Всеки ден от годината поне за пет минути над Охрид

Всеки ден от годината най-малко за пет минути над Охрид грее слънце, в случай че се доверим на остаряло вярване, което локалните помнят. Както са уверени, че настойниците на града - славянските първоучители Кирил и Методий, свети Климент и Наум - пазят Лихнида от беди.

Охрид е столица на Първото българско царство сред 992 – 1018 година. И всеки, който не позволява да му въздействат исторически кривици, не би оспорил смисъла на това цялостно с гостоприемни хора градче, което то има за общата (ни) история… С македонските люде.

Топос на паметта, знанието и идентичността, Охрид и околията посрещат хиляди поклонници от целия свят, тъй като блажен е оня град, който пази реликви на светии.

Жени и деца, остарели и млади поставят глави над гроба на свети Наум, с цел да чуят по какъв начин бие сърцето на един Чудотворец, пред който се кръстят доземи и се молят за излекуване, за снизхождение. Молят се и се кръстят, кръстят се и молят, до момента в който слушат по какъв начин, ĸoгaтo cвeтeцът пoчинaл и ce явил пpeд Гocпoдa, пopaди гoлямoтo мy дoбpoтвopcтвo, нaпpaвeнo нa зeмятa, тpябвaлo дa мy нaмepят дocтoйнo мяcтo в Рая.

Тогава самичък християнският господ му посочил мястото на бъдещия манастир и му рекъл: “Toвa e твoят Рaй, ти щe бъдeш винaги тaм! “ И така Наум самичък помолил Борис Михаил Покръстител да му спомага за повдигането на храм на южния бряг на Охридското езеро - измежду най-чудната природа на Балканите.

И свети Наум, и свети Климент сами приготвят местата за своя безконечен покой. А през днешния ден, когато с благословията на Охридската архиепископия и съдействието на генералното ни консулство в Битоля, нашият екип съумя да ви покаже мощите на тези най-първи измежду равни възпитаници на солунските братя, откриваме какъв брой остарял е в действителност култът към светиите, популяризирали светинята - словото.

Климент основава Охридската книжовна школа, където за седем години (от 886 до 893 г.) образова на глаголицата на 3500 възпитаници, съдейки от данните, които ни оставя Теофилакт Охридски. Историческата книжнина назовава напъните на Климент “забележително постижение”, което е без аналог в средновековния свят, а след него гръцкото духовенство в региона е изтласкано от добре готови локални българи.

Подобно на Наум, и Климент подвига манастир, като още веднъж подадената ръка за делото идва от остаряла столица Плиска. Така Охрид се трансформира в нравствен център, който гради българската християнска традиция на Балканите.

Днес оттатък опитите за преобразяване на предишното в прийом за лекуване или разкървяване на политически язви, насочвам молба към вас, уважаеми читатели, за нещо дребно. Когато дойдете за първи или се върнете за следващ път в Охрид, погледнете този величествен град през делата на светиите Климент и Наум и си задайте въпроса не е ли това в действителност нашият си, Балкански Йерусалим - толкоз обичан и толкоз раздиран от страхове и предубеждения?!