Парламентът поправи решение на ВАС - ще може да искаме обезщетение заради незаконни наредби
Всеки жител или компания, които са потърпевши от действието на оповестени от съд за незаконосъобразни подзаконови актове - правилници, наредби, указания, към този момент ще могат да съдят страната и да желаят обезщетение по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ), написа в. " Сега ", базирайки се на lex.bg. Решението е на Народното събрание и е дефинитивно.
Това ще значи да вземем за пример, че в случай че строителен бизнесмен е изгубил или пропуснал пари поради калпава разпоредба, той може да търси обезщетение. Подобно право би трябвало да имат и жители и компании, които са били принудени от противозаконна разпоредба или устав да извършат някакви поправки, да купуват някаква инсталация, с цел да влязат в някакви нови условия. В закона категорично е записано, че " страната и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са директна и непосредствена последица от увреждането, без значение дали са породени отговорно от длъжностното лице ".
Възможността за правосъдно търсене на обезщетение се отнася и за нормативни актове на общините. Промяна в закона прецизира, че " страната и общините дават отговор за вредите, породени на жители и юридически лица от незаконосъобразни актове, дейности или бездействия на техни органи и длъжностни лица... ". При всички положения обаче би трябвало да се мине през съд, който ще реши съответно има ли в действителност увреждане, по този начин и какво да бъде съответното обезщетение.
През 2016 година обаче, Върховният административен съд (ВАС) одобри нещо напълно друго - че " вредите, породени на жители и на юридически лица при или във връзка осъществяването (действието) на подзаконов нормативен акт в интервала, преди той да бъде анулиран като незаконосъобразен или разгласен за незабележим, не подлежат на обезщетяване по реда на член 1, алинея 1 ЗОДОВ ". Тогава 32-ма съдии от Върховен административен съд подписаха решението с изключително мнение. На процедура обаче със сегашните промени се поставя завършек на тези тълкувания и разногласия най-малко що се отнася до опцията на жителите и компаниите да желаят компенсации за увреждане от противозаконни наредби и правилници. Съществува заплахата в този момент да се стигне до разнообразни тълкувания за кои тъкмо наредби ще става дума, какво тъкмо ще се има поради под увреждане и т.н .
На процедура законът и в този момент планува опция при дело за обезщетение, извоювано от жител, след това съответната наказана институция да си търси парите от съответно отговорните лица, само че до момента сходен случай не е прочут. Всички компенсации се заплащат от бюджета, т.е. от българския поданик.
С смяна в ЗОДОВ е планувана опция за търсене на обезщетение за вреди, породени и от " задоволително значително нарушаване на правото на Европейския съюз ". Досега имаше разногласия дали тези искове да са по закона за отговорността или по закона за отговорностите и договорите. Преимуществено се приемаше, че те би трябвало да са по Закон за задълженията и договорите, по който обаче се внася авансово държавна такса от 4 на 100 от желаната като обезщетение сума. По ЗОДОВ обаче се праща елементарна такса в най-малък размер, което значи, че тази смяна е в интерес на жителите и компаниите. В същото време обаче е допустимо да има доста разногласия и тълкувания във връзка с това кое е значително нарушаване на правото на Европейски Съюз да вземем за пример.
Покрай ЗОДОВ е направена и корекция и на закона за административните нарушавания и санкции - за разноските по делата. Занапред по каузи за санкции, извоювани от жители или компании, ще им се присъждат и направените от тях разходи. Така за санкция от 100 лева няма да им се постанова да заплащат по 300 лева разходи, които съдът не може да им присъди и да накара съответната институция да им ги заплати. Съществува и мнението обаче, че тук може да има и проблем, тъй като в случай че жител или компания апелира санкция, само че искът бъде отритнат, тогава точно те ще заплащат разноските.
Това ще значи да вземем за пример, че в случай че строителен бизнесмен е изгубил или пропуснал пари поради калпава разпоредба, той може да търси обезщетение. Подобно право би трябвало да имат и жители и компании, които са били принудени от противозаконна разпоредба или устав да извършат някакви поправки, да купуват някаква инсталация, с цел да влязат в някакви нови условия. В закона категорично е записано, че " страната и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са директна и непосредствена последица от увреждането, без значение дали са породени отговорно от длъжностното лице ".
Възможността за правосъдно търсене на обезщетение се отнася и за нормативни актове на общините. Промяна в закона прецизира, че " страната и общините дават отговор за вредите, породени на жители и юридически лица от незаконосъобразни актове, дейности или бездействия на техни органи и длъжностни лица... ". При всички положения обаче би трябвало да се мине през съд, който ще реши съответно има ли в действителност увреждане, по този начин и какво да бъде съответното обезщетение.
През 2016 година обаче, Върховният административен съд (ВАС) одобри нещо напълно друго - че " вредите, породени на жители и на юридически лица при или във връзка осъществяването (действието) на подзаконов нормативен акт в интервала, преди той да бъде анулиран като незаконосъобразен или разгласен за незабележим, не подлежат на обезщетяване по реда на член 1, алинея 1 ЗОДОВ ". Тогава 32-ма съдии от Върховен административен съд подписаха решението с изключително мнение. На процедура обаче със сегашните промени се поставя завършек на тези тълкувания и разногласия най-малко що се отнася до опцията на жителите и компаниите да желаят компенсации за увреждане от противозаконни наредби и правилници. Съществува заплахата в този момент да се стигне до разнообразни тълкувания за кои тъкмо наредби ще става дума, какво тъкмо ще се има поради под увреждане и т.н .
На процедура законът и в този момент планува опция при дело за обезщетение, извоювано от жител, след това съответната наказана институция да си търси парите от съответно отговорните лица, само че до момента сходен случай не е прочут. Всички компенсации се заплащат от бюджета, т.е. от българския поданик.
С смяна в ЗОДОВ е планувана опция за търсене на обезщетение за вреди, породени и от " задоволително значително нарушаване на правото на Европейския съюз ". Досега имаше разногласия дали тези искове да са по закона за отговорността или по закона за отговорностите и договорите. Преимуществено се приемаше, че те би трябвало да са по Закон за задълженията и договорите, по който обаче се внася авансово държавна такса от 4 на 100 от желаната като обезщетение сума. По ЗОДОВ обаче се праща елементарна такса в най-малък размер, което значи, че тази смяна е в интерес на жителите и компаниите. В същото време обаче е допустимо да има доста разногласия и тълкувания във връзка с това кое е значително нарушаване на правото на Европейски Съюз да вземем за пример.
Покрай ЗОДОВ е направена и корекция и на закона за административните нарушавания и санкции - за разноските по делата. Занапред по каузи за санкции, извоювани от жители или компании, ще им се присъждат и направените от тях разходи. Така за санкция от 100 лева няма да им се постанова да заплащат по 300 лева разходи, които съдът не може да им присъди и да накара съответната институция да им ги заплати. Съществува и мнението обаче, че тук може да има и проблем, тъй като в случай че жител или компания апелира санкция, само че искът бъде отритнат, тогава точно те ще заплащат разноските.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ