Как приемаме миналото на другите
Всеки има своя история. Може би не всеки път се гордеем с всичко, което сме правили, и даже се срамим от някои действия. Навярно има и неща, за които въобще не желаем да приказваме или да си спомняме, с цел да избегнем порицанието на близките. И в това няма нищо неправилно. В края на краищата не всички са способни да одобряват безусловно предишното на другите хора.
Въпросът е изключително внимателен, когато става дума за половото минало на колегата. Най-вече при започване на една връзка постоянно изпитваме предубеждения или компликации да се примирим с избрани обстоятелства от него.
Но кое е това, което ни пречи да одобряваме предишното на другите? Нали всички сме допускали неточности и сме се поучили от тях? Защо нещата да са по-различни, когато се отнася до предишното на другите? Нима не могат и те като нас да се трансформират и да го загърбят?
Необоснована ревнивост
Когато въпросът опира да приемем половото минало на колегата си, се намесват и други неща - да вземем за пример ревнивост, която нормално се поражда от неустановеност и ниско самочувствие. Освен това е допустимо фантазиите на мнозина да се окажат разрушени, в случай че узнаят, че някой неподобаващ субект от предишното на колегата опетнява и позори идеалната им връзка. А някои хора се усещат неуверени и излъгани при мисълта, че в предишното техният човек е бил благополучен и с други. Всичко това се дължи на обстоятелството, че са си построили някаква идеалистична визия за любовта. Когато сме полово привлечени от някого, ние обичаме самата концепция за любовта, която сме основали в мозъка си. Но да градиш връзка не значи да намериш някого, който се вмества напълно тъкмо в главата ти – все едно е артист, определен на кастинг.
Проблемът какво ще кажат хората
Има и различен фактор. Някои се притесняват, че хората могат да асоциират нелицеприятното минало на колегата им с тях самите. Впрочем това важи освен за сантименталните връзки, само че и за обществените. Страхът да не бъдем отблъснати от близките може да ни послужи като опрощение да заобикаляме проблемите в връзките си. Но това е единствено в главата ни, опрощение да не одобряваме действителността, с цел да не се постанова да се надигнем против страховете си. Не можем непрестанно да мислим какво ще кажат другите и по този метод да потъпкваме свободата и характерността си. Не бива да позволяваме непознатото мнение да е определящо за преценката ни за индивида до нас, все едно всички сме излети по един шаблон. Трябва да се усещаме свободни и да си дадем късмет да опознаем другия.
Не осъждайте другите
Много аспекти от предишното на другите, които са неприемливи за нас, за тях въобще не са смущаващи. Възможно е даже да се гордеят с тях. Ние чисто и просто сме на друго мнение, имаме друга ценностна система, или визията ни за живота се отличава от тяхната. Не забравяйте, че никой не е съвършен. Ще го установите, в случай че погледнете себе си. Ако не желаете другите да ви осъждат за неща, които не се вместват в тяхната скица, и вие проявявайте толерантност към тях.
