500 лева струват автентично изработените потури
Всеки ден след работа мъжът, който другояче е финансов консултант в огромна интернационална застрахователна компания, отваря ателието си в Стария град и хваща иглата, ножицата и гайтаните. Иван Тонев е и байрактарят на Национално съдружие „ Хайдути “. Там войводите го назовават Гърбача. Разказва с обич за занаята си и за задачата на „ Хайдути “ да запазят българското, да го предадат на младото потомство. За това с сътрудници от сдружението обикалят, облечени в национални носии и въоръжени с пушкала учебните заведения и не се уморяват да описват по какъв начин хайдутите са се борили за независимост на родината ни. Пускат на малчуганите и филми, които демонстрират по какъв начин същинските българи са се жертвали за това ние през днешния ден да живеем в страна, която не е поробена.
С болежка Иван Гърбача споделя, че търси чираци, на които да съобщи терзийството. Защото занаятът е на изгубване и има заплаха вечно да се заличи от националната памет. Мераклии обаче няма. Всички млади желали да се научат бързо и незабавно и да печелят огромни пари. А по този начин не става, би трябвало доста труд и мурафет за този поминък, споделя пред репортера на „ ШОУ “ Гърбача.
„ Има много хора, които вършат национални носии, само че за жалост меркантилността при тях надвива. Те интерпретират носиите, влагат в тях иноваторство, не възпроизвеждат правдиво това, което е било в предишното ни “, възмущава ще Тонев. Самият той върви непрекъснато по музеите, прави фотоси, смъква кройки и пресъздава тъкмо носията, както е била ушита преди епохи. „ Така, по този метод, единствено с истината, би трябвало да се резервира и да се запази нашето културно-етнографско завещание “, счита майсторът. Самият той не употребява шевни машини, желае да пипа шаяка, плата, да го усеща и усеща с ръцете си. Споделя, че е проучил, че първата шевна машина в България се е появила в края на 19-и началото на 20-и век у нас, а терзийството датира по нашите земи епохи преди този момент. Гордее се и, че е занаятчия с висока подготовка. Страда, че младите не демонстрират интерес към неповторимите занаяти терзийство и гайтанджийство, само че е щастлив, че неотдавна едно момче от София поискало да се учи, да му бъде чирак. Търси и други чираци, мечтае да съобщи занаята си, да бъде съхранен за поколенията. „ Терзийството е в действителност доста стойностен поминък и от него ще има потребност за в бъдеще, тъй като историята е тази, която ни държи крепко на земята, а народ без история е като дърво без корен “, споделя Гърбача.
Започвал да се занимава с гайтанджийство и терзийство преди 8 години. Бил заставен, защото не могъл да открие занаятчия, който да му направи същинска, достоверна носия, такава като на старите хайдути - с богата декорация и доста гайтани. Търсил, молил, питал-никъде нямало подобен човек, който да извърши желанието му. За това се амбицирал и почнал самичък да се учи. Показвали му занаята други майстори, лека-полека се образовал в това изцяло дотогава непознато за него занятие. С горделивост споделя, че майсторското си свидетелство- тестирлик, има от предходната година. На празника на Свети Спиридон, когато се връчват кетапите, го получил персонално от майстора-ножар Кирил Коликов, който го въвел в пловдивския еснафин. Когато приказва за занаятите, които практикува, или за съдружие „ Хайдути “, очите на финансиста заблестяват. С горделивост споделя, че и брачната половинка му, и децата му, се заразили от неговия поминък. Сега децата му посещават фолклорни събития, облечени в достоверни носии, а брачната половинка му има красиви премени от всички фолклорни области на България. „ Няма по-красива жена от такава, която е облечена в носия и е с забрадка на главата. Ако сложиш носия и нямаш кърпа, все едно нищо не си направил “, счита Гърбача. На въпрос от къде идва прякорът му, изяснява, че имал двояко значение – едното било камшик, другото било увивна билка. “ А мога да кажа и, че съм се изгърбил от работа “, смее се занаятчията, до момента в който боде бод след бод по дебелия шаяк на мъжки елек, с цел да го украси с гайтани.
Пак повтаря, че да шиеш носия на машина е все едно да ближеш захар през стъкло. Още преди да се захване със занаята, си купил антерия, трябвала му за присъединяване на „ Хайдути “ в някакво събитие. Намерил занаятчия, който да му зашие гайтаните върху дрехата. Той обаче направил това не на ръка, а с машина, което доста разочаровало Тонев. Тогава почнал да търси занаятчия, който да го научи по какъв начин да шие гайтаните ръчно. Но подобен човек у нас нямало. Последният, който обаче умрял, бил от Златоград и също бил и майстор-терзия.
Научил се Гърбача самичък по какъв начин се пришиват гайтани, само че преди този момент трябвало да се научи и да шие облекла. Той си купува шнур, създаден в Етъра. Разказва, че инструментариумът на един терзия и гайтанджия е доста простоват – игла, ножици (пази си достоверни ножици от 1891 година), напръстници за приглаждане на гайтана към плата, а също индизе, критерий, конци, губерка и най-важното, канджа или гачка (кука, която се употребява за разтягане на гайтана при шиенето). „ Това е в действителност третата ръка на гайтанджията “, усмихва се Тонев. Мъжката носия е много скъпа. Цената зависи от това, какъв брой шнур ще има. Има потури от 250 лева и такива от 500 лв. и това е единствено за труда, без материалите. „ В дюкяна ми има носия, която коства 1200 лева, освен това единствено за антерията и потурите. А откакто завоювах първа премия предходната година на Фестивала на националната носия в Жеравна с нея, цената й се подвигна на 1500 лева И това без пояса и останалите аксесоари “, прецизира гайтанджията.
Гордостта му са облеклата, които ушил за жених, или пък за близнаците от Симитли, членове на „ Хайдути “, които отишли с национални носии, направени от Тонев, на бала си. „ Трябва да пазим българското, да се борим със зъби и нокти да оцелее, да се запази. „ Народ без минало е като дърво без корен “, споделя Гърбача, до момента в който продължава да боде с иглата по дебелия шаячен плат, а в профил, грижливо накътани, чакат да бъдат зашити гайтаните.
Красимира ГЕШЕВА, Пловдив
С болежка Иван Гърбача споделя, че търси чираци, на които да съобщи терзийството. Защото занаятът е на изгубване и има заплаха вечно да се заличи от националната памет. Мераклии обаче няма. Всички млади желали да се научат бързо и незабавно и да печелят огромни пари. А по този начин не става, би трябвало доста труд и мурафет за този поминък, споделя пред репортера на „ ШОУ “ Гърбача.
„ Има много хора, които вършат национални носии, само че за жалост меркантилността при тях надвива. Те интерпретират носиите, влагат в тях иноваторство, не възпроизвеждат правдиво това, което е било в предишното ни “, възмущава ще Тонев. Самият той върви непрекъснато по музеите, прави фотоси, смъква кройки и пресъздава тъкмо носията, както е била ушита преди епохи. „ Така, по този метод, единствено с истината, би трябвало да се резервира и да се запази нашето културно-етнографско завещание “, счита майсторът. Самият той не употребява шевни машини, желае да пипа шаяка, плата, да го усеща и усеща с ръцете си. Споделя, че е проучил, че първата шевна машина в България се е появила в края на 19-и началото на 20-и век у нас, а терзийството датира по нашите земи епохи преди този момент. Гордее се и, че е занаятчия с висока подготовка. Страда, че младите не демонстрират интерес към неповторимите занаяти терзийство и гайтанджийство, само че е щастлив, че неотдавна едно момче от София поискало да се учи, да му бъде чирак. Търси и други чираци, мечтае да съобщи занаята си, да бъде съхранен за поколенията. „ Терзийството е в действителност доста стойностен поминък и от него ще има потребност за в бъдеще, тъй като историята е тази, която ни държи крепко на земята, а народ без история е като дърво без корен “, споделя Гърбача.
Започвал да се занимава с гайтанджийство и терзийство преди 8 години. Бил заставен, защото не могъл да открие занаятчия, който да му направи същинска, достоверна носия, такава като на старите хайдути - с богата декорация и доста гайтани. Търсил, молил, питал-никъде нямало подобен човек, който да извърши желанието му. За това се амбицирал и почнал самичък да се учи. Показвали му занаята други майстори, лека-полека се образовал в това изцяло дотогава непознато за него занятие. С горделивост споделя, че майсторското си свидетелство- тестирлик, има от предходната година. На празника на Свети Спиридон, когато се връчват кетапите, го получил персонално от майстора-ножар Кирил Коликов, който го въвел в пловдивския еснафин. Когато приказва за занаятите, които практикува, или за съдружие „ Хайдути “, очите на финансиста заблестяват. С горделивост споделя, че и брачната половинка му, и децата му, се заразили от неговия поминък. Сега децата му посещават фолклорни събития, облечени в достоверни носии, а брачната половинка му има красиви премени от всички фолклорни области на България. „ Няма по-красива жена от такава, която е облечена в носия и е с забрадка на главата. Ако сложиш носия и нямаш кърпа, все едно нищо не си направил “, счита Гърбача. На въпрос от къде идва прякорът му, изяснява, че имал двояко значение – едното било камшик, другото било увивна билка. “ А мога да кажа и, че съм се изгърбил от работа “, смее се занаятчията, до момента в който боде бод след бод по дебелия шаяк на мъжки елек, с цел да го украси с гайтани.
Пак повтаря, че да шиеш носия на машина е все едно да ближеш захар през стъкло. Още преди да се захване със занаята, си купил антерия, трябвала му за присъединяване на „ Хайдути “ в някакво събитие. Намерил занаятчия, който да му зашие гайтаните върху дрехата. Той обаче направил това не на ръка, а с машина, което доста разочаровало Тонев. Тогава почнал да търси занаятчия, който да го научи по какъв начин да шие гайтаните ръчно. Но подобен човек у нас нямало. Последният, който обаче умрял, бил от Златоград и също бил и майстор-терзия.
Научил се Гърбача самичък по какъв начин се пришиват гайтани, само че преди този момент трябвало да се научи и да шие облекла. Той си купува шнур, създаден в Етъра. Разказва, че инструментариумът на един терзия и гайтанджия е доста простоват – игла, ножици (пази си достоверни ножици от 1891 година), напръстници за приглаждане на гайтана към плата, а също индизе, критерий, конци, губерка и най-важното, канджа или гачка (кука, която се употребява за разтягане на гайтана при шиенето). „ Това е в действителност третата ръка на гайтанджията “, усмихва се Тонев. Мъжката носия е много скъпа. Цената зависи от това, какъв брой шнур ще има. Има потури от 250 лева и такива от 500 лв. и това е единствено за труда, без материалите. „ В дюкяна ми има носия, която коства 1200 лева, освен това единствено за антерията и потурите. А откакто завоювах първа премия предходната година на Фестивала на националната носия в Жеравна с нея, цената й се подвигна на 1500 лева И това без пояса и останалите аксесоари “, прецизира гайтанджията.
Гордостта му са облеклата, които ушил за жених, или пък за близнаците от Симитли, членове на „ Хайдути “, които отишли с национални носии, направени от Тонев, на бала си. „ Трябва да пазим българското, да се борим със зъби и нокти да оцелее, да се запази. „ Народ без минало е като дърво без корен “, споделя Гърбача, до момента в който продължава да боде с иглата по дебелия шаячен плат, а в профил, грижливо накътани, чакат да бъдат зашити гайтаните.
Красимира ГЕШЕВА, Пловдив
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ