144 вида обреден хляб се правят за Бъдни вечер, брашното се пресява 3 пъти и замесва с мълчана вода
144 типа ритуален самун се вършат за Бъдни вечер в България. Те са разказани от родения в ломския край български етнограф Димитър Маринов, оповестява БНР. За област Монтана те са 14.
Обредният самун в доста краища на България се назовава боговица, богова пита, божичняк или светец и е тип безкръвно жертвоприношение.
Замесването на този самун е съпроводено със символни ритуали. Брашното се сее през три сита, до момента в който се пее ария, а водата, с която се замесва, се донася в бял казан от мома или млада младоженка, оженена тая есен преди Бъдни вечер, още нераждала. Водата би трябвало да е мълчана и неначената.
Когато тестото е готово, стартира писането или шаренето на хляба – това нормално се прави от стара и опитна жена. Шарките са значими, тъй като те носят символика, обвързвана с очакванията и наричанията за благодат и благополучие. Печенето на хляба също е от огромно значение, с цел да се запазят добре шарките и формите му и да не прегори, защото по този начин би изгубил от своята значимост. Навремето дамите са се мерили по това какъв брой добре е изпечен хлябът им.
Хлябът може да е декориран с рало с ярема и жеглите, с лемежа, със запретнати волове, както и с кръст или гроздове. Това символизира цялата земеделска работа, плодовете от която са източник на живот. В навечерието на Рождество Христово, когато се ражда новото слънце и новата година, в хляба са изписани всички очаквания на хората.
Поставянето на свещ върху коледната пита защищава от зли сили. Като се постави подобен самун на празничната софра, самият празник става някак по-автентичен и приключен.
Хлябът се поставя на масата още топъл, след което се завърта и разчупва. Първото парче се оставя за Богородица и умрелите, идващото е за къщата, а останалите се раздават на членовете на фамилията, които са седнали на трапезата, като се стартира от най-възрастния. Отделя се и парче за домашните животни.
