Общините харчат все повече за строежи и ремонти. Кои са първенците?
Сподели
През 2023 година общините са похарчили общо 12,5 милиарда лева, което е с 21,45% повече от миналата година, като огромният растеж отчасти се изяснява и с високата инфлация за интервала, демонстрира на Института за пазарна стопанска система.
Очаквано, най-високи са разноските в огромните общини – Столична (2,22 милиарда лева.), Пловдив (590,9 млн. лева.), Варна (577 млн. лева.), Бургас (374,1 млн. лева.) и Стара Загора (229,5 млн. лева.).
Общо разноските на първите пет общини съставляват към 32% от всички общински разноски за годината, което е покрай каузи им от популацията на страната.
Ако разгледаме разноските на човек от популацията, за страната те са приблизително по 1940 лева – почти колкото е цената за община Долни чифлик – като в 74 общини този индикатор е по-нисък.
С най-високи разноски по отношение на популацията са общините Челопеч (8410 лева./човек), Бяла, област Варна (6731 лева./човек), Бойница (6415 лева./човек) и Сухиндол (6397 лева./човек).
От другата страна на разпределението стоят общините Асеновград (1427 лева./човек), Руен (1504 лева./човек), Русе (1522 лева./човек) и Панагюрище (1537 лева./човек).
Забелязва се, че най-високи разноски на човек от популацията като цяло реализират дребните общини. Логично, броят на популацията намалява знаменателя в знака, само че по-важното е, че огромна част от разноските в общините са закрепени и не могат да се свият по отношение на популацията.
Пример е общинската администрация, която би трябвало да включва избран най-малък брой чиновници, с цел да действа общината като административна единица и да предлага изискваните от законодателството обществени услуги.
Твърде евентуално е това да е обвързвано с по-ниско натоварване, само че това е неизбежно, защото съществуването на общината постанова тя да реализира избрани действия, които са свързани с разноски – здания, прехрана, заплати на чиновници и така нататък – без значение, че броят на евентуалните ползватели е стеснен от ниския брой на жителите.
Реформи в посока шерване на общински услуги или уедряване на общините могат да решат този проблем, защото биха генерирали икономии на мащаба, които да намалят междинните общинските разноски на човек от популацията.
След като предходната седмица разгледахме данните за общинските доходи, през днешния ден в поредицата „ 265 истории за стопанска система “ се стопираме на разноските на общините за 2023 година Данните са взети от уеб страницата на Министерството на финансите и включват всички общински разноски – както за делегирани, по този начин и за локални действия.
През 2023 година общините са похарчили общо 12,5 милиарда лева, което е с 21,45% повече от миналата година, като огромният растеж отчасти се изяснява и с високата инфлация за интервала. Очаквано, най-високи са разноските в огромните общини – Столична (2,22 милиарда лева.), Пловдив (590,9 млн. лева.), Варна (577 млн. лева.), Бургас (374,1 млн. лева.) и Стара Загора (229,5 млн. лева.). Общо разноските на първите пет общини съставляват към 32% от всички общински разноски за годината, което е покрай каузи им от популацията на страната.
Ако разгледаме разноските на човек от популацията, за страната те са приблизително по 1940 лева – почти колкото е цената за община Долни чифлик – като в 74 общини този индикатор е по-нисък. С най-високи разноски по отношение на популацията са общините Челопеч (8410 лева./човек), Бяла, област Варна (6731 лева./човек), Бойница (6415 лева./човек) и Сухиндол (6397 лева./човек). От другата страна на разпределението стоят общините Асеновград (1427 лева./човек), Руен (1504 лева./човек), Русе (1522 лева./човек) и Панагюрище (1537 лева./човек).
Забелязва се, че най-високи разноски на човек от популацията като цяло реализират дребните общини. Логично, броят на популацията намалява знаменателя в знака, само че по-важното е, че огромна част от разноските в общините са закрепени и не могат да се свият по отношение на популацията.
Пример е общинската администрация, която би трябвало да включва избран най-малък брой чиновници, с цел да действа общината като административна единица и да предлага изискваните от законодателството обществени услуги.
Твърде евентуално е това да е обвързвано с по-ниско натоварване, само че това е неизбежно, защото съществуването на общината постанова тя да реализира избрани действия, които са свързани с разноски – здания, прехрана, заплати на чиновници и така нататък – без значение, че броят на евентуалните ползватели е стеснен от ниския брой на жителите.
Реформи в посока шерване на общински услуги или уедряване на общините могат да решат този проблем, защото биха генерирали икономии на мащаба, които да намалят междинните общинските разноски на човек от популацията.
Важен съставен елемент от общинските разноски е финансовата стратегия, която отразява капиталовата активност на общините. Капиталовите разноски на общините възлизат на почти 1,88 милиарда лева за 2023 година, което е с 48,41% повече от миналата година.
Подобно нарастване надалеч надвишава инфлацията за интервала и отразява ясно желание на централната и локалните управляващи за по-интензивни общински вложения. Капиталовите разноски порастват и като дял от общите – от 12,29% през 2022 година до 15,02% през 2023 година
Най-високи са разноските в Столична община (309,4 млн. лева.), Пловдив (100,1 млн. лева.), Варна (75,4 млн. лева.), Карлово (31,3 млн. лева.) и Бургас (29,5 млн. лева.). Логично, най-високи са разноските в огромните общини, които имат повече инфраструктура налагаща създаване на нови обекти, обновяване и поправки.
Същевременно настоящи огромни капиталови планове могат да повдигнат и по-малки общини нагоре в класацията. Например в интервала 2022-2023 година община Карлово извършва няколко огромни плана за рехабилитация на пътната и водопреносната мрежа на територията ѝ, заради което и общината е измежду първенците по финансови разноски за 2023 година
Общо за страната финансови разноски са 291 лв. приблизително на човек от популацията през 2023 година – колкото са те почти в община Шумен да вземем за пример – като в 106 общини тази стойност е по-ниска. Най-високи са разноските в община Бяла, област Варна (3973 лева./човек), Сухиндол (3016 лева./човек), Царево (2377 лева./човек) и Кресна (2344 лева./човек).
Най-ниски по отношение на популацията са капиталовите разноски в Плевен (59 лева./човек), Дупница (70 лева./човек), Пазарджик (80 лева./човек) и Дулово (81 лева./човек). Подобно на общите, финансовите разноски са най-високи на човек в по-малките общини, като още веднъж важи аргументът за мащаба.
Когато общината влага в инфраструктура, да вземем за пример даден брой километри пътна мрежа или бунище с дадена повърхност, тази инфраструктура коства повече на човек, когато обслужваните от нея поданици са малко. Затова и финансовите разноски на човек са диспропорционално по-високи в по-слабонаселените общини.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
През 2023 година общините са похарчили общо 12,5 милиарда лева, което е с 21,45% повече от миналата година, като огромният растеж отчасти се изяснява и с високата инфлация за интервала, демонстрира на Института за пазарна стопанска система.
Очаквано, най-високи са разноските в огромните общини – Столична (2,22 милиарда лева.), Пловдив (590,9 млн. лева.), Варна (577 млн. лева.), Бургас (374,1 млн. лева.) и Стара Загора (229,5 млн. лева.).
Общо разноските на първите пет общини съставляват към 32% от всички общински разноски за годината, което е покрай каузи им от популацията на страната.
Ако разгледаме разноските на човек от популацията, за страната те са приблизително по 1940 лева – почти колкото е цената за община Долни чифлик – като в 74 общини този индикатор е по-нисък.
С най-високи разноски по отношение на популацията са общините Челопеч (8410 лева./човек), Бяла, област Варна (6731 лева./човек), Бойница (6415 лева./човек) и Сухиндол (6397 лева./човек).
От другата страна на разпределението стоят общините Асеновград (1427 лева./човек), Руен (1504 лева./човек), Русе (1522 лева./човек) и Панагюрище (1537 лева./човек).
Забелязва се, че най-високи разноски на човек от популацията като цяло реализират дребните общини. Логично, броят на популацията намалява знаменателя в знака, само че по-важното е, че огромна част от разноските в общините са закрепени и не могат да се свият по отношение на популацията.
Пример е общинската администрация, която би трябвало да включва избран най-малък брой чиновници, с цел да действа общината като административна единица и да предлага изискваните от законодателството обществени услуги.
Твърде евентуално е това да е обвързвано с по-ниско натоварване, само че това е неизбежно, защото съществуването на общината постанова тя да реализира избрани действия, които са свързани с разноски – здания, прехрана, заплати на чиновници и така нататък – без значение, че броят на евентуалните ползватели е стеснен от ниския брой на жителите.
Реформи в посока шерване на общински услуги или уедряване на общините могат да решат този проблем, защото биха генерирали икономии на мащаба, които да намалят междинните общинските разноски на човек от популацията.
След като предходната седмица разгледахме данните за общинските доходи, през днешния ден в поредицата „ 265 истории за стопанска система “ се стопираме на разноските на общините за 2023 година Данните са взети от уеб страницата на Министерството на финансите и включват всички общински разноски – както за делегирани, по този начин и за локални действия.
През 2023 година общините са похарчили общо 12,5 милиарда лева, което е с 21,45% повече от миналата година, като огромният растеж отчасти се изяснява и с високата инфлация за интервала. Очаквано, най-високи са разноските в огромните общини – Столична (2,22 милиарда лева.), Пловдив (590,9 млн. лева.), Варна (577 млн. лева.), Бургас (374,1 млн. лева.) и Стара Загора (229,5 млн. лева.). Общо разноските на първите пет общини съставляват към 32% от всички общински разноски за годината, което е покрай каузи им от популацията на страната.
Ако разгледаме разноските на човек от популацията, за страната те са приблизително по 1940 лева – почти колкото е цената за община Долни чифлик – като в 74 общини този индикатор е по-нисък. С най-високи разноски по отношение на популацията са общините Челопеч (8410 лева./човек), Бяла, област Варна (6731 лева./човек), Бойница (6415 лева./човек) и Сухиндол (6397 лева./човек). От другата страна на разпределението стоят общините Асеновград (1427 лева./човек), Руен (1504 лева./човек), Русе (1522 лева./човек) и Панагюрище (1537 лева./човек).
Забелязва се, че най-високи разноски на човек от популацията като цяло реализират дребните общини. Логично, броят на популацията намалява знаменателя в знака, само че по-важното е, че огромна част от разноските в общините са закрепени и не могат да се свият по отношение на популацията.
Пример е общинската администрация, която би трябвало да включва избран най-малък брой чиновници, с цел да действа общината като административна единица и да предлага изискваните от законодателството обществени услуги.
Твърде евентуално е това да е обвързвано с по-ниско натоварване, само че това е неизбежно, защото съществуването на общината постанова тя да реализира избрани действия, които са свързани с разноски – здания, прехрана, заплати на чиновници и така нататък – без значение, че броят на евентуалните ползватели е стеснен от ниския брой на жителите.
Реформи в посока шерване на общински услуги или уедряване на общините могат да решат този проблем, защото биха генерирали икономии на мащаба, които да намалят междинните общинските разноски на човек от популацията.
Важен съставен елемент от общинските разноски е финансовата стратегия, която отразява капиталовата активност на общините. Капиталовите разноски на общините възлизат на почти 1,88 милиарда лева за 2023 година, което е с 48,41% повече от миналата година.
Подобно нарастване надалеч надвишава инфлацията за интервала и отразява ясно желание на централната и локалните управляващи за по-интензивни общински вложения. Капиталовите разноски порастват и като дял от общите – от 12,29% през 2022 година до 15,02% през 2023 година
Най-високи са разноските в Столична община (309,4 млн. лева.), Пловдив (100,1 млн. лева.), Варна (75,4 млн. лева.), Карлово (31,3 млн. лева.) и Бургас (29,5 млн. лева.). Логично, най-високи са разноските в огромните общини, които имат повече инфраструктура налагаща създаване на нови обекти, обновяване и поправки.
Същевременно настоящи огромни капиталови планове могат да повдигнат и по-малки общини нагоре в класацията. Например в интервала 2022-2023 година община Карлово извършва няколко огромни плана за рехабилитация на пътната и водопреносната мрежа на територията ѝ, заради което и общината е измежду първенците по финансови разноски за 2023 година
Общо за страната финансови разноски са 291 лв. приблизително на човек от популацията през 2023 година – колкото са те почти в община Шумен да вземем за пример – като в 106 общини тази стойност е по-ниска. Най-високи са разноските в община Бяла, област Варна (3973 лева./човек), Сухиндол (3016 лева./човек), Царево (2377 лева./човек) и Кресна (2344 лева./човек).
Най-ниски по отношение на популацията са капиталовите разноски в Плевен (59 лева./човек), Дупница (70 лева./човек), Пазарджик (80 лева./човек) и Дулово (81 лева./човек). Подобно на общите, финансовите разноски са най-високи на човек в по-малките общини, като още веднъж важи аргументът за мащаба.
Когато общината влага в инфраструктура, да вземем за пример даден брой километри пътна мрежа или бунище с дадена повърхност, тази инфраструктура коства повече на човек, когато обслужваните от нея поданици са малко. Затова и финансовите разноски на човек са диспропорционално по-високи в по-слабонаселените общини.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ