Когато човекът до нас се превърне в наше огледало
Всеки един от нас е израстнал в разнообразни фамилии, среди или обстановки, имали сме разнообразни образци пред себе си, някои положителни, а други неприятни. Още от деца сме попивали държанието на другите към нас. С времето човек може да осъзнае, че има накъде да работи върху себе си и че постоянно в живота си срещаме сътрудници, които да ни оказват помощ с нашето израстване. Две души се срещат, с цел да се учат, построяват характерите си и да си оказват помощ един на различен. Ние не сме безгрешни, всеки има своите позитивни и негативни качества, само че от време на време неприятните такива, стартират да пречат на нашите оношения с близките и е редно да се научим да се борим с тях. Всички ние виждаме в другия отражението на това, което не харесваме в самите себе си, само че не го осъзнаваме. Той се трансформира в наше огледало и щом това се случва, значи би трябвало да го променим.
Какъвто е света вътре в нас самите, подобен е и извън, всичко работи с вибрационни честоти на привличане. Ако ние самите сме отрицателно настроени, затова сме склонни да виждаме и света извън по този метод. Тайната на сполучливите и здравословни хармонични връзки се крие в връзката, взаимните взаимни отстъпки и подготвеност да се разискват и позволяват споровете. Добре е взаимно да се учим един различен и да си оказваме помощ, да не се укоряваме взаимно за минусите си, тъй като постоянно и самите ние ги притежаваме, само че не го осъзнаваме.
Доколко ние сме това, което другите виждат в нас и до каква степен това, което виждаме ние в другите, сме ние самите?
Въпросът е какво показваме че сме ние като персони и до каква степен осъзнаваме себе си и това което притежаваме като качества, дали позитивни или негативни. Обикновенно когато харесваме в другия нещо, то е тъй като ние самите имаме от същото и го харесваме и в себе си. Когато в другия ни нервира нещо, това значи, че ние имаме от същото, само че не го харесваме и одобряваме в самите себе си. Така че постоянно другият е наше огледало. Трябва да преработим тези неща и да ги приемем у другия и у себе си и да намерим метод да ги променим.
Когато ние се наскърбяваме от думите на индивида до нас, без значение по какъв начин ни бъдат поднесени, ние одобряваме казаното от него по метод, воден от нашите вътрешни предубеждения и страхове. Наша отговорност е по какъв начин ще приемем думите на другите и по какъв начин ще ги изтълкуваме. Както и да ни ги сервира човек, ние сами би трябвало да подберем кое да чуем от тях, какво да чуем и по какъв начин да го разберем, като всичко зависи от нашата вътрешна настройка за нещата.
Затова би трябвало да се вслушаме в себе си и да се запитаме – Защо аз одобрявам нещата по този начин, кой е вътрешният ми комплекс който ме кара да го върша? Какво би трябвало да трансформира в себе си с цел да спра да одобрявам нещата по този метод? Тези компликации, през които прекосяваме ни учат да бъдем по-осъзнати и смирени. Основният смисъл на човешкия живот и задачата на всеки един човек е да осъществя себе си и да научи душевните си уроци, да напусне този свят израствайки духовно. Ако не го създадем си трупаме кармични уроци, които душата да научи в идващото си прераждане и попадайки още веднъж в компликации, до момента в който не го реализира.
