Защо времето тече на забавен каданс, когато сме изправени пред лицето на смъртта
Всеки, който е попадал в автомобилна злополука, ще го удостовери - времето като че ли се забавя, когато хората са изправени пред съдбовна заплаха. В ново проучване учените допускат, че това може да е тактичност, употребена от мозъка, с цел да усили възможностите ни за оцеляване, оповестява Българска телеграфна агенция, базирайки се на Мейлонлайн.
Възможно е възприеманото закъснение на времето да е резултат от свръхфокусиране на мозъка, което дава на хората по-добър късмет да реагират на обстановката, сочи изследването. Професор Рут Огдън, психолог от университета „ Джон Мурс “ в Ливърпул, Англия, неотдавна изготви отчет, в който разкрива за какво времето може да се забави по време на автомобилна злополука, инфаркт или други събития, които ни разделят на милиметри от гибелта.
Огдън изяснява, че „ мозъкът ни обработва времето в тясна връзка с метода, по който обработва страстите “. Това е по този начин, тъй като областите на мозъка, които контролират страстите, са свързани и с обработката на времето. По време на засилена страст активирането, провокирано от мозъка, се пробва да поддържа непоклатимост, което трансформира способността му да обработва времето, прецизира Огдън.
Забавянето на времето може да е част от реакцията „ битка или бягство “, която се задейства, когато се чувствате застрашени, подготвяйки Ви да реагирате или да се оттеглите от обстановката. Когато се намирате в рискова обстановка, неочакваните реакции биха могли да влошат нещата, по тази причина мозъкът Ви забавя времето, с цел да имате опция да си поемете мирис и да формулирате тактика, изяснява проф. Огдън.
Проучване от 2012 година, извършено от учени от университета в Турку, Финландия, също открива, че забавянето на времето може да се разбере посредством вътрешния ни часовник. Идеята е, че когато скоростта на този часовник се забърза, през измервания период се появяват повече тик-такания. И защото повече тик-такания значат по-голяма дълготрайност, изследваните лица надценяват въпросната дълготрайност – коства им се, че времето се забавя.
И това не се случва единствено когато някой е изправен пред заплаха. През 2017 година Майкъл Флеърти, професор по социология в колежа „ Екерд “, откри, че времето може да се забави, когато някой потегля на ново странствуване. „ Възприемането на времето може да се забави, когато вършим нещо ново, като да вземем за пример асимилиране на предизвикателно умеене или отиване на отмора на екзотично място “, написа Флеърти.
„ Парадоксално е, че времето се възприема като постепенно течащо както в обстановки, когато съвсем нищо не се случва, по този начин и в обстановки, наситени със събития “, изяснява той. С други думи, сложността на обстановката е или доста по-висока, или доста по-ниска от естественото, с цел да потече времето постепенно.
Възможно е възприеманото закъснение на времето да е резултат от свръхфокусиране на мозъка, което дава на хората по-добър късмет да реагират на обстановката, сочи изследването. Професор Рут Огдън, психолог от университета „ Джон Мурс “ в Ливърпул, Англия, неотдавна изготви отчет, в който разкрива за какво времето може да се забави по време на автомобилна злополука, инфаркт или други събития, които ни разделят на милиметри от гибелта.
Огдън изяснява, че „ мозъкът ни обработва времето в тясна връзка с метода, по който обработва страстите “. Това е по този начин, тъй като областите на мозъка, които контролират страстите, са свързани и с обработката на времето. По време на засилена страст активирането, провокирано от мозъка, се пробва да поддържа непоклатимост, което трансформира способността му да обработва времето, прецизира Огдън.
Забавянето на времето може да е част от реакцията „ битка или бягство “, която се задейства, когато се чувствате застрашени, подготвяйки Ви да реагирате или да се оттеглите от обстановката. Когато се намирате в рискова обстановка, неочакваните реакции биха могли да влошат нещата, по тази причина мозъкът Ви забавя времето, с цел да имате опция да си поемете мирис и да формулирате тактика, изяснява проф. Огдън.
Проучване от 2012 година, извършено от учени от университета в Турку, Финландия, също открива, че забавянето на времето може да се разбере посредством вътрешния ни часовник. Идеята е, че когато скоростта на този часовник се забърза, през измервания период се появяват повече тик-такания. И защото повече тик-такания значат по-голяма дълготрайност, изследваните лица надценяват въпросната дълготрайност – коства им се, че времето се забавя.
И това не се случва единствено когато някой е изправен пред заплаха. През 2017 година Майкъл Флеърти, професор по социология в колежа „ Екерд “, откри, че времето може да се забави, когато някой потегля на ново странствуване. „ Възприемането на времето може да се забави, когато вършим нещо ново, като да вземем за пример асимилиране на предизвикателно умеене или отиване на отмора на екзотично място “, написа Флеърти.
„ Парадоксално е, че времето се възприема като постепенно течащо както в обстановки, когато съвсем нищо не се случва, по този начин и в обстановки, наситени със събития “, изяснява той. С други думи, сложността на обстановката е или доста по-висока, или доста по-ниска от естественото, с цел да потече времето постепенно.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ