Безусловна любов
Всеки желае да бъде обичан, да бъде забелязван и скъп.
Всеки има потребност от внимание и стартира да сияе, когато признаваме достиженията му. Но вместо да се концентрираме върху това по какъв начин другите се отнасят към нас, постоянно е по-добре да обърнем внимание по какъв начин ние се отнасяме с другите. Разбира се, това не значи да не отстояваме себе си и да заобикаляме да споделяме „ не ”, когато по този начин желаеме. Да отстояваме себе си по никакъв метод не опонира на това да обичаме близките абсолютно, даже когато вършат неща, които ни нараняват. Това не значи да си мълчим единствено и единствено да бъдем благи с индивида отсреща непременно, а да се погрижим уместно за потребностите и на двете страни. Безусловната обич сигурно не е да подценяваме себе си и личните си потребности, с цел да угодим на другите. Тя е нещо много по-различно. Всъщност тя е тип грижа за себе си, защото свързвайки се с нея, на нас самите ни става по-леко и светът ни става по-красив.
Какво съставлява безусловната обич? Това е да обичаш всички и всичко заради тяхната същина, да се радваш на дребните неща, да приемаш нещата към теб такива, каквито са, без да искаш непременно да ги променяш. Това не е принудително наложено пресилено положително мислене или налагане на себе си, че „ би трябвало да обичам всичко и всички ”, това е вътрешно положение, което се доближава с процедура. Безусловната обич е да даряваш усмивки, без да мислиш кой ще подари усмивка на теб – тъкмо както дребните деца вършат. Безусловна обич изпитваш, когато си благополучен без причина, влюбен си, само че не в някого, а във всичко към теб. Изпитваш безусловна обич, когато няма значение с кого тъкмо разговаряш сега, тъй като всеки един е скъп и прелестен и ти усещаш това даже зад всички бариери и загради, които хората слагат, с цел да се защитят.
Когато от теб струи обич към всичко, тази обич се връща назад към теб отвред. Хората стават по-мили, обстановките се позволяват с лекост, а даже и да има по-тежки моменти, останеш ли в положението на безусловна обич, ти като че ли се издигаш над тях и израстваш с минимална болежка и премеждия.
Много хора считат, че такова положение като безусловна обич няма и не може да има, заради простата причина, че това да си човек е обвързвано с доста условности. Как да обичаш някого абсолютно, като мозъкът ти непрекъснато преценя, прави оценка, подценява… С един човек е невероятно, камо ли с всички и всичко към теб. А хората, които те нараняват? Трябва ли да стоиш при човек, който по всевъзможен метод те малтретира, единствено и единствено тъй като си нравствен човек и би трябвало да обичаш абсолютно? Не, в действителност в такава обстановка можеш умерено да се погрижиш за себе си на физически проект, като се отдалечиш допустимо най-вече от индивида, който те наранява, само че в това време в сърцето си да продължаваш да му желаеш всичко най-хубаво, тъй като той също е прелестно създание, което заслужава благополучие, макар че е взел избор да не прояви прелестния си капацитет.
Да, безусловната обич е сложна, изключително в случай че се стараем да я достигнем само с мозъка. Всъщност безусловната обич се реализира благодарение на сърцето. Но по какъв начин да я достигнем? Когато осъзнаем, че всичко е едно, всичко е красиво, всичко е скъпо, от всичко черпим ентусиазъм, всичко е за наше висше и оптимално положително, всичко е светлина. Отначало ще би трябвало да поставим малко старания умишлено да намираме дребните красиви страни на нещата към нас. Умът ще ни тегли в посока оценяване – какъв брой е неприятно, че тъкмо в този момент заваля, а този човек по какъв начин ме дразни… Но умишлено можем да насочим мозъка си в друга посока – какъв брой е свежо всичко след дъжда, какъв брой красиви очи има този човек и каква добра душа, а пък и аз какъв брой неща за себе си мога да науча от него…
Когато постоянно поставяме старания да намираме красивите неща към нас, в един прелестен миг сърцето се настройва на тази вълна и излиза на напред във времето. В този звезден момент към този момент не е нужно да поставяме толкоз старания, ние непринудено влизаме в положението на безусловна обич, където одобряваме нещата такива, каквито са, и ги обичаме за това, което са, с всичките им пукнатини. Тогава светим и сияем, зареждайки всичко с обич и светлина. Тогава сме в положение на самодоволство и непоклатима наслада.
Разбира се, въпреки всичко сме хора и няма по какъв начин да сме непрекъснато в това положение, обикновено е понякога да излизаме от него, значимото е да се стараем да обитаваме в положение на безусловна обич допустимо най-често и допустимо най-дълго, само че въпреки всичко в случай че се отдадем на негативизъм заради някаква причина, да не се упрекваме за това – хора сме въпреки всичко, на всеки се случва. Когато осъзнаем, че сме излезли от своето положение на самодоволство, достигнато посредством безусловната обич, можем да създадем нещо, което да ни върне към него, а не да се отдаваме напълно на мрачните мисли и да затъваме още повече в тях. Всеки „ включва ” положението си на безусловна обич по разнообразни способи. При някой може да е красива книга, при различен – красива ария, изгрев, залез, топлите слънчеви лъчи по кожата, детски смях, спящо коте, играещо си куче… Пробвайте, при всеки е друго, просто е належащо да намерите това, което най-дълбоко допира сърцето ви. Важното е да осъзнаем, че отговорността да се върнем при безусловната обич е напълно наша и не зависи от външните условия и въпреки всичко да не се упрекваме в случай че ни се случи да не сме чак толкоз обичащи.
Хайде в този момент да се запитаме: На какъв брой индивида помогнах през днешния ден даже единствено със своето наличие? Колко индивида накарах да се ухилен през днешния ден? А на какъв брой аз се усмихнах? Позволих ли на хората към мен да почувстват какъв брой са скъпи? Това са част от въпросите, с които можем да си напомним да влезем в положение на безусловна обич.
Безусловна любов… Може би звучи прекомерно непостижимо? Но всеки от нас разполага с нужното, с цел да се научи да обича абсолютно, даже тази обич да идва единствено за няколко мига. Нека се настроим на тази вълна и да пробваме по какъв начин ще се усещаме ние самите и какво ще си случим в живота. Това е подарък, който даряваме на самите себе си, на околните си и на света. Човек в положение на безусловна обич е като същинско слънце – единствено с наличието си, без даже да са нужни думи и дейности, той може да възвърне силата на унилите хора, да усъвършенства обстановките с любящото си сърце и да помогне на всички да открият любовта в сърцата си. Да не забравяме и най-хубавото – когато обичаме абсолютно, ние самите сме щастливи, без да подвластен от външните условия!
Автор: Емилия Цанева
