Всеки е чувал хората да се карат. Понякога това звучи

...
Всеки е чувал хората да се карат. Понякога това звучи
Коментари Харесай

Законът на човешката природа ~ Клайв Стейпълс ЛУИС

Всеки е чувал хората да се карат. Понякога това звучи смешно, от време на време просто е неприятно. Както и да звучи обаче, считам, че можем да научим нещо доста значимо, като се вслушаме в това, което споделят. Ще чуем нещо такова: „ Би ли ти харесало, в случай че някой стори същото на теб? “, „ Това е моето място, аз бях пръв тук “, „ Остави го на мира, нищо неприятно не ти прави “, „ Защо би трябвало да се тикаш пръв? “, „ Дай ми малко от твоя портокал, нали и аз ти дадох от моя “, „ Хайде де, ти даде обещание! “ Хората споделят сходни неща всеки ден – образованите хора, както и неуките, децата, а също и възрастните.

Всъщност забавното във всички тези забележки е, че индивидът, който ги прави, не споделя единствено, че държанието на другия не му харесва. Той се базира на някакви правила на държание, като чака, че и събеседникът му ги знае. И другият човек доста рядко дава отговор: „ Върви по дяволите с твоите правила! “ Почти постоянно той се пробва да потвърди, че това, което е правил, в действителност не опонира на тези правила на държание, а в случай че опонира, то има някакво значимо опрощение. Той претендира, че в съответния случай съществува съответна причина, заради която индивидът, заел пръв мястото, би трябвало да го отстъпи, или че събитията са били напълно разнообразни, когато са му дали парчето портокал, или че е зародило нещо, което го освобождава от даденото заричане. Всъщност значително е очевидно, че и двете страни имат поради някакъв Закон или Правило за почтена игра, честно държание, морал или, както и да го назовем, нещо, за което те в действителност са единомислещи. И това е по този начин. Ако не бяха на едно мнение те можеха, несъмнено, да се сбият като животни, само че не биха могли да се карат в човешкия смисъл на тази дума. Когато хората се карат, те се пробват да потвърдят, че другият не е прав. А в сходни опити не би имало никакъв смисъл, в случай че вие и той нямахте някакво съглашение по отношение на това какво е положително и какво е зло. Точно както би било безсмислено да се твърди, че един футболист е направил нарушаване, в случай че не беше реализирано единодушие по отношение на разпоредбите на играта.

Ето този Закон, или Правило за положителното и злото, беше наименуван Закон на природата. Сега, когато приказваме за „ естествените закони “, нормално имаме поради гравитацията, наследствеността, законите на химията или нещо сходно. Но когато античните мислители са нарекли Закона за положителното и злото „ Закон на природата “, те в действителност са имали поради Закона на човешката природа. Идеята е била, че както всички тела се подчиняват на закона за гравитацията, а организмите – на биологичните закони, по този начин и съществото, наречено човек, има собствен закон – с тази огромна разлика, че едно тяло не може да избира дали да се подчинява на закона за гравитацията или не, до момента в който индивидът може да избира дали да се подчини на Закона на човешката природа или да го наруши.

Можем да го кажем и по различен метод. Всеки човек във всеки миг е зависим на разнообразни закони, само че единствено един от тях е свободен да наруши. Тялото му се подчинява на гравитацията и не може да се освободи от нея. Ако го оставим без опора във въздуха, той ще падне, без да има по-голям избор от хвърления камък. Организмът му се подчинява на най-разнообразни биологични закони, които той не може да престъпи, тъкмо както и животното не може. С други думи, човек не може да нарушава тези закони, които са общи за него и другите естествени обекти, само че законът, който е характерен за неговата човешка природа, законът, който го разграничава от животните, зеленчуците или неорганичната материя, е единственият, който той може да нарушава по собствен избор.

Този закон е бил наименуван Закон на природата, тъй като хората са считали, че е заложен у всеки от тях със самото му рождение и няма потребност да бъде академик. Разбира се, те не са отричали, че някъде може да се открие чудноват субект, който не го знае, тъкмо както има хора, които са далтонисти или са лишени от музикален слух. Но разглеждайки човечеството като цяло, те са мислели, че човешкото схващане за честно държание е явно за всеки. И аз имам вяра, че са били прави. Ако не е по този начин, тогава всичко, което сме казвали за войната, излиза нелепост. Какъв е смисълът да твърдим, че врагът бърка, в случай че положителното не е нещо фактически, което нацистите надълбоко в душата си също като нас са знаели и е трябвало да следват? Ако те не са имали никакво разбиране за това, което ние назоваваме положително, тогава, макар че отново би трябвало да водиме война с тях, не бихме могли да ги упрекваме за това повече, в сравнение с за цвета на косите им.

Зная, че съгласно някои хора концепцията за един прочут на всички Закон на природата или на почтеното държание, е неприемлива, тъй като другите цивилизации и столетия са имали прекомерно друг морал.

Но това не е правилно. В техния морал са съществували разлики, само че те в никакъв случай не са били безспорни. Ако някой си направи труда да съпостави нравствените учения да вземем за пример на античните египтяни, на вавилонците, индусите, китайците, гърците или римляните, той би останал в действителност изумен от приликата посред им, а също и от близостта им с нашето схващане за морал. Някои доказателства за това събрах в приложението към една друга книга, наречена „ Унищожението на индивида “, само че за сегашната цел единствено ще помоля читателя да си намерения какво би означавало напълно друга добродетелност. Представете си страна, в която хората се възхищават от дезертьорството в багра или където човек се усеща горделив да измами всички хора, които са били изключително положителни към него. Със същия триумф можете да се опитате да си визиите и страна, където две и две прави пет. Хората са имали различно мнение по въпроса към кого би трябвало да се демонстрира мъжество – дали единствено към фамилията или към съотечествениците, или към всички. Но те постоянно са се съгласявали, че не би трябвало да слагаме себе си преди всичко. Себелюбието в никакъв случай не е било почитано. Хората са имали друго мнение и по въпроса за броя на съпругите – дали би трябвало да е една или да са четири. Но те постоянно са се съгласявали, че човек просто не може да има всяка жена, която му харесва.

Най-поразителен обаче е следният факт. Срещнете ли човек, който споделя, че не има вяра в съществуването на положителното и злото, в идващия миг ще видите същия този човек да отстъпва от убеждението си. Той може да не извърши обещанието си към вас, само че в случай че се опитате да извършите същото по отношение на него, преди въобще да си отворите устата, ще ви възрази: „ Това не е почтено. “ Един народ може да твърди, че договорите не значат нищо, и в идната минута да обори личното си изказване, като съобщи, че съответният контракт, който желае да наруши, е неправдив. Но в случай че договорите не значат нищо и в случай че не съществуват понятия като положително и зло – с други думи, в случай че няма Закон на природата, – тогава каква е разликата сред обективен и неправдив контракт? Не се ли издават по подобен метод хората, показвайки, че каквото и да приказват, в реалност познават Закона на природата тъкмо както и всички останали?

Така че, наподобява сме принудени да имаме вяра в съществуването на положителното и злото. Хората могат от време на време да бъркат при определянето им, както от време на време бъркат и в сметките, само че положителното и злото се въздействат от човешките усети и отзиви толкоз, колкото и таблицата за умножение. А в този момент, в случай че сме постигнали единодушие по този въпрос, ще мина към идващия. Никой от нас в реалност не съблюдава Закона на природата. Ако сред вас има такива, които вършат изключение, аз ги апелирам за опрощение. Би било по-добре да прочетат някоя друга книга, тъй като нищо от това, което считам да кажа тук, не се отнася за тях. И по този начин, обръщам се към останалите елементарни човешки същества.

Надявам се, че няма да разберете неправилно това, което ще ви кажа. Не ви наставлявам и Бог знае, че нямам претенциите да бъда по-добър от който и да било. Само се пробвам да привлека вниманието ви към един факт: фактът, че тази година, този месец, или още по-вероятно, точно през днешния ден ние не успяхме да се държим по този начин, както чакаме другите да се държат. Могат да съществуват най-различни оправдания. Онзи път, когато бяхте толкоз неправдив към децата, в действителност бяхте ужасно изтощен. Онази малко съмнителна работа с парите, която съвсем бяхте не запомнили, се случи, когато бяхте доста усложнен финансово. И това, което обещахте да извършите за своя остарял другар еди-кой си и така и не направихте – е, вие в никакъв случай не бихте дали обещание, в случай че знаехте какъв брой извънредно ангажиран ще бъдете. А по отношение на вашето държание по отношение на брачната половинка ви (или брачна половинка ви) или сестра ви (може и брат ви), в случай че знаех какъв брой досадни могат да бъдат, не бих се учудил на това – и изобщо, кой по дяволите съм аз? Аз съм си все същият, т.е. не съумявам да съблюдавам както би трябвало Закона на природата и сега, в който някой ми каже, че не го съблюдавам, в съзнанието ми изниква върволяк от безкрайни оправдания. Въпросът обаче не е в това, дали извиненията са положителни. Работата е там, че те са още едно доказателство за това, какъв брой надълбоко, без значение дали ни харесва или не, ние имаме вяра в Закона на природата. Ако не вярвахме в почтеното държание, за какво тогава сме по този начин загрижени да потърсим опрощение за нечестното си държание? Истината е, че ние имаме вяра в честността толкоз доста – усещаме върху себе си натиска на Правилото или Закона, – че не можем да понесем обстоятелството, че ги нарушаваме, и в следствие се опитваме да прехвърлим отговорността. Защото вие забелязвате, че всички тези оправдания измисляме единствено за неприятното си държание. Само неприятното си въодушевление отдаваме на умората, на грижите или глада; положителното въодушевление отдаваме на себе си.

Това бяха двата съществени казуса, които желаех да изложа. Първо, че на всички места по земята човешките същества споделят невероятната концепция, че би трябвало да се държат по избран метод и на процедура не могат да се освободят от нея. Второ, че те в реалност не се държат по този метод. Те познават Закона на природата и го нарушават. Тези два обстоятелството лежат в основата на всяко ясно схващане за самите нас и за света, в който живеем.

Избрано от: „ Отвъд индивида “, Клайв С. Луис, изд. Нов човек 
Снимка: fredsullivan.com, LIFE 

Източник: webstage.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР