Варненка за борбата да си върне откраднатия профил във Фейсбук: Трудно е, но не и невъзможно
Все по-често в обществените медии ставаме очевидци на постове, в които консуматори се оплакват, че профилите им са били хакнати и откраднати. Такъв е казусът и с Мария Иванова* от Варна (името е променено, с цел да се резервира анонимността на човека), която показа пред Радио " Фокус “ – Варна, че в продължение на три месеца се е борила да си върне истинския профил.
Иванова изясни, че самият профил не е бил толкоз значим, колкото страницата, която е основала към профила си и посредством нея популяризира работата си.
" Не споделям, че профилът ми във Facebook не е значим. Напротив, там съм споделяла фотоси със фамилията си, приятни моменти с другари, само че като цяло неща, които не са изключително забавни за непознати хора. Точно по тази причина в никакъв случай не съм и предполагала, че профилът ми би представлявал интерес за хакерите или хората, които се занимават с сходна активност.
Признавам, че нося виновност, тъй като не бях подсигурила задоволително отбраната си и това е дало опция на някой, някъде по света да ми го отнеме “, споделя още Мария.
Всичко се случило при започване на месец април, когато дамата решила да влезе в обществената мрежа, само че открива, че паролата ѝ е заменена. Прави опит да я промени, само че тогава схваща, че хакерът е сменил е-мейл адреса в самия профил и поръчката минава през непозната Hotmail поща.
Започва дълго и изцяло безплодно писане към администраторите във Facebook . Докладва, че профилът ѝ е откраднат и от обществената мрежа го закриват, тъй че никой да не го вижда. Докато това се случи обаче минава седмица.
" След като затвориха профилът ми, стартира битката да си го върна. Пращах персонална карта, пращах акт за раждане, пратих даже и свидетелството ми за брак – всичко преведено на британски и легализирано от компания. Нямаше никаква реакция от Facebook.
Междувременно започнах да върша опити да си сменя паролата, само че този, който беше откраднал профила ми беше поставил и двуфакторна отбрана. Това за мен означаваше, че действително аз към този момент нямам профил, само че по-лошото бе, че нямам достъп и до страницата си, която бе от извънредно значение за моята работа, защото там имаше позитивни мнения от клиенти, а знаете, че по-голяма реклама за един бизнес – няма.
В общи линии се отчаях и започнах да разпитам другари дали не биха могли да ми оказват помощ. Почти всички ми споделиха, че това е идея пердута и да не се занимавам повече, а да си направя нов профил. Само една другарка одобри случилото се по-съвестно и се зае със задачата. Честно казано изобщо не бях оптимист, само че нали знаете, че вярата умира последна “, споделя още Мария.
Така двете – Мария и нейната другарка се впускат в комплицираната задача да се свържат с същински човек във Facebook. След 4-седмично писане, на всички вероятни мейли във Facebook, най-сетне им дава отговор човек от плът и кръв, който им споделя, че би трябвало да подадат сигнал, че профилът е хакнат – нещо, което те са създали още преди месец. Разбират, че няма да получат помощ от обществената мрежа и насочват напъните си в друга посока. Първоначално обмислят дали да не се свържат с компания, която се занимава с сходна активност. Намират такива компания, само че тя е основана в Съединени американски щати, а цената им е 250 $. Решават да оставят този вид за финален и да опитат със лични сили да решат проблема, пред който са изправени.
Започва се четене на всички вероятни конгреси и се оказва, че доста хора в целия свят са станали жертва на сходни офанзиви, само че процентът на върнати профили е незабележим.
" Хората споделяха, по какъв начин по 2-3 години се пробват да си върнат профилите във Facebook, само че несполучливо. Колкото повече четяхме, толкоз повече се отчайвахме.
Приятелката ми обаче се оказа по-упорита от хакера и по някакъв неразбираем за мен метод съумя да смени паролата. Обясни ми, че даже и прикрит – профилът ми към момента съществуваше в базата данни на Facebook.
След като смени паролата, остана най-трудното: да байпасираме двуфакторната отбрана. Честно да ви кажа – това е в действителност извънредно мъчно за осъществяване. По рекомендация на моята другарка още веднъж писахме на Facebook, който пък още веднъж не ни отговори. И по този начин мина още един месец в четене, мислене, мъдруване, до момента в който един ден не ми се обади моята другарка и стартира да ми диктува къде да вляза и какво да върша.
Само ще вметна, че пращането на персонална карта – в огромен % от случаите, не работи. Казвам ви го от опит. След като влязохме през " странични малки врати “ във фейсбук системата ми се наложи да си направя видеоклип в действително време.
Слава Богу, програмата им ме разпозна и ме препрати към идната стъпка: избирането на трима инцидентни другари, на които Фейса изпраща питане дали действително това съм аз. Изключителен шанс, че от всички препоръчани ми излязоха трима, които са ми доста близки и хората потвърдиха, че това съм аз. Ако те не бяха удостоверили – нямаше по какъв начин да си върна профила. Най-накрая след три месеца неравна борба с Facebook и хакера, аз имах профил.
Влязох и разбрах, че този, който го е откраднал ме е записал в някакъв уебсайт за запознанства. Изтрих приложението, изтрих и ужасните известия, които бях получила от разнообразни мъже. Приятелката ми постави всякаква допустима отбрана, която обществената мрежа предлага и в този момент надявам, че съм предпазена “, изясни още варненката.
Историята обаче не свършва до тук. Само ден откакто Мария съумява да върне профила си, получава смс от Швеция с код, който сякаш е пратен от Facebook и бил, с цел да си смени паролата. Жената обаче изобщо не се " връзва “ на номера и схваща, че в действителност това е метод хакерът да ѝ отнеме още веднъж профила. Изтрива смс-а и се надява, че крадецът на профили ще си откри друго занятие.
" Споделям историята си, с цел да кажа на хората, че кражбите на персонални данни и профили в обществените мрежи не са небивалица, а има цели групи, които се занимават с такава активност.
Съветът ми към тях е да бъдат деликатни, да наблюдават къде влизат, какви данни и следи оставят в интернет, тъй като сме уязвими. Нека слагат всевъзможни вероятни отбрани, които им се оферират и това ще им е от изгода. Но най-много да не се отчайват, тъй като въпреки и доста мъчно, има способи да си върнат профилите – стига да носят спортна завист в себе си “, завършва разказът си Иванова.
Десислава ВАСИЛЕВА
Иванова изясни, че самият профил не е бил толкоз значим, колкото страницата, която е основала към профила си и посредством нея популяризира работата си.
" Не споделям, че профилът ми във Facebook не е значим. Напротив, там съм споделяла фотоси със фамилията си, приятни моменти с другари, само че като цяло неща, които не са изключително забавни за непознати хора. Точно по тази причина в никакъв случай не съм и предполагала, че профилът ми би представлявал интерес за хакерите или хората, които се занимават с сходна активност.
Признавам, че нося виновност, тъй като не бях подсигурила задоволително отбраната си и това е дало опция на някой, някъде по света да ми го отнеме “, споделя още Мария.
Всичко се случило при започване на месец април, когато дамата решила да влезе в обществената мрежа, само че открива, че паролата ѝ е заменена. Прави опит да я промени, само че тогава схваща, че хакерът е сменил е-мейл адреса в самия профил и поръчката минава през непозната Hotmail поща.
Започва дълго и изцяло безплодно писане към администраторите във Facebook . Докладва, че профилът ѝ е откраднат и от обществената мрежа го закриват, тъй че никой да не го вижда. Докато това се случи обаче минава седмица.
" След като затвориха профилът ми, стартира битката да си го върна. Пращах персонална карта, пращах акт за раждане, пратих даже и свидетелството ми за брак – всичко преведено на британски и легализирано от компания. Нямаше никаква реакция от Facebook.
Междувременно започнах да върша опити да си сменя паролата, само че този, който беше откраднал профила ми беше поставил и двуфакторна отбрана. Това за мен означаваше, че действително аз към този момент нямам профил, само че по-лошото бе, че нямам достъп и до страницата си, която бе от извънредно значение за моята работа, защото там имаше позитивни мнения от клиенти, а знаете, че по-голяма реклама за един бизнес – няма.
В общи линии се отчаях и започнах да разпитам другари дали не биха могли да ми оказват помощ. Почти всички ми споделиха, че това е идея пердута и да не се занимавам повече, а да си направя нов профил. Само една другарка одобри случилото се по-съвестно и се зае със задачата. Честно казано изобщо не бях оптимист, само че нали знаете, че вярата умира последна “, споделя още Мария.
Така двете – Мария и нейната другарка се впускат в комплицираната задача да се свържат с същински човек във Facebook. След 4-седмично писане, на всички вероятни мейли във Facebook, най-сетне им дава отговор човек от плът и кръв, който им споделя, че би трябвало да подадат сигнал, че профилът е хакнат – нещо, което те са създали още преди месец. Разбират, че няма да получат помощ от обществената мрежа и насочват напъните си в друга посока. Първоначално обмислят дали да не се свържат с компания, която се занимава с сходна активност. Намират такива компания, само че тя е основана в Съединени американски щати, а цената им е 250 $. Решават да оставят този вид за финален и да опитат със лични сили да решат проблема, пред който са изправени.
Започва се четене на всички вероятни конгреси и се оказва, че доста хора в целия свят са станали жертва на сходни офанзиви, само че процентът на върнати профили е незабележим.
" Хората споделяха, по какъв начин по 2-3 години се пробват да си върнат профилите във Facebook, само че несполучливо. Колкото повече четяхме, толкоз повече се отчайвахме.
Приятелката ми обаче се оказа по-упорита от хакера и по някакъв неразбираем за мен метод съумя да смени паролата. Обясни ми, че даже и прикрит – профилът ми към момента съществуваше в базата данни на Facebook.
След като смени паролата, остана най-трудното: да байпасираме двуфакторната отбрана. Честно да ви кажа – това е в действителност извънредно мъчно за осъществяване. По рекомендация на моята другарка още веднъж писахме на Facebook, който пък още веднъж не ни отговори. И по този начин мина още един месец в четене, мислене, мъдруване, до момента в който един ден не ми се обади моята другарка и стартира да ми диктува къде да вляза и какво да върша.
Само ще вметна, че пращането на персонална карта – в огромен % от случаите, не работи. Казвам ви го от опит. След като влязохме през " странични малки врати “ във фейсбук системата ми се наложи да си направя видеоклип в действително време.
Слава Богу, програмата им ме разпозна и ме препрати към идната стъпка: избирането на трима инцидентни другари, на които Фейса изпраща питане дали действително това съм аз. Изключителен шанс, че от всички препоръчани ми излязоха трима, които са ми доста близки и хората потвърдиха, че това съм аз. Ако те не бяха удостоверили – нямаше по какъв начин да си върна профила. Най-накрая след три месеца неравна борба с Facebook и хакера, аз имах профил.
Влязох и разбрах, че този, който го е откраднал ме е записал в някакъв уебсайт за запознанства. Изтрих приложението, изтрих и ужасните известия, които бях получила от разнообразни мъже. Приятелката ми постави всякаква допустима отбрана, която обществената мрежа предлага и в този момент надявам, че съм предпазена “, изясни още варненката.
Историята обаче не свършва до тук. Само ден откакто Мария съумява да върне профила си, получава смс от Швеция с код, който сякаш е пратен от Facebook и бил, с цел да си смени паролата. Жената обаче изобщо не се " връзва “ на номера и схваща, че в действителност това е метод хакерът да ѝ отнеме още веднъж профила. Изтрива смс-а и се надява, че крадецът на профили ще си откри друго занятие.
" Споделям историята си, с цел да кажа на хората, че кражбите на персонални данни и профили в обществените мрежи не са небивалица, а има цели групи, които се занимават с такава активност.
Съветът ми към тях е да бъдат деликатни, да наблюдават къде влизат, какви данни и следи оставят в интернет, тъй като сме уязвими. Нека слагат всевъзможни вероятни отбрани, които им се оферират и това ще им е от изгода. Но най-много да не се отчайват, тъй като въпреки и доста мъчно, има способи да си върнат профилите – стига да носят спортна завист в себе си “, завършва разказът си Иванова.
Десислава ВАСИЛЕВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ