в някой предстоящ миг.
Още по-прекрасно е, че в пощенските системи има прелестни принадлежности за търсене на остарели писма – по дата, по адресант, по наличие на съответна дума, по мярка на атачмънта и така нататък Така индивидът, пристрастен в своята ежедневна работа, е задоволително да се досети единствено за една основна дума, с цел да успее да откри нишката на тогавашната връзка с търсеното от него наличие.
Във физическия свят подреждането на рафта с книгите или на работното помещение има основателни аргументи. Освен че наподобява прелестно, добре проведената етажерка прави нещата лесни за намиране.
Но в електронната поща не е по този начин. Тя няма физически граници и тип – не наподобява разбъркано като неподредената етажерка, не е мъчно за разчистване като разхвърляната стая. Всичко се намира елементарно незабавно.
Стремежът да имаме малко или даже нула непрочетени писма, остарели писма и други ни е обсебил несъзнателно, като че ли с този брой се мери някаква „ неточност ”, която е неприятна за самия човек и неговите професионални или персонални качества. Ето, когато влезете в своя профил в Twitter или Фейсбук, първото нещо, което евентуално вършиме, е да побързате да „ разчистите ” известията, нали? Но белким това е в действителност толкоз значимо?
При е-пощата не добиваме нищо скъпо от бързането да прочистим непрочетените писма и да изтрием към този момент прочетените. Ако нещо е значимо – ще го видим; в случай че не е – може да почака; към този момент прочетеното си остава прочетено и може да „ спи ”, до момента в който един ден ни потрябва отново.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ