Различно лекарство за всеки
Всеки огромен теоретичен прогрес стартира с нещо бясно и с някаква жертва. Така през 1900 година американският майор Уолтър Рийд изследва в Куба повода за жълтата тресчица. Двама от неговите сътрудници - Джеси Лейзиър и Джеймс Карол, се самозаразяват със смъртоносната болест, с цел да оказват помощ да се обясни по какъв начин тя се предава. Благодарение на тяхната всеотдайност Рийд потвърждава, че жълтата тресчица се предава не при елементарен човешки контакт, а по кръвен път посредством комарите. Откритието му избавя хиляди, в случай че не и милиони животи.
Един век по-късно добре познатият на нашите читатели жив киборг Кевин Уоруик свърза личната си нервна система с електроди и компютърни чипове, с цел да изследва терена за възстановяване на опциите на живите организми благодарение на електрониката. Освен чисто любопитния фактор на изследванията си той е дал вяра на хиляди парализирани и заболели от паркинсон хора, които в резултат на поетите от него опасности получават опцията посредством електроника да взаимодействат с околната среда по метод, неосъществим за тях до този миг.
Системата за кръвните групи АВО
(А, В, АВ и 0), на която актуалната медицина толкоз разчита, пък е създадена от австрийския доктор Карл Ландщайнер и сътрудниците му, които изследват личната си кръв.
Сега един нов доктор камикадзе пожертва персоналното си пространство и съобщи организма си на науката, с цел да направи един ден живота на всички по-добър. Американецът Майкъл Снайдър от Станфордския университет разреши на сътрудниците си генетици да секвенират (декодират) личната му ДНК и да изследват измененията й в кръвта му в продължение на 14 месеца – по време на болест и здраве, при интензивност и неподвижен. В последна сметка
учените съумяха да съберат 3 милиарда измервания
на молекулярните промени, настъпили в тялото му, и да ги свържат с другите функционалности на организма.
Първо учените секвенирали няколко пъти 6-те милиарда „ букви ” в самостоятелния геном на Снайдър, с цел да оценят риска от разнообразни болести. После създали същото с генома на майка му, с цел да схванат кои гени от кой родител са наследени. Ученият постоянно давал кръв, с цел да могат сътрудниците му да схванат по какъв метод белтъците, РНК и другите химикали в тялото му покачват или намаляват стойностите си, когато той бил здрав или страдал от разнообразни проблеми. Постоянно била следена и имунната му система, с цел да се разбере по какъв начин реагира тя на другите закани и съответните лекувания.
