Тодор Славков: Работя за син!
" Всеки ден си мисля за татко ми - Иван Славков. На него и на дядо ми Тодор Живков дължа всичко. И да, не преставам да работя по последния му съвет, преди да си отиде - да имам наследник. " това сподели любимецът на народа Тодор Славков за починалия си татко Иван, който в случай че беше жив, на 11-и май щеше да стане на 82 години.
" Десетина дни преди да си отиде, баща ме извика в болничното заведение. Не можеше да приказва, тъй като беше интубиран, само че на лист хартия с печатни букви ми написа: " Прави наследник ". „ Пазя си листчето и работя по въпроса “, споделя с усмивка Малък Тошко.
Плейбойството, което е наследил от татко си, не счита, че в миналото ще надмине, само че и той се изумил от приликата си с него едвам когато се видял по малкия екран. " Не единствено образно си приличаме, имаме и идентична сила ", споделя Славков-младши.
" Още изпитвам тъга. Това е доста необичайно, тъй като, колкото повече време минава, толкоз по-силна тъга изпитвам и ми липсва. Но сигурно е по-лесно да загубиш родител на тези години, в сравнение с, когато изгубих майка си, когато бях на 10. Тогава просто не можех да осмисля какво е станало, не можех да приема, че е допустимо нея да я няма. Чувал си за гибелта, само че в никакъв случай не си си представял, че ще се случи на теб или в твоето семейство. Смъртта и на двамата ми родители отвори голяма празнота в мен. Аз обядвах с татко ми ден преди да влезе в болничното заведение. Беше в положително въодушевление. За всички нас беше изненада, като му сложиха диагнозата фиброза на белите дробове. Единият му бял дроб изобщо не функционираше, другият работеше на 20%, а фиброзата се развиваше доста бързо. Лекарите направиха всичко допустимо и до края той резервира духа си и нито за секунда не се съобщи ", споделя Тодор Славков.
Според Тодор Славков освен на него и на роднините му е мъчително за татко му, само че на вдовицата Валя е най-трудно. " При нея несъмнено тази липса е още по-голяма, та те живееха по 24 часа дружно ", споделя с горест Тодор Славков, към този момент загърбил пиенето, купоните и шумните компании.
" Десетина дни преди да си отиде, баща ме извика в болничното заведение. Не можеше да приказва, тъй като беше интубиран, само че на лист хартия с печатни букви ми написа: " Прави наследник ". „ Пазя си листчето и работя по въпроса “, споделя с усмивка Малък Тошко.
Плейбойството, което е наследил от татко си, не счита, че в миналото ще надмине, само че и той се изумил от приликата си с него едвам когато се видял по малкия екран. " Не единствено образно си приличаме, имаме и идентична сила ", споделя Славков-младши.
" Още изпитвам тъга. Това е доста необичайно, тъй като, колкото повече време минава, толкоз по-силна тъга изпитвам и ми липсва. Но сигурно е по-лесно да загубиш родител на тези години, в сравнение с, когато изгубих майка си, когато бях на 10. Тогава просто не можех да осмисля какво е станало, не можех да приема, че е допустимо нея да я няма. Чувал си за гибелта, само че в никакъв случай не си си представял, че ще се случи на теб или в твоето семейство. Смъртта и на двамата ми родители отвори голяма празнота в мен. Аз обядвах с татко ми ден преди да влезе в болничното заведение. Беше в положително въодушевление. За всички нас беше изненада, като му сложиха диагнозата фиброза на белите дробове. Единият му бял дроб изобщо не функционираше, другият работеше на 20%, а фиброзата се развиваше доста бързо. Лекарите направиха всичко допустимо и до края той резервира духа си и нито за секунда не се съобщи ", споделя Тодор Славков.
Според Тодор Славков освен на него и на роднините му е мъчително за татко му, само че на вдовицата Валя е най-трудно. " При нея несъмнено тази липса е още по-голяма, та те живееха по 24 часа дружно ", споделя с горест Тодор Славков, към този момент загърбил пиенето, купоните и шумните компании.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ