Експерт: България ще внася сезонни работници от Непал и Филипините
Все по-малко хора имат предпочитание да започват работа в бранш туризъм, тъй като след КОВИД рецесията доста от служащите останаха без алтернатив и започнаха да се преквалифицират, по-късно, когато туризмът имаше потребност от тях, тях към този момент ги нямаше. Това сподели в студиото на „ Добро утро, Европа “ представителят на HR компания Александър Георгиев.
По думите на специалиста, преди началото на войната в Украйна, доста от работната ръка за сезона у нас е идвала точно от там, по-късно интерес към работа у нас са проявявали и хора от Молдова. В момента у нас идват служащи от Киргизстан, Непал и Филипините, уточни той.
Това са пазарите, в които хората са съгласни да работят за тези пари, българите не са склонни да работят на тези условия. Камериерките по морето взимат към 1200 лв., заплатата за бармани е към 3 000 лв..
Според него някои от сезонните служащи, които чакаме от чужбина, към момента не са пристигнали у нас, въпреки и към този момент да се намираме в разгара на сезона.
Друг проблем съгласно Георгиев, е че хората нямат време за образование, като доста постоянно те идват и нас и стартират работа непосредствено.
Той уточни, че доста българи се интересуват от сезонна работа, само че избират да работят в хотели отвън страната ни.
Изпращаме над 500 души на круизни кораби, където получават положителни пари. Работят като бармани, сервитьори, даже фокусници. Там имат доста добра подготовка, натоварването е огромно, а заплащането е към 2 000 евро.
Идеята съгласно Александър Георгиев би трябвало да е когато бъдат изпратени в чужбина тези служащи, те да се върнат у нас квалифицирани.
Работодателите у нас поставят доста грижи, само че има и съществени разминавания в упованията на едната и другата страна - „ Те се вършат, че им заплащат, аз се върша, че работя “, сподели той.
Едно от нещата, които би трябвало да се трансформират у нас, с цел да има добра сезонна претовареност, е да има по-голяма еластичност в законодателството и хора, които са на борсата да могат да стартират работа сезонно за 2 месеца, сподели Александър Георгиев. По-голямата еластичност в работното време, както и механизъм за възнаграждение на заплатите, също са измежду факторите за възстановяване на пазара.
По думите на специалиста, преди началото на войната в Украйна, доста от работната ръка за сезона у нас е идвала точно от там, по-късно интерес към работа у нас са проявявали и хора от Молдова. В момента у нас идват служащи от Киргизстан, Непал и Филипините, уточни той.
Това са пазарите, в които хората са съгласни да работят за тези пари, българите не са склонни да работят на тези условия. Камериерките по морето взимат към 1200 лв., заплатата за бармани е към 3 000 лв..
Според него някои от сезонните служащи, които чакаме от чужбина, към момента не са пристигнали у нас, въпреки и към този момент да се намираме в разгара на сезона.
Друг проблем съгласно Георгиев, е че хората нямат време за образование, като доста постоянно те идват и нас и стартират работа непосредствено.
Той уточни, че доста българи се интересуват от сезонна работа, само че избират да работят в хотели отвън страната ни.
Изпращаме над 500 души на круизни кораби, където получават положителни пари. Работят като бармани, сервитьори, даже фокусници. Там имат доста добра подготовка, натоварването е огромно, а заплащането е към 2 000 евро.
Идеята съгласно Александър Георгиев би трябвало да е когато бъдат изпратени в чужбина тези служащи, те да се върнат у нас квалифицирани.
Работодателите у нас поставят доста грижи, само че има и съществени разминавания в упованията на едната и другата страна - „ Те се вършат, че им заплащат, аз се върша, че работя “, сподели той.
Едно от нещата, които би трябвало да се трансформират у нас, с цел да има добра сезонна претовареност, е да има по-голяма еластичност в законодателството и хора, които са на борсата да могат да стартират работа сезонно за 2 месеца, сподели Александър Георгиев. По-голямата еластичност в работното време, както и механизъм за възнаграждение на заплатите, също са измежду факторите за възстановяване на пазара.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ