Планината Тамбора променя света. През 1815 г. индонезийският вулкан избухва

Планината Тамбора трансформира света. През 1815 година индонезийският вулкан избухва в най-мощното изригване в историята, изпращайки голям шлейф от дребни частици, отразяващи слънчевите лъчи, високо в атмосферата. Те охлаждат планетата и провокират злополука.

Последвалата година беше наречена „ година без лято “ - световните температури се намалиха, реколтата се провали, хората гладуваха, популяризира се пандемия от холера и десетки хиляди хора починаха. Някои даже считат, че вулканът е въодушевил Мери Шели да напише „ Франкенщайн “, до момента в който се спасявала от извънредно студеното време в Швейцария през 1816 година

Оттогава насам са изригвали доста вулкани, само че Тамбора остава най-скорошното солидно изригване на планетата. Повече от 200 години по-късно учените предизвестяват, че светът може би ще преживее още едно.

Въпросът не е дали, а по кое време, споделя Маркус Щофел, професор по въпросите на климата в Женевския университет. Геоложките данни сочат, че вероятността за солидно изригване през този век е 1 към 6, сподели той пред Си Ен Ен.

Този път обаче то ще се случи в един доста изменен свят, който е освен по-населен, само че и затоплен от климатичната рецесия.

„ Следващото солидно изригване ще провокира климатичен безпорядък. Човечеството няма никакъв проект “, споделя Стофел.

Вулканите от дълго време оформят нашия свят. Те спомагат за основаването на континентите, построяват атмосферата и могат да трансформират климата.

При изригването си те изхвърлят коктейл от лава, пепел и газове, в това число нагряващия планетата въглероден диоксид, въпреки и в количества, които са по-малки от тези, които хората създават, изгаряйки изкопаеми горива.

Когато става въпрос за въздействието върху климата, учените се интересуват повече от различен газ - серния диоксид.

Мащабно вулканично изригване може да изхвърли серния диоксид през тропосферата - частта от атмосферата, в която се случва времето - и в стратосферата, пласта на към 11 км над земната повърхнина, където летят самолетите.

Тук той образува дребни аерозолни частици, които разсейват слънчевата светлина, отразяват я назад в Космоса и охлаждат планетата изпод. Тези частици „ ще се разнесат по целия свят и ще се задържат няколко години “, споделя Алън Робок, професор по климата в университета Рутгерс, който от десетилетия учи вулканите.

За актуалните вулкани сателитните данни демонстрират какъв брой серен диоксид се отделя. Когато планината Пинатубо във Филипините изригна през 1991 година, тя изхвърли към 15 милиона тона в стратосферата. Това не беше солидно изригване като това на Тамбора, само че все пак в продължение на няколко години светът се охлади с към 0,5 градуса по Целзий.

За по-старите вулкани обаче „ разполагаме с доста небогати данни “, споделя Стофел. Учените се пробват да реконструират тези минали изригвания благодарение на информация от ледени ядра и дървесни пръстени, които са като капсули на времето, съхраняващи тайните на предходната атмосфера.

От това излиза наяве, че солидните изригвания през последните няколко хиляди години краткотрайно са охлаждали планетата с към 1 до 1,5 градуса по Целзий.

Тамбора, да вземем за пример, е намалил междинните световни температури с най-малко 1 градус по Целзий. Съществуват доказателства, че голямото изригване на Самалас в Индонезия през 1257 година може да е асъдействало за предизвикването на „ дребния ледников интервал “, траял стотици години.

Съществуват и признаци, че солидните изригвания могат да повлияят на преваляванията, като изсушат мусонните системи, в това число тези в Африка и Азия.

„ По-нестабилен свят “

Разбирането на последствията от минали солидни изригвания е жизненоважно, само че идващото ще се случи в свят, който е доста по-топъл, в сравнение с преди хората да стартират да изгарят огромни количества нефт, въглища и газ.

„ Сега светът е по-нестабилен “, споделя Майкъл Рампино, професор в Нюйоркския университет, който изследва връзките сред вулканичните изригвания и изменението на климата.

„ Ефектите може да са даже по-лоши, в сравнение с през 1815 година “, добавя той.

По-топлият свят може да значи, че солидните вулканични изригвания имат още по-голямо охлаждащо влияние. Това е по този начин, тъй като методът, по който се образуват аерозолните частици и по какъв начин се придвижват, зависи от климата, споделя Томас Обри, академик по физическа вулканология в Университета в Ексетър.

Със стоплянето на света се усилва скоростта, с която въздухът циркулира в атмосферата, което значи, че аерозолните частици се разпръскват по-бързо и имат по-малко време да се развият, изяснява Обри.

По-малките аерозоли могат да разпръскват слънчевата светлина по-ефективно от огромните, което значи, че въздействието върху охлаждането ще бъде по-голямо.

Океаните също могат да играят роля. Когато повърхността на океана се нагрява, от горната страна се образува пласт от по-лека и по-топла вода, който работи като преграда за смесването на плитките и по-дълбоките пластове. Това може да значи, че изригванията непропорционално охлаждат горния пласт на океана и атмосферата над него, изясняват учените.

Изменението на климата може да засегне и самите вулканични системи. Топенето на леда може да докара до увеличение на изригванията, защото изгубването му понижава налягането, което може да разреши на магмата да се издигне по-бързо. Учените са открили също по този начин, че по-екстремните превалявания, провокирани от изменението на климата, могат да обхванат надълбоко в земята, където могат да реагират с магмата и да провокират изригване.

Невъзможно да се планува

Тъй като светът се бори с световното стопляне, интервалът на захлаждане може да звучи позитивно. Според учените е тъкмо противоположното.

Първо, това е непосредственото влияние. Приблизително 800 милиона души живеят в радиус от към 100 км от деен вулкан. Едно солидно изригване може да заличи цялостен град. Кампи Флегрей, да вземем за пример, демонстрира признаци на оживление и се намира на запад от италианския град Неапол, където живеят към 1 милион души.

В по-дългосрочен проект последствията могат да бъдат катаклизми. Спадът на температурата с 1 градус по Целзий може да звучи малко, само че това е междинна стойност.

„ Ако разгледаме избрани райони, въздействието ще бъде доста по-голямо “, споделя Мей Чим, академик по Земята от Университета в Кеймбридж.

Окмок в Аляска, който изригва през 43 година пр.н.е. - годината след убийството на Юлий Цезар - би могъл да охлади елементи от Южна Европа и Северна Африка с до 7 градуса по Целзий.

Според скорошен разбор на застрахователите Lloyd's по-студеното време, по-малкото слънчева светлина и смяната на преваляванията може да засегне по едно и също време няколко житници, в това число Съединени американски щати, Китай и Русия, като засегне международната продоволствена сигурност и евентуално докара до политическо напрежение и даже до война.

Човешките и икономическите загуби ще бъдат големи. При рисков сюжет, сходен на този от Тамбора, икономическите загуби могат да доближат над 3,6 трилиона $ единствено през първата година.

Нещо повече - охлаждането няма да докара до облекчение на климатичните промени. След няколко години планетата ще се върне към предходния си тип.

Следващото изригване може да се случи на всички места. Има региони, които учените следят, в това число Индонезия, един от най-вулканично дейните райони на планетата, и Йелоустоун в Западните Съединени американски щати, който не е преживявал голямо изригване от стотици хиляди години.

Но кое ще е идващото и по кое време - това към момента е невероятно да се планува.

Масивните вулканични изригвания не могат да бъдат предотвратени, само че има способи да се подготвим. Учени приканват специалистите да оценят най-лошите сюжети, да проведат стрес проби и да изготвят проекти. Всичко - от евакуация до оказване на помощ и обезпечаване на хранителни ресурси.

Макар някои да настояват, че вероятността за солидно изригване към момента е дребна, сега светът не е квалифициран за следствията, които то би отприщило.

Източник БТВ Новините