Филолог: Не чуждите думи, а непознаването на родните застрашава езика ни
Все повече непознати думи навлизат в речта ни, а това буди паника у доста хора, които размахват пръст против новите феномени в българския език. Да развиваме езиковата си просвета обаче не е въпрос на законова наредба и проведени акции, а плод на нашата сериозна работа над самите себе си. Грижим ли си за родния език? Умеем ли подходящо и свободно да боравим с него и познаваме ли добре богатите благоприятни условия, които той ни дава? За да отговори на тези въпроси, БГНЕС потърси мнението на доцент доктор Надежда Сталянова, учител в Катедрата по български език на Факултета по славянски филологии на СУ „ Св. Климент Охридски “. Част от нейните научни ползи са точно в региона на актуалните процеси на българския език.
БГНЕС: Доц. Сталянова, доста хора бият паника, размахват пръст и споделят, че българският език умира поради доста непознати думи, които навлизат в него. Това по този начин ли е и би трябвало ли да ни тревожи?
Надежда Сталянова: Много хора бият тревожна камбана и това се случва най-често към националните празници като 3 март и 24 май. Тогава обществото подема една тъжна ария, че българският език ни е съхранил през нашата многовековна история, пък ето на, ние какво вършим с него. Още от времето на Кирил и Методий, когато те са основали своята писменост за превод на богослужебните текстове, са събирали свои възпитаници и са им казвали: „ Сътворявайте свои думи и избягвайте многото гръцки думи “. Стремежът за непорочност на езика ни съпътства още от нашата най-стара история. Тук обаче идва огромното „ само че “. Езикът не може да бъде заплашен от навлизането на непознати думи. Всеки един език, освен българският, не е безплоден, а е подложен на въздействие от други езици. Това, че ние живеем във време, в което сме директни наблюдаващи по какъв начин британският става един международен език и навлиза лавинообразно във всички езици, ни кара да се усещаме малко неловко. Такива експанзии на непознати думи в българския език се следят от епохи. Имало е огромни талази на гръцки думи, по-късно на турски, както и на думи от западноевропейските езици, най-вече френски. Ние помним и мощната вълна на съветски думи, а в този момент просто това е британският език. В международен проект това е обикновено. Би било неестествено да се запънем и да кажем: „ Няма пък “. Езикът няма и да ни пита. Той ще си ги вкара, тъй като една дума влиза в езика тогава, когато има потребност от нея.
Снимка: БГНЕС
БГНЕС: Ако британският е езикът на новите технологии, а те са част от нашето всекидневие, значи е неизбежно тези думи да навлизат в речта ни?
Надежда Сталянова: Абсолютно неизбежно е! Живеем във света на технологиите. Трябва да кажем обаче, че всеки език е доста сензитивен. Ще дам образец със съществуващото преди 20 години мобилно устройство за изпращане известия – пейджър. Това устройство изчезна, а самата дума, която го посочва, също изчезна. Ако попитаме един младеж какво е пейджър, той няма да има никаква визия. Ето една дума от британски, която към този момент се е трансформирала в архаизъм. Езикът си има свои механизми за саморегулация и няма потребност от насилствена човешка интервенция.
БГНЕС: Значи езикът е една динамична система, която се променя непрестанно и това не трябва да ни тревожи?
Надежда Сталянова: Не би трябвало да ни тревожи, тъй като езикът има свои закони, които не зависят от волята на всеки един от нас. В поддръжка на навлизането на непознати думи работи един закон, който се назовава закон за езиковата спестовност. Ако имаме метод, да кажем нещо по-кратко, ние го избираме. За образец мога да дам едно ново название на нещо като специалност, което към този момент се е наложило – лайф коуч. Какво значи това? Ако би трябвало да го разбираем, бихме могли да кажем, че това е наш персонален консултант за това по какъв начин да организираме метода си на живот, двигателния си режим, на работа, на хранене по този начин, че да се усещаме добре. Ако сравним това дълго пояснение с двете думи, виждаме, че законът за езиковата спестовност е безмилостен и непогрешим. Роля тук играе и международното разпространяване на това название. За нас, езиковедите, всичко е комплицирано и многопластово, а в действителност езикът е пъстър и ние го използваме по този начин, както ни е комфортно на нас.
БГНЕС: Познаваме ли обаче задоволително добре личния си език и боравим ли вярно с него?
Надежда Сталянова: Не непознатите думи, а непознаването на родните заплашва езика ни. Няма нищо неприятно в това да използваме всички нови думи, навлизащи в езика. Ние учим нашите студенти, че при съществуването на хубава българска дума би трябвало да поставят изпитание да я използват. Езиковата просвета на човек се показва в това да може да употребява благосъстоянията на родния си език. Това по никакъв начин не са единствено празни приказки.
БГНЕС: Как да покачваме езиковата си просвета? Само с четене на книги ли става това?
Надежда Сталянова: Аз съм твърдо уверена, че езиковата просвета всеки би трябвало да си я покачва самичък. Тя не идва просто по този начин, извън. Разбира се би трябвало да благодарим на всички наши начални учители, които са ни ограмотили, само че оттова нататък би трябвало доста четене. Както с ученето на непознат език. За да станем по-добри в него, би трябвало да гледаме филми, да четем книги, да си записваме нови думи. Защо да не е по този начин и с българския език.
БГНЕС: Доц. Сталянова, доста хора бият паника, размахват пръст и споделят, че българският език умира поради доста непознати думи, които навлизат в него. Това по този начин ли е и би трябвало ли да ни тревожи?
Надежда Сталянова: Много хора бият тревожна камбана и това се случва най-често към националните празници като 3 март и 24 май. Тогава обществото подема една тъжна ария, че българският език ни е съхранил през нашата многовековна история, пък ето на, ние какво вършим с него. Още от времето на Кирил и Методий, когато те са основали своята писменост за превод на богослужебните текстове, са събирали свои възпитаници и са им казвали: „ Сътворявайте свои думи и избягвайте многото гръцки думи “. Стремежът за непорочност на езика ни съпътства още от нашата най-стара история. Тук обаче идва огромното „ само че “. Езикът не може да бъде заплашен от навлизането на непознати думи. Всеки един език, освен българският, не е безплоден, а е подложен на въздействие от други езици. Това, че ние живеем във време, в което сме директни наблюдаващи по какъв начин британският става един международен език и навлиза лавинообразно във всички езици, ни кара да се усещаме малко неловко. Такива експанзии на непознати думи в българския език се следят от епохи. Имало е огромни талази на гръцки думи, по-късно на турски, както и на думи от западноевропейските езици, най-вече френски. Ние помним и мощната вълна на съветски думи, а в този момент просто това е британският език. В международен проект това е обикновено. Би било неестествено да се запънем и да кажем: „ Няма пък “. Езикът няма и да ни пита. Той ще си ги вкара, тъй като една дума влиза в езика тогава, когато има потребност от нея.
Снимка: БГНЕС
БГНЕС: Ако британският е езикът на новите технологии, а те са част от нашето всекидневие, значи е неизбежно тези думи да навлизат в речта ни?
Надежда Сталянова: Абсолютно неизбежно е! Живеем във света на технологиите. Трябва да кажем обаче, че всеки език е доста сензитивен. Ще дам образец със съществуващото преди 20 години мобилно устройство за изпращане известия – пейджър. Това устройство изчезна, а самата дума, която го посочва, също изчезна. Ако попитаме един младеж какво е пейджър, той няма да има никаква визия. Ето една дума от британски, която към този момент се е трансформирала в архаизъм. Езикът си има свои механизми за саморегулация и няма потребност от насилствена човешка интервенция.
БГНЕС: Значи езикът е една динамична система, която се променя непрестанно и това не трябва да ни тревожи?
Надежда Сталянова: Не би трябвало да ни тревожи, тъй като езикът има свои закони, които не зависят от волята на всеки един от нас. В поддръжка на навлизането на непознати думи работи един закон, който се назовава закон за езиковата спестовност. Ако имаме метод, да кажем нещо по-кратко, ние го избираме. За образец мога да дам едно ново название на нещо като специалност, което към този момент се е наложило – лайф коуч. Какво значи това? Ако би трябвало да го разбираем, бихме могли да кажем, че това е наш персонален консултант за това по какъв начин да организираме метода си на живот, двигателния си режим, на работа, на хранене по този начин, че да се усещаме добре. Ако сравним това дълго пояснение с двете думи, виждаме, че законът за езиковата спестовност е безмилостен и непогрешим. Роля тук играе и международното разпространяване на това название. За нас, езиковедите, всичко е комплицирано и многопластово, а в действителност езикът е пъстър и ние го използваме по този начин, както ни е комфортно на нас.
БГНЕС: Познаваме ли обаче задоволително добре личния си език и боравим ли вярно с него?
Надежда Сталянова: Не непознатите думи, а непознаването на родните заплашва езика ни. Няма нищо неприятно в това да използваме всички нови думи, навлизащи в езика. Ние учим нашите студенти, че при съществуването на хубава българска дума би трябвало да поставят изпитание да я използват. Езиковата просвета на човек се показва в това да може да употребява благосъстоянията на родния си език. Това по никакъв начин не са единствено празни приказки.
БГНЕС: Как да покачваме езиковата си просвета? Само с четене на книги ли става това?
Надежда Сталянова: Аз съм твърдо уверена, че езиковата просвета всеки би трябвало да си я покачва самичък. Тя не идва просто по този начин, извън. Разбира се би трябвало да благодарим на всички наши начални учители, които са ни ограмотили, само че оттова нататък би трябвало доста четене. Както с ученето на непознат език. За да станем по-добри в него, би трябвало да гледаме филми, да четем книги, да си записваме нови думи. Защо да не е по този начин и с българския език.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ