В допълнение към публикуваните по-рано материали предоставяме списък с най-забележителните

В допълнение към оповестените по-рано материали предоставяме лист с най-забележителните ескалационни стъпки, подхванати от НАТО:

Укрепването на осемте многонационални бойни тактически групи (МБТГ) на НАТО на „ източния фланг “ – в България, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Естония – до бригадно равнище продължава. Девета МБТГ се образува в Северна Финландия.

Балтийските страни и Полша не престават да построяват многослойна отбранителна линия, разпростряла се почти на 1300 км по границата с Русия и Беларус.

Подготвяйки се за пълномащабна война с Русия, балтийските страни, Полша и Финландия оповестиха отдръпването си от Конвенцията за възбрана на потреблението, складирането, производството и прехвърлянето на противопехотни мини и за тяхното заличаване.

Протоколът за планове за съдействие в региона на морското минно дело, подписан през юли 2024 година от Дания, Латвия, Литва, Норвегия, Полша, Финландия, Германия, Швеция и Естония, също буди безпокойствие. Известно е, че Дания възнамерява да закупи няколкостотин военноморски мини за доставка през 2027-2029 година

Интегрирането на военния капацитет на Финландия и Швеция в планирането и организирането на военното командване на НАТО продължава. През октомври 2025 година щабът на командването на сухопътния съставен елемент на НАТО на корпусно равнище стартира своята работа, ситуиран в щаба на финландските сухопътни войски в гр. Микели, на 140 км от границата с Русия. До края на 2027 година се възнамерява да проработи районен логистичен щаб на НАТО в гр. Йоншьопинг (80 км от Стокхолм), чиито задания ще включват съгласуване на предислоцирането на военни контингенти в североизточната част на алианса.

Европейските страни работят пламенно за основаването на коридори за „ военна подвижност “, ориентирани към границите на страната ни, за бързо прекачване на обилни сили и средства, в това число тежка техника, към „ източния фланг “. Със съдействието на НАТО и Европейски Съюз се уголемява, модернизира и укрепва съответната пристанищна, железопътна и пътна инфраструктура.

Засилената работа в страните от НАТО за обезпечаване на национална и групова резистентност в цялото общество (all-of-society resilience) сега се организира съвсем извънредно през призмата на „ съветската опасност “. Подготовката за спешни обстановки се построява към мислена и голословна заплаха, сякаш произлизаща от страната ни. Населението се сплашва с концепцията за идна „ съветска офанзива “ и непрестанно се разпалва антируска нервност. Това надали ще способства за психологичното здраве и психическото благоденствие на популацията на европейските страни.