Кое накара цяло училище да чака Ботев
Всеки българин знае за Христо Ботев – един от най-известните ни национални герои. Неговият живот и каузи са ентусиазъм за генерации и сигурно доста хора биха желали да имат опцията да го срещнат, да беседват с него, да научат персонално за неговите хрумвания и прекарвания. Представете си какво би било да споделите време с подобен извънреден човек, да чуете от първо лице за битката му за независимост и самостоятелност, и да усетите неговата пристрастеност и увереност. За страдание, това не е допустимо. Единственият метод да се докоснем до Ботев е посредством неговите стихове, писма и разкази за него.
Как ще реагирате, обаче, в случай че сега получите известие, че Христо Ботев идва във вашия град? Най-вероятно това няма да се случи, само че не по този начин стоят нещата за една жена от Димитровград, която получава писмо през 1961 година. Историята споделя Елица Йорданова, която е учителка по история, в профила си в TikTok.
Във Втора гимназия „ Христо Ботев “ в града е изпратено анонимно писмо, адресирано до заместник-директорката Златка Ганева. В писмото се пишело следното:
" Христо Ботев в действителност не е погубен. Tурските заптиета са го завладели под връх Вола и до неотдавна са го държали в плен в Диарбекир. "
Анонимният създател предизвестил Ганева, че революционерът ще бъде освободен и пуснат да си върви в България и, че след няколко дни тъкмо в 12 часа и 9 минути ще дойде с влака на гарата в Димитровград.
Това хвърлило заместник-директорката в вманиачен екстаз и захванала да провежда тържественото посрещане на Ботев без помощта и знанието на шефа, защото той бил в отпуск. Опиянена от визитата на Ботев, Ганева пропуснала обстоятелството, че поетът би трябвало да бъде на 113 години.
Трескавата подготовка почнала. Ганева незабавно отменила образователните занимания, най-талантливите възпитаници почнали да учат национални и възрожденски песни, локалният бръснар бай Станчо бил зает да обръсне поета бунтовник. А за многообразие сред маршировките и националните песни, до момента в който чакали да пристигна въпросният ден, учениците провеждали и викторини за живота и творчеството на героя. Организирани били и състезания за портрет на Ботев и най-хубаво стихотворение за него.
Заветният ден е пристигнал. Цялото учебно заведение било строено на перона. Към тях са се включили родители и жители. Ангажираният бръснар, дружно с бръснача и огледалото си, също заел своето място. Всички, чакащи Христо Ботев, затаили мирис, когато видели задаващия се трен. Гръмнала духовата музика. Ганева цялата сияела. Без подозрение всичко било проведено съвършено. Влакът, приближаващ от Истанбул през Свиленград, спрял на перона, в съвършен синхрон - тъкмо пред аления килим. Вратата се отворила, само че...
Човекът, който се появил, не бил Христо Ботев, а завръщащият се от отпуск шеф!
Настанала тишина. При глупостта на видяното шефът заледен сащисан, като бързо разтурил тържественото посрещане с не толкоз тържествени думи.
Оказало се, че всичко е смешка. Разбрало се, че шефът ходил при болните си родители на село и на връщане хванал влака от харманлийската гара. Навярно това е било известно на анонимния адресант още преди да изпрати писмото.
Но за какво Ганева толкоз елементарно повярвала на анонимното писмо?
Оказва се, че приблизително сред 1953 и 1957 година националната народната мълва разказвала за невероятната история на Ботев. За това по какъв начин той не е бил загинал на връх Вола, а бил ранен и хванат от турците, които го осъдили на пожизнен затвор в пандизите на Диарбекир. Турските управляващи преднамерено пазили тайната за живия стихотворец бунтовник. Те са се страхували, че неговото име ще продължи да бъде знаме в битката на българите с поробителя. Падането от власт на султана не трансформирало нещата - и хората на Кемал Ататюрк съумели да опазят най-пазената загадка в Турция, написа РетроБГ.
Слуховете гласят, че пандизчията Ботев достигнал напреднала възраст. След края на Втората международна война, когато навършил 100 години, управляващите в Анкара решили да го освободят. Тъй като към този момент не представлявал към този момент опасност за тях, те го трансферирали незаконно на българска територия.
На всичкото от горната страна от уста на уста почнало се споделя, че в селата на Тракия се е появил чудноват белобрад дъртак, който твърдял, че е Христо Ботев! Той пътувал от село на село и рецитирал наизуст всички стихотворения на поета, за който формалната версия гласи, че е умрял при Околчица през 1876 година.
Как ще реагирате, обаче, в случай че сега получите известие, че Христо Ботев идва във вашия град? Най-вероятно това няма да се случи, само че не по този начин стоят нещата за една жена от Димитровград, която получава писмо през 1961 година. Историята споделя Елица Йорданова, която е учителка по история, в профила си в TikTok.
Във Втора гимназия „ Христо Ботев “ в града е изпратено анонимно писмо, адресирано до заместник-директорката Златка Ганева. В писмото се пишело следното:
" Христо Ботев в действителност не е погубен. Tурските заптиета са го завладели под връх Вола и до неотдавна са го държали в плен в Диарбекир. "
Анонимният създател предизвестил Ганева, че революционерът ще бъде освободен и пуснат да си върви в България и, че след няколко дни тъкмо в 12 часа и 9 минути ще дойде с влака на гарата в Димитровград.
Това хвърлило заместник-директорката в вманиачен екстаз и захванала да провежда тържественото посрещане на Ботев без помощта и знанието на шефа, защото той бил в отпуск. Опиянена от визитата на Ботев, Ганева пропуснала обстоятелството, че поетът би трябвало да бъде на 113 години.
Трескавата подготовка почнала. Ганева незабавно отменила образователните занимания, най-талантливите възпитаници почнали да учат национални и възрожденски песни, локалният бръснар бай Станчо бил зает да обръсне поета бунтовник. А за многообразие сред маршировките и националните песни, до момента в който чакали да пристигна въпросният ден, учениците провеждали и викторини за живота и творчеството на героя. Организирани били и състезания за портрет на Ботев и най-хубаво стихотворение за него.
Заветният ден е пристигнал. Цялото учебно заведение било строено на перона. Към тях са се включили родители и жители. Ангажираният бръснар, дружно с бръснача и огледалото си, също заел своето място. Всички, чакащи Христо Ботев, затаили мирис, когато видели задаващия се трен. Гръмнала духовата музика. Ганева цялата сияела. Без подозрение всичко било проведено съвършено. Влакът, приближаващ от Истанбул през Свиленград, спрял на перона, в съвършен синхрон - тъкмо пред аления килим. Вратата се отворила, само че...
Човекът, който се появил, не бил Христо Ботев, а завръщащият се от отпуск шеф!
Настанала тишина. При глупостта на видяното шефът заледен сащисан, като бързо разтурил тържественото посрещане с не толкоз тържествени думи.
Оказало се, че всичко е смешка. Разбрало се, че шефът ходил при болните си родители на село и на връщане хванал влака от харманлийската гара. Навярно това е било известно на анонимния адресант още преди да изпрати писмото.
Но за какво Ганева толкоз елементарно повярвала на анонимното писмо?
Оказва се, че приблизително сред 1953 и 1957 година националната народната мълва разказвала за невероятната история на Ботев. За това по какъв начин той не е бил загинал на връх Вола, а бил ранен и хванат от турците, които го осъдили на пожизнен затвор в пандизите на Диарбекир. Турските управляващи преднамерено пазили тайната за живия стихотворец бунтовник. Те са се страхували, че неговото име ще продължи да бъде знаме в битката на българите с поробителя. Падането от власт на султана не трансформирало нещата - и хората на Кемал Ататюрк съумели да опазят най-пазената загадка в Турция, написа РетроБГ.
Слуховете гласят, че пандизчията Ботев достигнал напреднала възраст. След края на Втората международна война, когато навършил 100 години, управляващите в Анкара решили да го освободят. Тъй като към този момент не представлявал към този момент опасност за тях, те го трансферирали незаконно на българска територия.
На всичкото от горната страна от уста на уста почнало се споделя, че в селата на Тракия се е появил чудноват белобрад дъртак, който твърдял, че е Христо Ботев! Той пътувал от село на село и рецитирал наизуст всички стихотворения на поета, за който формалната версия гласи, че е умрял при Околчица през 1876 година.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ