Всеки месец даваме думата на Даниел Троев – психолог и

Всеки месец даваме думата на Даниел Троев – психолог и терапевт, чиято задача е да преведе комплицираните процеси на мозъка и страстите на език, който всеки от нас може да разпознае и приложи в живота си. Авторството на тази публикация е общо и е плод на персоналния опит на Даниел и Беатрис като двойка.Въпреки достъпа до информация и терапиите за двойки доста хора се оказват неподготвени за действителната динамичност на интимните връзки – спорове, разочарования, интервали на отдалеченост и потребност от съзнателни старания. Често връзката се възприема като нещо, което би трябвало да върви от единствено себе си, а компликациите – като знак, че сме сбъркали в избора си. Това води до подозрения, неустановеност и от време на време до преждевременно отричане. В идващите редове аз и брачната половинка ми Беатриса, която също е практикуващ психолог, преглеждаме пет правилото, които може да служат като постоянна рамка за създаване и поддържане на по-зрели и удовлетворяващи интимни взаимоотношения. Свързването: почитание, доверие и взаимна посока Всяка устойчива връзка се гради на взаимно почитание – метода, по който сътрудниците се отнасят един към различен като хора. Това е поредност от ежедневни избори. Когато единият сътрудник редовно омаловажава ползите, полезностите или вътрешния свят на другия, връзката последователно стартира да се усеща прочувствено небезопасна. За дълбока връзка е належащо сътрудникът да бъде възприеман като човек, с който желаеме да вървим напред в живота. Това включва и приемане на рестриктивните мерки, слабостите и разликите, без упорито предпочитание те да бъдат поправени. Преди да си помислим да поправяме, би трябвало да има приемане и свързване – думите ни да бъдат чути и осмислени, да има диалог. А за същинското свързване би трябвало да има прочувствена сигурност – опция за изразяването на усеща, потребности и несигурности, без риск от насмешка, обезценяване или отменяне. Без такава сигурност диалозите се трансформират в битка за превъзходство, а не в опит за схващане.Зрелите взаимоотношения се отличават и с още нещо: ние дружно против казуса, а не аз против теб. Трудностите са общо предизвикателство, а рецесиите са интегрирани като част от развиването на връзката, вместо да я унищожават.

Взаимоотношението като приоритет Вторият принцип визира мястото, което връзката заема в цялостната конструкция на живота на сътрудниците. Тя е част от система от задължения, функции и отговорности. Затова целите би трябвало да са ясни. Ако сътрудниците имат значително разминаване във връзка с това до каква степен връзката е предпочитана за тях (редом с работа, персонално развиване и други взаимоотношения), съществува риск от неустойчивост, от чувство за неустановеност и прочувствена самотност. Такова разминаване би трябвало да бъде позволено изрично с построяването на взаимна визия. Тук се появява и значимата разлика сред желанието да имаш връзка и готовността да бъдеш в нея. Всяка значима роля изисква вдишване на отговорност, резистентност при напрежение и подготвеност за ангажираност и в сложните интервали. Истинската зрялост на желанието се разкрива не когато всичко върви безпрепятствено, а когато се появят спорове, отмалялост и отчаяние.

Връзката като пространство за вътрешна работа и развиване Интимното взаимодействие е огледало за вътрешния ни свят. То задейства непроявени до момента ранни модели на обвързаност, несигурности и защитни тактики. Връзката може да се претърпява като интензивна и изтощителна, само че постоянно това я прави скъпа за личностното развиване. Когато липсва подготвеност за вътрешна работа, вместо да изследваме какво се задейства в нас, започваме да фиксираме вниманието върху държанието на другия. Това води до застой и повтарящи се спорове. И при двата пола се следят някои присъщи уязвимости. При доста мъже централна е тематиката за недостатъчността – прекарването, че не са задоволително положителни, способни или скъпи за колегата си. Когато напъните, които поставят, не бъдат разпознати, се задейства отбрана под формата на оттегляне, неспокойствие или агресивност, съчетани със мощна вътрешна самооценка. Често при дамите се следи противоположното поверие – прекарването, че са „ прекалено много “. Това води до угнетяване на потребностите и страстите от боязън, че изразяването им ще натовари или отблъсне колегата. Когато тези две динамичности се срещнат (както е обикновено), връзката изисква висока степен на осъзнатост и прочувствена регулация.