Все повече японски компании виждат потенциала на българския IT и

Все повече японски компании виждат капацитета на българския IT и стартъп пазар. Това съобщи посланикът на България в Япония Н. Пр. Мариета Арабаджиева по време на конференция, отдадена на опциите за бизнес и софтуерни вложения сред двете страни.

Нарастващ брой японски компании към този момент са разпознали преимуществата на България в областта на стартъпите и IT, като откриват свои офиси и R&D центрове (научно-изследователски) в страната “, сподели Н. Пр. Арабаджиева при започване на събитието.

По време на своята презентация тя изведе данни за бързо развиващия се софтуерен бранш на България.

България е трета в света по брой IT експерти на глава от популацията, а IT и BPO (аутсорсинг) е най-бързоразвиващият се бранш в последните 10 години със междинен годишен растеж от 19% “, сподели българският дипломат.

Тя добави, че страната ни е първа в Европа като дестинация за разкриване на офиси за поддръжка, IT услуги, колцентрове и прочие

За образец тя даде японската компания за видеоигри SEGA с офис в България, почнала с към 58 чиновници през 2017 година, до момента в който сега те са съвсем 280.

Дипломатът засегна и тематиката за стартъпите в България, като уточни, че понастоящем има над 1400 дейни започващи компании у нас.

Те способстват за към този момент динамичната софтуерна среда “, разяснява Арабаджиева.

От тези 1400 започващи компании 490 са получили финансиране от разнообразни фондове.
Възможна работна ръка
Оказва се, че освен българските възпитаници, които са първенци по интернационалните надпревари по информатика и математика, са допустима работна ръка за японските компании.

Всъщност в България има максимален брой студенти, учещи японски език, на глава от популацията в Европа. „ Това е значим актив за японските компании, които желаят да открият свои офиси в България “, счита Арабаджиева.

България е извънредно другарски настроена към Япония. За нас тя е от стратегическо значение “, посочи посланикът, като добави, че би желала да види „ по-дълбоко и разширено съдействие в областта на нововъведенията и IT “.
Млада екосистема
По време на събитието редица специалисти засегнаха тематиката за рисковия капитал (VC) и опциите за вложения в стартъпи.

Камен Банковски, ръководещ шеф във Фондация „ Среда “ и вложител, разяснява, че Югоизточна Европа е „ изпреварила “ множеството други подрегиони на Европа във връзка с растежа си в последните 5 – 6 години.

Тя разви доста разширена местна VC екосистема “, сподели Банковски.

По думите му има фондове, които обезпечават както начален капитал, по този начин и подобен за последващи стадии на развиване на стартъпите.

Според Ангел Ангелов, ръководещ сътрудник в Innovation Capital, VC и предприемаческата екосистема в Европа е относително млада, в това число и тази в България.

С изключение на Англия, Германия и Франция, множеството европейски страни започнаха да припознават стартъпите и по-рисковите бизнеси преди не повече от 20 години “, сподели Ангелов.

По думите му понастоящем в България има 20 фонда за рисков капитал, или това са 20 дейни вложители, „ което е доста положително число, вложенията на глава от популацията са доста високи “, добави Ангелов.

Големият капацитет тук е да създадем по-голяма екосистема – ние сме по-малко от 7 млн. души население, това е дребен пазар “, сподели специалистът.

Камен Шойлев, ръководещ сътрудник в адвокатската адвокатска фирма New Balkan Law Office, съобщи, че България има редица преимущества, които задграничните вложители могат да вземат поради.

България има корпоративни структури, като такива с лимитирана отговорност, които изискват малко капитал, с цел да се основат “, уточни Шойлев.

Като още един плюс той изведе и ниския корпоративен налог от 10%, който е останал неизменен към този момент над 10 години.
Япония IT бранш вложения в стартъпи стартъпи рисков капитал IT компании IT пазар японски компании Мариета Арабаджиева стартъп сектор