Не се научихме на американска предприемчивост, но взехме най-тъпото от архитектурата им
Все повече българи избират да купуват повехнали жилища от панелки, които се нуждаят от сериозен ремонт, само че са свястно издигнати и вярно разпределени
Из световното ФБ село непрекъснато се пръкват реклами, които от време на време си костват разглеждането.
Та набива ми се в очите реклама за " затворен жилищен комплекс с тухлени къщи на цената на панел, единствено на 40 км от София " (друг е въпросът, че по наличния път до столицата се пътува над час, най-малко това споделя гуглето).
Отворих един от чертежите на огромна къща в този комплекс - спални бол, пространства..
И първото: с влизането през входната врата антрето е толкоз малко, че в случай че сте мама, баща и бебе в количка, няма по какъв начин да влезете дружно - би трябвало да се източвате. Евентуално от едната страна до вратата може да се постави окачалка за облекла (порт-манто, начи!), само че обувките ги слагате на главата си и по този начин продължавате напред.
Естествено, но естествено, кухнята, трапезарията и холът са на едно. Сакън, боже опази - кухнята да е обособена.
И внезапно се ядосах. От американците успяхме да вземем най-голямата идиотия: в дома да се влиза напряко от входната врата, а отсреща да са по едно и също време холът и кухнята. Не се чака, че човек би трябвало да се събуе и надлежно площта за обувки е за към 5-6 чифта.
Така първото, което се случва, е страшна скотщина на входа от обувки, тъй като когато човек се прибира от работа, с децата, или е дете и идва от учебно заведение, последното за което мисли е по какъв начин незабавно да вдигне обувките и да ги отнесе в друго помещение, където вероятно е конфигурирано място за тях.
Антрето архитектурно изчезна. Но тук, на нашите ширини то е доста належащо. На първо място: ние не влизаме от гаража, където е гигантският долап с обувки, напряко вкъщи. Ние, за разлика от американците, не си лягаме с обувките - нещо, което може да се види във всеки филм.
В нашата просвета предверието е наложително и по хигиенични, и по организационни аргументи.
Другата мега простотия е сливането на кухнята с хола. Бях на посетители в богат и необятен американски дом, където се развихрих по нашенски в кухнята и за един следобяд сготвих пет разнообразни национални ястия (гьонът ми се спука, бях за победител в Мастър шеф). И какво ми сподели шашната стопанка: В целия й живот в кухнята не са готвени пет неща за един ден, в действителност не са готвени пет неща за една седмица. Естествено, кухненското нещо - наложи се да подвигна всички изцяло ненужни неща по плота, с цел да разполагам с половината от плота вкъщи - е на 1 метър от дивана и на 1 метър от трапезарията - едно щастливо огромно помещение в което най-често вършат чай и кафе, а от време на време и бъркани яйца.
Американките не готвят - те взимат няколко подготвени или полуготови неща и ги затоплят/претоплят и с това прехраната е подготвена. А българката обичайно е хала: през вчерашния ден за едните пухкави кифлички, които върших, в кухнята беше като след гърмеж: брашно, олио, яйца, тави, купички, ножове, точилка, хартия за печене, четки, други купички, цялостна мивка... Да, след това миялната ще глътне всичко, само че си представям по какъв начин всичко това става в хола. А като стартират българките да пекат чушки, патладжани, да връткат сърми, да месят козунаци... И целият този мирис вечно попива в мебелите - да не си разправяме небивалици за страхотната смукателна и антимирисна мощ на абсорбаторите.
Каквито и нови жилищни планове да огледа човек, на всички места американската неприспособимост е водеща. А и още нещо ще посочи: аз обичам работещ тв приемник, от дете мога да пребивавам вътре в тв приемника. Когато сготвям, той непрекъснато нещо ми бръмчи, даже няма значение дали го виждам. Но съм в ОТДЕЛНАТА кухня. И обичаният постоянно може да иде в хола и да гледа мач или нещо друго.
Ако дамата, която готви всеки ден, се намира в хола и желае за компания тв приемника, какво да прави клетият мъж? И за какво, в случай че той седи в хола, би трябвало постоянно да мирише на гозба? Ами гостите? За да е прелестно на всички, не стига единствено дамата да е сготвила, ами би трябвало до искра да е лъснала всичко, тъй като другояче гостите и в хола не трябва да влизат.
Нищо чудно, че от ден на ден българи избират да купуват повехнали български домове и панелни жилища, които се нуждаят от сериозен ремонт, само че са свястно издигнати и вярно разпределени.
Ние не се научихме на американска деятелност, само че взехме най-тъпото от тяхната архитектура и го направихме на стандарт!
*Текстът е от фейсбук профила на журналиста Лияна Панделиева
Из световното ФБ село непрекъснато се пръкват реклами, които от време на време си костват разглеждането.
Та набива ми се в очите реклама за " затворен жилищен комплекс с тухлени къщи на цената на панел, единствено на 40 км от София " (друг е въпросът, че по наличния път до столицата се пътува над час, най-малко това споделя гуглето).
Отворих един от чертежите на огромна къща в този комплекс - спални бол, пространства..
И първото: с влизането през входната врата антрето е толкоз малко, че в случай че сте мама, баща и бебе в количка, няма по какъв начин да влезете дружно - би трябвало да се източвате. Евентуално от едната страна до вратата може да се постави окачалка за облекла (порт-манто, начи!), само че обувките ги слагате на главата си и по този начин продължавате напред.
Естествено, но естествено, кухнята, трапезарията и холът са на едно. Сакън, боже опази - кухнята да е обособена.
И внезапно се ядосах. От американците успяхме да вземем най-голямата идиотия: в дома да се влиза напряко от входната врата, а отсреща да са по едно и също време холът и кухнята. Не се чака, че човек би трябвало да се събуе и надлежно площта за обувки е за към 5-6 чифта.
Така първото, което се случва, е страшна скотщина на входа от обувки, тъй като когато човек се прибира от работа, с децата, или е дете и идва от учебно заведение, последното за което мисли е по какъв начин незабавно да вдигне обувките и да ги отнесе в друго помещение, където вероятно е конфигурирано място за тях.
Антрето архитектурно изчезна. Но тук, на нашите ширини то е доста належащо. На първо място: ние не влизаме от гаража, където е гигантският долап с обувки, напряко вкъщи. Ние, за разлика от американците, не си лягаме с обувките - нещо, което може да се види във всеки филм.
В нашата просвета предверието е наложително и по хигиенични, и по организационни аргументи.
Другата мега простотия е сливането на кухнята с хола. Бях на посетители в богат и необятен американски дом, където се развихрих по нашенски в кухнята и за един следобяд сготвих пет разнообразни национални ястия (гьонът ми се спука, бях за победител в Мастър шеф). И какво ми сподели шашната стопанка: В целия й живот в кухнята не са готвени пет неща за един ден, в действителност не са готвени пет неща за една седмица. Естествено, кухненското нещо - наложи се да подвигна всички изцяло ненужни неща по плота, с цел да разполагам с половината от плота вкъщи - е на 1 метър от дивана и на 1 метър от трапезарията - едно щастливо огромно помещение в което най-често вършат чай и кафе, а от време на време и бъркани яйца.
Американките не готвят - те взимат няколко подготвени или полуготови неща и ги затоплят/претоплят и с това прехраната е подготвена. А българката обичайно е хала: през вчерашния ден за едните пухкави кифлички, които върших, в кухнята беше като след гърмеж: брашно, олио, яйца, тави, купички, ножове, точилка, хартия за печене, четки, други купички, цялостна мивка... Да, след това миялната ще глътне всичко, само че си представям по какъв начин всичко това става в хола. А като стартират българките да пекат чушки, патладжани, да връткат сърми, да месят козунаци... И целият този мирис вечно попива в мебелите - да не си разправяме небивалици за страхотната смукателна и антимирисна мощ на абсорбаторите.
Каквито и нови жилищни планове да огледа човек, на всички места американската неприспособимост е водеща. А и още нещо ще посочи: аз обичам работещ тв приемник, от дете мога да пребивавам вътре в тв приемника. Когато сготвям, той непрекъснато нещо ми бръмчи, даже няма значение дали го виждам. Но съм в ОТДЕЛНАТА кухня. И обичаният постоянно може да иде в хола и да гледа мач или нещо друго.
Ако дамата, която готви всеки ден, се намира в хола и желае за компания тв приемника, какво да прави клетият мъж? И за какво, в случай че той седи в хола, би трябвало постоянно да мирише на гозба? Ами гостите? За да е прелестно на всички, не стига единствено дамата да е сготвила, ами би трябвало до искра да е лъснала всичко, тъй като другояче гостите и в хола не трябва да влизат.
Нищо чудно, че от ден на ден българи избират да купуват повехнали български домове и панелни жилища, които се нуждаят от сериозен ремонт, само че са свястно издигнати и вярно разпределени.
Ние не се научихме на американска деятелност, само че взехме най-тъпото от тяхната архитектура и го направихме на стандарт!
*Текстът е от фейсбук профила на журналиста Лияна Панделиева
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ