Все по-трудно се ориентираме за хората около нас - маските

Все по-трудно се ориентираме за хората към нас - маските стават все по-сложни, нямаме време и сила да отсяваме и последователно се обкръжаваме с подправени хора, които считаме за същински другари, само че те не са. Може да се случи обстановка, в която да го разберем в точния момент, само че може тези хора да се покажат като подправени в най-неподходящ миг и грубо да ни наранят.

Приятелите, които непрекъснато търсят нашето внимание. Те ни завладяват и ни ревнуват. Отначало това наподобява като същинска обвързаност, само че в действителност то е белег на егоизъм. Такъв човек не може да ни разреши да бъдем обособени, самостоятелни персони, да бъдем себе си.

Приятелите, които непрекъснато се акцентират на висок глас. " Аз, аз, аз " - това се чува от тях. Както и да се случи диалогът - сред вас или в по-голяма компания, те постоянно съумяват да го придърпат към себе си. Те не понасят някой различен да се интересува от вас и постоянно подлагат на подозрение подбудите на сходни хора. Те, несъмнено, са съвършени и даже когато се оплакват, в действителност акцентират качествата си.

Приятелите, които в никакъв случай не са до нас във значими моменти. Просто тъй като не ги разпознават, тъй като ги омаловажават или тъй като не им пука. Това е повече от безапелационен симптом, само че той се вижда отдалеко, когато за вас се случва нещо значимо, а те не могат да схванат за какво вдигате толкоз олелия. Умението да си щастлива поради някого другиго, даже и да не разбираш толкоз за какво (а можеш да схванеш винаги) е белег на крепко другарство.

Приятелите, които прикриват подигравките с похвали. Някои хора владеят до съвършенство изкуството на пасивната експанзия. Те прикриват презрението си в похвали като: " Колко прекрасен кекс! Пълна случайност е, че въобще съумя " или " Колко хубаво, че най-накрая се уреди със среща. Вярно, не е нещо кой знае какво, само че какъв брой време към този момент не си правила секс, няма значение какъв е ". Усещането след сходни похвали е вместо приповдигнато, потискащо и неприятно.

Приятелите, които разискват другите с свирепост, самомнение и пренебрежение. Ако те го вършат свободно и без скрупули за другите, бъдете сигурни, че го вършат и за вас. Това не е до съответният човек, а до механизмът някой да се усеща важен, единствено когато осмива другите и се бърка умело в живота му. Независимо за какви връзки става тирада, стойте надалеч от такива хора.

Приятелите, които не ни познават и същински виждат. " Който те обича, те и познава " Не става дума само да знае и кътните ни зъби, тъй като сме израснали дружно. Кое е значимо за нас, кое го прави значимо, за какво действаме по този начин или по различен метод. Добрият другар ще разбере от един взор по кое време би трябвало ни измъкне от неприятна за нас обстановка, по кое време имаме потребност да излезем за радушно кафе, на бар или на шопинг. И го прави за нас, тъй като ни обича. Той знае от какъв подарък имаме потребност, какво би ни зарадвало същински.

Приятелите, които елементарно се отхвърлят от нас. Във всяка връзка човешка има проблеми. Тези, които ги е грижа, вършат старания да изглаждат тези проблеми, да има връзка. тъй като държат на нас и знаят, че това, което се случва е въпрос на някакво недоумение и неразбирателство, а не на някакво надълбоко разграничение. Ще открият същинската причина на нещата и ще приказват искрено.

Приятелят, който ни споделя това, което желае да чуем, вместо това, което би трябвало да чуем. Истинският другар ни споделя истината, както я мисли и както наподобява в профил. Той ще ни каже, че се унижаваме пред някой мъж, само че ще ни почете правото на избор да го създадем. Той ще ни каже, че е време да отслабнем, да си сменим прическата. Ще го направи искрено, само че не жестоко, ще уцели моментът, в който не сме уязвими и в който сме отворени към рецензия. Защото не желае да ни нарани, а да забележим нещо значимо.

Ако усетим такива хора край себе си, токсични хора, които настояват, че са наши другари, би трябвало да ги извадим от живота си. Може да са такива от проклетия, може да не работят или приказват с неприятна предумисъл, само че дано ги пуснем надалеч от нас, прочувствено най-малко. Няма нищо неприятно в това да си признаем, че някакви връзки към този момент не работят, не ни вършат щастливи или по-лошо - отравят ни, изтощават ни. Усилията, за които говорех нагоре, са до време. Когато не виждаме отклик, емпатия, сходни старания насреща. Когато се усещаме потиснати, с ниско самочувствие, нещастни - би трябвало да си тръгнем. Някъде там има хора, които заслужават целия ни капацитет, добото ни въодушевление и поддръжка.