“Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който

“Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат ”(Лука 18:14)

Често, когато споменем думата примирение, в съзнанието на не дребна част от нас изниква синоними като " малоумие " или " равнодушие ". В наше време, в случай че нямаш мнение или го запазваш за себе си, в случай че не възразяваш срещу несгодите и нередностите, е доста мъчно да оцелееш. Напоследък откровеното безсрамие на хората стартира да се смята за преимущество, за самонадеяност, за упоритост даже. Примирението към този момент се е трансформирало в ненавиждан недостатък, а хората, които го показват - в наивници с овчи души. Знаем ли къде в реалност е границата и по какъв начин да бъдем смирени, само че не и примирени. Намираме ли разлика сред тези две понятия и за какво е толкоз значимо да я знаем?

Казват, че най-смирени са тези, които са изпитали най-вече сърдечна болежка. Да бъдеш преклонен е индикатор за успокоение, самонадеяност, доброта и доброта. Смирението не е знак на уязвимост. Слабостта се показва в нежеланието да промениш нещо, което зависи напълно от теб, до момента в който смирението е методът, по който гледаш на живота си. Самата дума съдържа в себе си най-важният „ отговор ” и той е в думата мир - да си с-мир със себе си.

Да приемеш предишното си, грешките си (с поуката от тях, схваща се) и ориста си такава, каквато е, тъй като има и неща, които не зависят от нас, е симптом на мощ. Когато се бунтуваш против нещо непроменимо и когато описваш непознатия живот като елементарен, спрямо твоя, тогава не си преклонен, а слаб и даже злобен. Но по какъв начин в действителност можем да се научим да бъдем смирени? Дали съществуват някакви правила? Нека разберем.

Нека дадем късмет на вярата в положителното и благодарността. Ако благодарим за всеки ден живот, подарен ни от Бог, в случай че всеки ден изпитваме признателност за хората в живота ни, в случай че имаме вяра в положителното и могъществото му, ще се усещаме доста по-спокойни, уравновесени и изпълнени с готовност за живот. А това е първата крачка към това да бъдем смирени.

Да се научим да одобряваме, а не да се помиряваме. Да се научиш да приемаш, значи да се доближиш до мъдростта. Да си кадърен да виждаш обстановките такива, каквито са, а не да ги пречупваш през своите страсти, е дарба да не робуваш на събитията, а да ги използваш. Да приемаш значи да не се самосъжаляваш и да се превръщаш в жертва, а да поемеш отговорност.

Да спрем да се усещаме принудени и притиснати, без право на избор. Когато приемем отговорност за своето отношение към даден проблем, ние виждаме и изгодата от този проблем. Враговете ни са тези, които доста по-често ни оказват помощ да се окуражаваме и израснем, в сравнение с приятелите ни, които от време на време ни икономисват истината. Да се примириш значи да настаниш трайно в себе си ненавист, незадоволство и яд. Да се смириш е да приемеш тези усеща като нещо, което ще те издигне над събитията, ще ти открие нови благоприятни условия. Подчертаваме думата приемеш, обаче, а не да се предадеш на тези чувства- просто ги изживяваш и се освобождаваш вечно от тях. Негативните страсти са присъщи за всеки един от нас, само че едни ги употребяват като тласък да продължат, а други като опрощение да не вършат нищо.

Да имаме вяра в „ концепцията ”, че всичко се случва за наше положително. Не постоянно можеш да повярваш в това, изключително, когато преживяваш в действителност трагични моменти в живота си, само че сме длъжни да го създадем, с цел да гласуваме своята висша форма на доверие в света към нас и в положителното. Да живееш в нравствен мир е допустимо единствено, когато си преклонен пред ориста си. Да извличаш изгоди и от най-тежките обстановки изисква големи старания и дисциплинираност на страстите, само че точно тези старания ни трансформират в нови хора- по-мъдри и по-смирени.

Смирението е висша добродетел, която множеството от нас като че ли не могат да схванат, приковани от материалния свят, в който живеят. Да си обуздан на първо място значи да знаеш кой си и какво е твоето място в света. Някои беше споделил, че смирението се състои в това да не претендираме, че знаем доста, а да бъдем непрекъснато будни за истината. Смирението е и това, което ни защищава от един от най-големите грехове - гордостта, егото и невъзможността да бъдеш след другите. То отхвърля егото като „ висша цел ”. За някои от нас звучи прекомерно комплицирано. За други нереално. За трети - излишно. Бъдете измежду четвъртите и осъзнайте силата на смирението.