Всеизвестен факт е, че децата е добре да бъдат хвалени,

Всеизвестен факт е, че децата е добре да бъдат хвалени, да получават подучване и утвърждение и при най-малкия реализиран триумф. Но истината е, че с годините тази нужда не изчезва. Дори и порасналите девойки и момчета имаме потребност от хвалба и подучване. Всеки желае да чуе добра дума за напъните си - сътрудника, който се е справил с поставената задача, брачният партньор ни, който е поправил течащия кран или развалената фурна и по този начин ни е икономисал средства да викаме занаятчия, ние самите поради напъните, които поставяме и още, и още. Не се изисква доста - просто едно “браво ”, “справи се отлично ”, “това в действителност ти се удава ”.

С такава лекост сипем обиди и викове един против различен – на спирката, в магазина, в офиса... Да не приказваме за интернет пространството, където под крилото на анонимността се сипят ненавист и груби изрази. А думите на поддръжка, на признателност все по-трудно си пробиват път в живота ни. Сякаш гледаме в профил, скрито надявайки се някой да се провали, вместо да го подкрепим, вместо да му кажем: " Ще се оправиш, имам вяра в това ".

Понякога единствено една поощрителна дума е това, което ни би трябвало, с цел да реализираме желанията си. Да усетим поддръжката на хората към нас. Доверието им. А не подозираме зад едно дребно нещо какъв брой труд и изпитание стои. Омаловажаваме го, а даже не си даваме сметка, какъв брой е значима всяка реакция за индивида, който гори и не спи в името на своя триумф. И тогава, преди да отхвърлим, да се замислим и най-малко дребна доза кураж можем да вдъхнем. Както бихме желали да получим и за себе си някой ден.

На работното място също имаме потребност да бъдем оценени. Ако сте мениджъри или ръководители на дребен екип не забравяйте, че похвалите и поощренията са добър тласък. Между сътрудници е по-трудно като че ли да се преглътне егото и конкуренцията. Особено в случай че в екипа не царува любезност и единодушие. Ако чувствате, че желаете да кажете нещо положително на някого, не се сдържайте. То прави вас положителни, в естетика със себе си и усъвършенства настроението на всички.

Бъдете съответни. Ако смотолевите едно – “Справи се добре ”, звучи по-скоро като отблъскване на номера. Когато решите да похвалите някого кажете тъкмо какво сте харесали, бъдете детайлни, какво в осъществявания план или свършена работа ви е допаднало.

Всяка дребна стъпка би трябвало да бъде подкрепяна - фактът, че служителят ви е пристигнал половин час по-рано, с цел да изпрати мейла, поетата самодейност, взетото вярно решение в сложна обстановка... Забелязвайте тези неща и ги поощрявайте, благодарете им. Това ще докара до още сходни прояви.

Направете идната крачка. Когато похвалите някого, по-късно му поверете идващия в действителност виновен план или задача, с цел да разбере, че похвалата не е единствено на думи. Изпратете го на семинар или образование, с цел да усети, че е скъп.

И не е правилно изказванието, че финикиийците са измислили единствения метод за тласък и хвалба. Факт е, че живеем в веществен свят, само че не забравяйте, че даже и да не си го признават хората имат потребност от хвалба и подучване. Добрата дума, оценената помощ, дребният жест на поддръжка - към момента имат място измежду нас.

Похвалете се сами.

Да, кажете си го на глас и без угризения. Толкова сме детайлни, когато се подлагаме на критика и сме безпределно взискателни към себе си, а забравяме да се похвалим. Свършили сте си дилемите за през днешния ден - похвалете се. Искрено! Кажете си – “Браво, оправих се. Наистина не беше елементарно, само че съумях ”. Свършихте плана макар компликациите, сготвихте онази комплицирана рецепта, най-накрая успяхте да замесите тесто, постъпихте вярно в сериозна обстановка с детето – похвалете се. Това ще ви даде убеденост и религия, че ще можете още по-добре.