Всеки има нужда от обич и подкрепа - КАЛИН КОЦЕВ
ВСЕКИ ИМА НУЖДА ОТ ОБИЧ И ПОДКРЕПА!
Побъркахме се людете, това е ясно.
С лъжите и заблудите се храним лудо.
Всеки мисли се за прав. „ Другите са елементарни! “
Болен ли си или здрав? Всички тук сме посетители!
Умряла е от боязън човешката душица.
И всеки ръси прахуляк по непознатата главица.
„ Ваксърите “ свирепеят и те сочат с пръст.
„ Антиваксъри “ немеят и се кръстят с кръст.
„ Преболедували “ се чудят от кои са?
Псуващи и псували полуда ги разтриса?
И няма днеска здрави, а психологично заболели.
„ Овце, говеда, крави! “ Времена разколни.
Хората си блеем в залостена кошара.
Вече не копнеем, а духаме попара.
Фармацията кърти. Здраво цепи в мрака.
Млади и дърти на опашка здраве чакат…
И с новите ваксини към нов международен ред
стъпваме по мини… Всеки е от боязън обзет…
Виждам светлина в тунела. Всемогъщ е Бог!
Вярата ни щом е смела, духът ще е висок!
А неговият избор е късмет за независимост!
Защото той е извор, течащ и след гибелта!
И дано ни е непозната злобата проклета!
Всеки има потребност от любов и поддръжка!
ДА, МОГАТ ДА НИ ВЗЕМАТ ВСИЧКО, НО НЕ И ВЯРАТА ЕДНИЧКА!
Все по уплашено, с напрежение живеем.
Завоалирано, принудително се смеем.
Превърнахме се в таласъми, сомнамбули.
Защо по този начин животът ни се прекатури?
И все по-мъртви сме, когато будуваме.
А същински живи, когато сънуваме.
Да не се окаже настоящето отвъдно.
Реалното пък в минало да е и в бъдно.
Нищо чудно, че в сънищата сме щастливи.
А нескрито все по-нещастни и страхливи.
Животът ни трансформирал се е в умиралка.
И все по-несигурна е нашата крачка.
Отровен е въздухът… Храната… Водата.
Вече няма живот за душите в телата.
Изтребва ни по всевъзможен метод вероятен
елитът безверен в живота, станал комплициран.
Но безсмъртна религия крепи до дъно индивида
на земята остаряла. Към парадайс е тя пътека…
След всяка тъга и всяко възмездие
душата намира още веднъж избавление.
OLYMPUS DIGITAL CAMERA
ЕСЕННА НАДЕЖДА КЪМ ПРОЛЕТ НИ ПОВЕЖДА!
Клони натежаха. Узряха плодове.
Хората обраха от Бога блага.
Листата остаряха. Есента пристигна.
Умряха, заваляха в жълтото море.
Но по никакъв начин ненапразно. Дават топлинка.
Целесъобразно на корени, стъбла.
Дърветата заспаха. Студ е към този момент тук.
Птички отлетяха. Заминаха на юг.
Че какъв брой доста дни дъждът ще си вали…
И отново ще заснежѝ. От мраз ще ни боли.
В златна одежда загръща се Земята.
Но една вяра спуща се с мъглата.
Скри се дълбоко, във вътрешността в сърцата:
Господ отвисоко да топли душата!
Да забележим отново по какъв начин разлиства се гората
и аления мак по какъв начин свети в тревата!
Здрави да сме всички! В очите с насладата!
Още по-добрички да срещнем пролетта!
