Всеки човек има тъмна страна и тя съдържа неща, за

„ Всеки човек има тъмна страна и тя съдържа неща, за които ние не знаем нищо “, споделя създателят на аналитичната логика на психиката Карл Густав Юнг (26 юли 1875 - 6 юни 1961 г.) в изявление за радио BBC през 1955 година В него Юнг дава отговор на въпроси за човешката природа, религията, взаимна си работа със Зигмунд Фройд, а също по този начин изяснява за какво е уверен, че Третата международна война може да бъде предотвратена. Ингарет ван дер Пост разговаря с Карл Юнг за проектите му за 80-ия рожден ден. Части от изявлението са излъчени на 20 юли 1955 година Ингарет е брачна половинка на сър Лауренс  Ван дер Пост (кръстник на принц Уилям), който също оставя незабравими изявленията с великия психолог. 

- Струва ми се, че считате обособения човек за единствен притежател на живота и съществуването. Следователно характерността би трябвало да играе преобладаваща роля в човешкото общество. Защо в този момент науката, социологията и философията са склонни да заменят обществените полезности с качествата на индивида?- Е, какво да кажа: това е едно от следствията на актуалната просвета, която се основава на статистическото осредняване. А за статистическото осредняване индивидът като подобен е изцяло без значение. Това е абстракция, а не съответен човек. Нашият светоглед, също основан на статистическо осредняване, е абстракция, която няма нищо общо със протичащото се в действителния свят. В подобен мироглед индивидът не е нищо повече от инцидентен феномен. Но в реалност личността е единствената действителност.
Ако разглеждате живота от позиция на приблизително аритметично, тогава имате единствено някаква визия за това какво е „ естествен човек “. Но в реалност подобен „ естествен човек “ просто не съществува и в живота би трябвало да имаме работа с съответни хора. И с съответен човек, а не с безбройна безлика маса. Човек би трябвало да се оправи с последствията от взетите решения.Всеки би трябвало да се развива и усъвършенства. Няма лекарство в света, което да излекува десетки хиляди с един размах.
- В края на нашия диалог бихте ли ни споделили върху какво работите в този момент?- Това е най-нескромният въпрос.
- Знам. (смее се)- Трябва да призная, че сега не работя върху нищо. Просто се любувам на старостта си. И се веселя, че в този момент нямам нови хрумвания. Последните ми хрумвания бяха толкоз комплицирани, че може би съм блъснал тавана. Не мога да кажа, че работя върху нещо съответно, само че имам някои мисли, които просто не мога да ви обясня.
- Подозирам, че Вашите хрумвания минават през инкубационен интервал? Трябва ли да узреят?- Почти не остава време за съзряване. Минал съм през инкубационни интервали нееднократно (смее се). И не знам какъв брой време към момента ми е отредено да продължа в същия дух.
- Тогава - финален въпрос. Поглеждайки обратно през всичките тези дълги години, които сте посветили на проучването на човешката душа и природа, какъв би трябвало да бъде нашият най-съществен урок?- Най-важният урок е да научим колкото се може повече за обекта на проучване - за индивида. Живеем в боязън от ужасните създания на човешката мисъл: деленето на урана и водородната бомба. Но те не съществуват сами по себе си, те са манипулирани от хората. И ние би трябвало да знаем колкото се може повече за даден човек и по какъв начин да влияем на неговата душeвност.
Защото главният въпрос е: какво тъкмо ще прави човек с тези изобретения? Всичко зависи от решенията, които хората вземат. Основната заплаха се крие в индивида, затова аз имам вяра, че би трябвало съществено да проучим какво е той и какво значи да бъдеш човек. Както споделих в самото начало, просто желая да схвана какво прави той и за какво го прави. И желая да схвана същността му. И се надявам, че можем да намерим метод да попречим на хората да се унищожат с тези страховити устройства като водородната бомба.

Прочетете част първа тук