Все повече хора търсят съвет от изкуствен интелект. Юристите обаче

Все повече хора търсят съвет от изкуствен интелект. Юристите обаче акцентират, че AI не е юрист и не би трябвало да се третира като подобен, изключително при въпроси, свързани със независимост или правна отговорност. Повод за това е съответен правосъден случай.

През тази година федерален арбитър в Ню Йорк постановява, че някогашен основен изпълнителен шеф на банкрутирала финансова компания не може да отбрани диалозите си с AI от прокуратурата по дело за измами с скъпи бумаги, оповестява Reuters.

Решението води до смяна в практиката: юристите в Съединени американски щати към този момент предизвестяват клиентите си, че диалози с чатботове като Claude и ChatGPT могат да бъдат изискани като доказателства както в наказателни, по този начин и в цивилен каузи.

„ Казваме на клиентите си: подходете с нараснало внимание “, декларира юристът Александрия Гутиерес Свет от Kobre & Kim.
Къде е границата?
Разговорите сред клиент и юрист са предпазени от закона посредством привилегията на дискретност. AI обаче не попада в тази категория. Споделянето на правна информация с трета страна, в това число с чатбот, може да докара до загуба на тази отбрана. Затова водещи адвокатски адвокатски фирми към този момент дават инструкции на клиентите си по какъв начин да лимитират риска диалози с изкуствен интелект да бъдат употребявани в съда.

Някои адвокатски фирми подхващат спомагателни ограничения. Например нюйоркската Sher Tremonte категорично предизвестява в договорите си, че шерването на адвокатски съвет с AI платформа може да докара до отпадане на отбраната на връзката.

В центъра на правосъдния спор е Брадли Хепнър, някогашен ръководител на GWG Holdings и създател на Beneficent. Той е упрекнат във финансови и електронни измами и пледира почтен. Хепнър употребява чатбота Claude за подготовка на материали по делото, които споделя с юристите си. Защитата твърди, че тези диалози би трябвало да останат поверителни, защото съдържат детайли от правната тактика.

Прокуратурата обаче твърди, че AI не е юрист и връзката не е предпазена.

Съдията Джед Ракоф е безапелационен. Няма и не може да има адвокатско-клиентско отношение сред консуматор и AI платформа, написа той в решението си от февруари. Съдът разпорежда Хепнър да съобщи 31 документа, генерирани благодарение на Claude.

Правната рамка към момента не е изцяло изяснена. В обособен случай в Мичиган арбитър Антъни Пати позволява жена, която се съставлява сама, да резервира диалозите си с ChatGPT като персонален „ работен артикул “, а не като външна връзка.

Проблемът е освен юридически, само че и софтуерен, защото изискванията за прилагане на OpenAI и Anthropic разрешават шерване на данни с трети страни. Компаниите изискват потребителите да не разчитат на чатботите като сурогат на професионален юридически съвет. Съдия Ракоф също акцентира, че платформата категорично предизвестява потребителите да не чакат дискретност.

В отговор адвокатските адвокатски фирми вкарват съответни правила. Някои предлагат потребление на „ затворени “ AI системи за корпоративни клиенти, които обезпечават по-висока степен на отбрана, въпреки и с лимитирана правосъдна процедура. Други поучават клиентите да формулират деликатно поръчките си към AI и да прецизират, че изследването се прави по напътствие на юрист, с цел да се резервира част от отбраната.

Кантората Debevoise & Plimpton предлага категорично да се показва, че проучването е част от съответно правосъдно дело и се прави по разпореждане на отбраната.

Очаква се съдилищата последователно да изяснят по кое време AI диалозите могат да се употребяват като доказателства. Дотогава правният съвет остава закостенял: не обсъждайте делото си с никого отвън юриста си, в това число с изкуствен интелект.