Иво Димчев за кенсъл културата: Всеки трябва да поеме отговорността за свободата си
Всеки актьор би трябвало да знае, че би трябвало да заплати някаква цена. Преди цената не беше толкоз висока, само че в този момент може да ти коства загубване на работа, на платформа, на връзки и благоприятни условия да се изявяваш. Много актьори са извънредно деликатни в това по какъв начин приказват, защо приказват, освен в България, само че и по света. Това сподели актьорът Иво Димчев в предаването " Денят на фокус “ на " Фокус “.
Според него рецензията и кенсъл културата са резултат от несъответствието с рамките, сложени от обществото. " Нещата, които за някой са естествени и са част от неговата независимост на изложение, за други са табу. Всеки би трябвало да поеме отговорността за свободата си – за свободата на това, което споделя, за свободата на изкуството си. Аз знам, че колкото по-честен съм като актьор, по-отворен и по-смел, толкоз повече моята аудитория ще ме разбере и ще ме почита за това, което съм “, съобщи актьорът.
Провокативността не е самоцел, акцентира той. " Тя по-скоро се случва, тъй като аз обичам да приказвам за неща, за които не на всеки му е комфортно. Моята аудитория се научи, че няма да заставам чинно в познатото и комфортното, в никакъв случай не се знае накъде ще избие. Тази непредвидимост и противоречивост като актьор се чака във всяка една сфера на изкуството – подобен съм и като режисьор, и като хореограф, и като музикален реализатор “, изясни гостът.
Според него това, което се възприема като провокативно, се възприема по този начин и у нас, и в чужбина. " Табутата са идентични на всички места, просто интензитетът е по-различен. Основната разлика не е толкоз в наличието на това, което е несъмнено като провокативно, а по-скоро в публиката, която има потребност да вижда неща, които са разнообразни от стандартното, смели актьори, които водят неразрешени диалози. Моите наблюдения са, че в чужбина публиката има доста мощна потребност да вижда такива неща, актьори, които се осмеляват да водят диалози на неразрешени тематики по метод, който е неконвенционален, самоуверен и пробен. Затова може би моят триумф през последните 15 години е бил най-вече на европейските подиуми, а не толкоз в България “, счита Димчев.
Субкултура постоянно е имало в България, въпросът е дали тя е забележима и задоволително осезаема, уточни актьорът. " Субкултурата е някаква диаметралност и съпротива на комерсиалната, всеобща просвета. За страдание, в България всеобщата просвета, това, което се харесва на всички по принцип, е доста доминантна. Субкултура се прави от една шепа хора на едни доста дребни, съвсем невидими места. Добре е, че се появи " Топлоцентрала “ в последните години, тъй като това стана една сцена на самостоятелното театрално изкуство “, разяснява актьорът.
Той описа и за спектакъла си " Топ 40 “, показан на най-големия фестивал за актуален танц и пърформънс в Европа – ImPulsTanz във Виена. За подготовката му е имал едвам 10 дни. " Аз съм посетител на този фестивал от 15 години и всяка година преподавам и демонстрирам моите спектакли. Беше ми забавно дали бих могъл за 10 дни да направя подобен микс, който да наподобява задоволително еднороден и повсеместен. Това е композиция от най-хубавите ми подиуми, текстове, детайли, хореография от може би 15 разнообразни мои спектакли, които съм показвал по света през годините. Съмненията ми се оказаха напразни, хората доста го харесаха. Имаме доста предложения от други фестивали за идващия сезон “, разясни Димчев.
На 11 август е последният му концерт в София за тази година в границите на Sofia Summer Fest. " Почти в никакъв случай не знам какво ще направя на Sofia Summer Fest. Тази година ще акцентира по-скоро върху песните. Може би ще включа някои интерактивни детайли от мои спектакли, може би ще се заиграя с публиката в някои моменти, ще си създадем доста селфита. Ще акцентира върху новите песни, върху по-любовните песни, върху акустични осъществявания – нещо, което хората доста държат да чуят, когато ме виждат онлайн “, посочи Димчев.
Според него рецензията и кенсъл културата са резултат от несъответствието с рамките, сложени от обществото. " Нещата, които за някой са естествени и са част от неговата независимост на изложение, за други са табу. Всеки би трябвало да поеме отговорността за свободата си – за свободата на това, което споделя, за свободата на изкуството си. Аз знам, че колкото по-честен съм като актьор, по-отворен и по-смел, толкоз повече моята аудитория ще ме разбере и ще ме почита за това, което съм “, съобщи актьорът.
Провокативността не е самоцел, акцентира той. " Тя по-скоро се случва, тъй като аз обичам да приказвам за неща, за които не на всеки му е комфортно. Моята аудитория се научи, че няма да заставам чинно в познатото и комфортното, в никакъв случай не се знае накъде ще избие. Тази непредвидимост и противоречивост като актьор се чака във всяка една сфера на изкуството – подобен съм и като режисьор, и като хореограф, и като музикален реализатор “, изясни гостът.
Според него това, което се възприема като провокативно, се възприема по този начин и у нас, и в чужбина. " Табутата са идентични на всички места, просто интензитетът е по-различен. Основната разлика не е толкоз в наличието на това, което е несъмнено като провокативно, а по-скоро в публиката, която има потребност да вижда неща, които са разнообразни от стандартното, смели актьори, които водят неразрешени диалози. Моите наблюдения са, че в чужбина публиката има доста мощна потребност да вижда такива неща, актьори, които се осмеляват да водят диалози на неразрешени тематики по метод, който е неконвенционален, самоуверен и пробен. Затова може би моят триумф през последните 15 години е бил най-вече на европейските подиуми, а не толкоз в България “, счита Димчев.
Субкултура постоянно е имало в България, въпросът е дали тя е забележима и задоволително осезаема, уточни актьорът. " Субкултурата е някаква диаметралност и съпротива на комерсиалната, всеобща просвета. За страдание, в България всеобщата просвета, това, което се харесва на всички по принцип, е доста доминантна. Субкултура се прави от една шепа хора на едни доста дребни, съвсем невидими места. Добре е, че се появи " Топлоцентрала “ в последните години, тъй като това стана една сцена на самостоятелното театрално изкуство “, разяснява актьорът.
Той описа и за спектакъла си " Топ 40 “, показан на най-големия фестивал за актуален танц и пърформънс в Европа – ImPulsTanz във Виена. За подготовката му е имал едвам 10 дни. " Аз съм посетител на този фестивал от 15 години и всяка година преподавам и демонстрирам моите спектакли. Беше ми забавно дали бих могъл за 10 дни да направя подобен микс, който да наподобява задоволително еднороден и повсеместен. Това е композиция от най-хубавите ми подиуми, текстове, детайли, хореография от може би 15 разнообразни мои спектакли, които съм показвал по света през годините. Съмненията ми се оказаха напразни, хората доста го харесаха. Имаме доста предложения от други фестивали за идващия сезон “, разясни Димчев.
На 11 август е последният му концерт в София за тази година в границите на Sofia Summer Fest. " Почти в никакъв случай не знам какво ще направя на Sofia Summer Fest. Тази година ще акцентира по-скоро върху песните. Може би ще включа някои интерактивни детайли от мои спектакли, може би ще се заиграя с публиката в някои моменти, ще си създадем доста селфита. Ще акцентира върху новите песни, върху по-любовните песни, върху акустични осъществявания – нещо, което хората доста държат да чуят, когато ме виждат онлайн “, посочи Димчев.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ