Редник Женя лекува деца с изкуство
Всеки ден, стане ли шест часа следобяд, една жена смъква военните облекла и влиза с усмивка в Центъра за деца и младежи с увреждания в град Нови пазар. Преди това минава бързо с автомобила си 35-те километра разстояние от поделението в Шумен.
Женя Пламенова бърза, тъй като в така наречен „ къщурка “ я чака цялостна стая с въодушевени хлапета. Насядали край масата, отрупана с цветни хартии, лепила и ножици, децата нямат самообладание да се захванат с творчество. А Мама Женя, както я назовават някои от момчетата и девойките, не идва по обвързване, нито пък някой й заплаща за това. Сама е намерила пътя – сама е решила, че би трябвало да бъде с децата и това я прави щастлива.
„ Не сме имали различен подобен доброволец. Тя е първата и има голямо предпочитание да работи с децата. Най-важното е, че и те я харесват, намерила е път към сърцата им “, споделя директорката на Центъра Саша Атанасова.
Поводът, който събрал Женя и хлапетата, е печален. През есента на предходната година умряло от тежко заболяване едно от момчетата, живяло в Центъра. В същия ден, когато го погребвали в траурния парк на Нови пазар, Женя се разделила вечно със своя брачен партньор Лъчезар. Младият мъж умрял след безразсъдно шофиране със 160 км/ч на път за работа рано сутринта. Заедно с него пътували още двама другари. Те оживели по знамение, единият с фрактура на ръката, другият на челюстта. Но Лъчезар погинал на място след нечовечен удар в мантинелата.
Катастрофата изпепелила 17-годишния благополучен взаимен живот на Женя и Лъчезар. Двамата доста се разбирали. Лъчо подкрепял брачната половинка си освен в специалността, която тя си била избрала, само че и в благотворителните акции, в които обичала да взе участие. Никога не я питал – „ за какво вършим това за непознати хора? “, „ какво ни визира хорското злощастие? “, „ за какво си губим времето? “. Напротив! Вечерите в дома им минавали в майсторене на картички по фината техника „ квилинг “. Женя е непостижим занаятчия. Обучила и сина, и брачна половинка си. Правила е 7 независими изложения, в които Лъчо й помагал, като продавал картичките. Нито стотинка не е задържала за себе си. Всичко отивало за небогати, заболели и други нуждаещи се.
3500 лв. събрала задружната фамилия за дребния Георги от град Нови пазар, който страда от детска церебрална парализа. Това било в поддръжка на лекуването му в Полша.
Миналата година Женя се запалила да помогне и на кучешкия подслон в Шумен. Лъчо отново бил до нея. Тя увлякла и сътрудници кадрови военни да коват къщички за четириногите. Съпрузите имали още доста взаимни проекти за добрини, само че злополуката им поставила край.
„ След нещастието бях като разрязана на две. Ходех, като че ли липсваше предната ми половина. Не знаех къде стъпвам, какво правя… “, споделя Женя.
На 40-ия ден решила да отиде в „ къщичката “, с цел да раздаде лакомства на момчетата и девойките там.
Децата не подозирали за гибелта на тяхното приятелче, знаели, че се е преместило в различен дом. Докато разговаряли, Женя видяла, че те измайстори чудни вази от тоалетна хартия и лепило С-200. Изведнъж се сетила, че може да твори дружно с тях. Директорката нямала нищо срещу Женя да води безплатно кръжока по сръчни ръце.
„ Очарована съм от децата и те от мен. Уникално е да виждаш, че някой те чака с неспокойствие вечер, в събота и неделя, и откровено разчита на теб. В моя дом съм сама след гибелта на Лъчо, тъй като синът ни учи в Добрич за ветеринар. Не съм и помисляла да го върна да живее при мен. Чуждите деца ми демонстрираха, че животът не е толкоз ужасяващ след нещастието, която ме сполетя “, споделя Женя.
Пет девойки и момчета са ядрото на креативната им група. Започнали да идват помагачи от другия Център, който е за деца без болести, споделя шефката Атанасова. Педагозите виждат коренна смяна във възпитаниците си. Едно от девойките преди два месеца съзерцавало една точка, а в този момент е общително и усмихнато.
„ Дори не им се върви на учебно заведение, тъй като нямат самообладание да създават елементи, които се сглобяват в неповторими картини, картички, пана, свещници и кошнички. Гошко е добър скулптор на рози, конкурира го и сръчната Ерман, Мариян пък умее всичко, тъй като е доста ученолюбив, Фатме е занаятчия на фини стебълца “, споделя ръководителката.
Техниката „ квилинг “ е колкото сложна, толкоз и занимателна, и целебна за хора с двигателни проблеми. Децата в Центъра са с разнообразни диагнози, само че съгласно Женя това не им пречи да бъдат доста дисциплинирани.
Когато не майсторят, децата и Женя вървят на разходка или се забавляват с радостни истории пред тв приемника.
Женя прекарва най-малко по 15 часа седмично с новите си другари. Те към този момент са натрупали произведения за две изложения. Дебютът им е на 20 март, когато се празнува международният Ден на обществената работа.
Първата експозиция в община Нови пазар ще набира средства за интервенция на едно от децата, родено с вълча уста. Творбите от втората експозиция в читалище „ Напредък “ в Шумен, ще се продават за битовите потребности на Центъра.
„ Трябват повече средства рехабилитация, а също и материали, с които да се вършат нови произведения, тъй като новопазарските деца са специфични участници в VII-ия Европейски конгрес за обществено предприемачество, който ще се организира от 16 до 18 април в столицата “, споделя директорката Атанасова. Там те ще се показват със собственоръчно направени сувенири с национални претекстове.
Женя е сигурна, че ще оберат овациите.
„ Много желая да науча тези деца на нещо стойностно, да вземат най-малко малко от моя хъс. За мен те са напълно естествени. Всеки може да заеква, да има прочувствени усложнения, само че е значимото да не се усеща зарязан. Едно от децата имаше рожден ден, а майката въобще не се обади… Знам, че хората видят ли такова дете, са обезпокоени, не знаят какво да вършат. Уверявам ги, че няма нищо ужасно от доближаването с него “, изяснява Женя.
Когато приказва разпалено за идеята си пред другари, някои й споделят: „ Ще спреш ли да оправяш света, остави страната да си свърши работата! “
„ Но нали страната сме ние? “, отвръща Женя. Тя доста желае повече хора да излязат отвън рамките на своето „ аз “, да свършат нещо положително отвън своя дом, отвън своите близки.
„ За това не е наложително да си гений и да правиш художествени изложения, задоволително е да имаш сърце “, споделя тя.
Женя Пламенова бърза, тъй като в така наречен „ къщурка “ я чака цялостна стая с въодушевени хлапета. Насядали край масата, отрупана с цветни хартии, лепила и ножици, децата нямат самообладание да се захванат с творчество. А Мама Женя, както я назовават някои от момчетата и девойките, не идва по обвързване, нито пък някой й заплаща за това. Сама е намерила пътя – сама е решила, че би трябвало да бъде с децата и това я прави щастлива.
„ Не сме имали различен подобен доброволец. Тя е първата и има голямо предпочитание да работи с децата. Най-важното е, че и те я харесват, намерила е път към сърцата им “, споделя директорката на Центъра Саша Атанасова.
Поводът, който събрал Женя и хлапетата, е печален. През есента на предходната година умряло от тежко заболяване едно от момчетата, живяло в Центъра. В същия ден, когато го погребвали в траурния парк на Нови пазар, Женя се разделила вечно със своя брачен партньор Лъчезар. Младият мъж умрял след безразсъдно шофиране със 160 км/ч на път за работа рано сутринта. Заедно с него пътували още двама другари. Те оживели по знамение, единият с фрактура на ръката, другият на челюстта. Но Лъчезар погинал на място след нечовечен удар в мантинелата.
Катастрофата изпепелила 17-годишния благополучен взаимен живот на Женя и Лъчезар. Двамата доста се разбирали. Лъчо подкрепял брачната половинка си освен в специалността, която тя си била избрала, само че и в благотворителните акции, в които обичала да взе участие. Никога не я питал – „ за какво вършим това за непознати хора? “, „ какво ни визира хорското злощастие? “, „ за какво си губим времето? “. Напротив! Вечерите в дома им минавали в майсторене на картички по фината техника „ квилинг “. Женя е непостижим занаятчия. Обучила и сина, и брачна половинка си. Правила е 7 независими изложения, в които Лъчо й помагал, като продавал картичките. Нито стотинка не е задържала за себе си. Всичко отивало за небогати, заболели и други нуждаещи се.
3500 лв. събрала задружната фамилия за дребния Георги от град Нови пазар, който страда от детска церебрална парализа. Това било в поддръжка на лекуването му в Полша.
Миналата година Женя се запалила да помогне и на кучешкия подслон в Шумен. Лъчо отново бил до нея. Тя увлякла и сътрудници кадрови военни да коват къщички за четириногите. Съпрузите имали още доста взаимни проекти за добрини, само че злополуката им поставила край.
„ След нещастието бях като разрязана на две. Ходех, като че ли липсваше предната ми половина. Не знаех къде стъпвам, какво правя… “, споделя Женя.
На 40-ия ден решила да отиде в „ къщичката “, с цел да раздаде лакомства на момчетата и девойките там.
Децата не подозирали за гибелта на тяхното приятелче, знаели, че се е преместило в различен дом. Докато разговаряли, Женя видяла, че те измайстори чудни вази от тоалетна хартия и лепило С-200. Изведнъж се сетила, че може да твори дружно с тях. Директорката нямала нищо срещу Женя да води безплатно кръжока по сръчни ръце.
„ Очарована съм от децата и те от мен. Уникално е да виждаш, че някой те чака с неспокойствие вечер, в събота и неделя, и откровено разчита на теб. В моя дом съм сама след гибелта на Лъчо, тъй като синът ни учи в Добрич за ветеринар. Не съм и помисляла да го върна да живее при мен. Чуждите деца ми демонстрираха, че животът не е толкоз ужасяващ след нещастието, която ме сполетя “, споделя Женя.
Пет девойки и момчета са ядрото на креативната им група. Започнали да идват помагачи от другия Център, който е за деца без болести, споделя шефката Атанасова. Педагозите виждат коренна смяна във възпитаниците си. Едно от девойките преди два месеца съзерцавало една точка, а в този момент е общително и усмихнато.
„ Дори не им се върви на учебно заведение, тъй като нямат самообладание да създават елементи, които се сглобяват в неповторими картини, картички, пана, свещници и кошнички. Гошко е добър скулптор на рози, конкурира го и сръчната Ерман, Мариян пък умее всичко, тъй като е доста ученолюбив, Фатме е занаятчия на фини стебълца “, споделя ръководителката.
Техниката „ квилинг “ е колкото сложна, толкоз и занимателна, и целебна за хора с двигателни проблеми. Децата в Центъра са с разнообразни диагнози, само че съгласно Женя това не им пречи да бъдат доста дисциплинирани.
Когато не майсторят, децата и Женя вървят на разходка или се забавляват с радостни истории пред тв приемника.
Женя прекарва най-малко по 15 часа седмично с новите си другари. Те към този момент са натрупали произведения за две изложения. Дебютът им е на 20 март, когато се празнува международният Ден на обществената работа.
Първата експозиция в община Нови пазар ще набира средства за интервенция на едно от децата, родено с вълча уста. Творбите от втората експозиция в читалище „ Напредък “ в Шумен, ще се продават за битовите потребности на Центъра.
„ Трябват повече средства рехабилитация, а също и материали, с които да се вършат нови произведения, тъй като новопазарските деца са специфични участници в VII-ия Европейски конгрес за обществено предприемачество, който ще се организира от 16 до 18 април в столицата “, споделя директорката Атанасова. Там те ще се показват със собственоръчно направени сувенири с национални претекстове.
Женя е сигурна, че ще оберат овациите.
„ Много желая да науча тези деца на нещо стойностно, да вземат най-малко малко от моя хъс. За мен те са напълно естествени. Всеки може да заеква, да има прочувствени усложнения, само че е значимото да не се усеща зарязан. Едно от децата имаше рожден ден, а майката въобще не се обади… Знам, че хората видят ли такова дете, са обезпокоени, не знаят какво да вършат. Уверявам ги, че няма нищо ужасно от доближаването с него “, изяснява Женя.
Когато приказва разпалено за идеята си пред другари, някои й споделят: „ Ще спреш ли да оправяш света, остави страната да си свърши работата! “
„ Но нали страната сме ние? “, отвръща Женя. Тя доста желае повече хора да излязат отвън рамките на своето „ аз “, да свършат нещо положително отвън своя дом, отвън своите близки.
„ За това не е наложително да си гений и да правиш художествени изложения, задоволително е да имаш сърце “, споделя тя.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ