– Вече е неоспорим факт, че след всепризнатия класик на

– Вече е безспорен факт, че след всепризнатия класик на актуалната българска литература акад. Антон Дончев (светла му памет!), занаятчия номер едно на романа си ти. Знаеш ли за какво днешният четец търси и купува твоите книги, с какво те са забавни на българите и получават високи оценки в Европа и по света?

– Надявам се, че моите романи провокират трайния интерес на българските читатели, тъй като в тях аз се пробвам да пресъздам неподправения, комплицирано спорен български живот, да опиша истината за нелеката ни, от време на време мъчителна национална орис. Преди десети ноември 1989 година моите книги бяха повече от сериозни към протичащото се тогава у нас, да вземем за пример в трилогията си „ Битието “, „ Изходът “, „ Законът “ аз сложих казуса за властта, за насилието като най-несигурната, непродуктивна и глупава форма на власт.

След демократичните промени  в своите романи аз продължих да показвам остро сериозното си отношение към несвършващия, безконечен преход, белязан с голямата кражба на национална благосъстоятелност, с корозивната националното ни съществуване корупция и с обезсилването на правосъдната система, която е имунната система на всяка държавност. Така в тези тридесет години ние загубихме близо три милиона напуснали страната българи, измежду тях и младите, и най-образованите, и обезкръвихме българския народ. Това е най-непростимото закононарушение на безхаберната ни, подкупна, обвързвана с олигархията и нетърпимо корумпирана политическа класа. Лаская се още от мисълта, че с изключение на всичко това, моите романи са забавни и са написани на висок, на запаметяващ се и хубав български език.

– Истинският взрив на възходящото ти развиване стартира през 1978 година с нашумелия твой разказ „ Битието “ и продължи с нови над 10 романа, спечелили популярност освен за теб, а и за националната ни литература. В Германия те нарекоха българският Балзак. Ще ни повериш ли ключа за тайната или тайните на триумфите им?

– През 2006 година моят разказ „ Разруха “ бе преведен в Германия. Той  бе отпечатан в влиятелното издателство „ Кippenheuer&Witsch “ и по мнението на „ Deutsche Welle “ е безспорно най-успешната българска книга, излизала в миналото на немски език. Във в. Франкфуртер алгемайне цайтунг той бе наименуван „ романът на смяната в цяла Източна Европа “. „ Ние чакахме романът на смяната да се появи в Полша, в Чехия, в Унгария или в Германия, само че той пристигна от България “. За тази книга излязоха над четиридесет мнения и рецензии в най-значимата немскоезична преса. Романът „ Разруха “ бе преиздаден в меки корици в поредицата за европейска класика „ KiWi “. В продължение на няколко години австрийското издателство „ Deutiсke “ издаде моята епична трилогия „ Битието “, „ Изходът “, „ Законът “, фамилната ми сага от 2400 страници която обгръща повече от 100 години от националната история на България. Немскоезичната литературна рецензия възприе романовата трилогия като изобретение в европейския епос и съпостави създателя, пиша го с стеснение, с Томас Ман и Достоевски. След този впечатляващ триумф най-голямото немско издателство Де Те Фау (DTV) закупи правата и преиздаде трилогията в меки корици. Вярвам, че аргументите за този триумф се крият в художествените качества на моите книги.

– Ти остана правилен на традициите на Вазовия съюз на българските писатели и не го напусна, помамен от обилните хранилки на Сорос, „ Отворено общество “, „ Америка за България “ и продажни родни структури посредством своите лакоми хрантутници, които проповядват огромната неистина за съществуването на „ двете литератури “: същинската, т.е. тяхната, и тази на по този начин наречените от тях „ синодални старци “ на Съюз на българските писатели. Как би тълкувал тази неистина и коя е в действителност истината?

– Както към този момент загатнах, даже в най-демократичното общество, същинският публицист би трябвало да резервира своята креативна, своята духовна самостоятелност и да остане сериозен към действителността, в която живее. Следователно да резервира своята човешка и морална независимост. Всеки опит да бъде зависещ посредством ласкателства или посредством материално облагодетелстване може да се окаже фаталeн за него. Съюзът на българските писатели е учреден в далечната 1913 година, негов първи почетен ръководител е бил патриархът на българската литература, великият Иван Вазов. В своето многолетно битие Съюз на българските писатели се реализира освен като една от най-старите, само че и като една от най-престижните културни институции в страната. И това, че тя продължава да съществува и до през днешния ден се дължи освен на традицията, само че и на непрестанните старания на нейните управления.

– В дните преди постоянното общо Отчетно-изборно заседание на писателския съюз отровните стрели отново са в от дълго време определената посока – управлението на Съюз на българските писатели и неговия ръководител Боян Ангелов. Имат ли учредения за измислени обидни обвинявания същите соросоидни „ идеолози “, чиято единствена цел е нов опит за заграбването и присвояването на Съюза на българските писатели? Впрочем решил ли си към този момент чия кандидатура за негов ръководител ще подкрепиш на събранието?

– В последните години, без значение че времената не са изключително духовни, че са напряко комплицирани и сложни, Съюзът на българските писатели се стабилизира. Той не получава дотации отникъде, нито от страната, нито от някакви фондации, нито от великодушни спонсори, не разчита даже на минимална финансова поддръжка. Цяло знамение е, че в тази нерадостна обстановка той продължава да съществува, да устоя своя вестник „ Словото през днешния ден “ и издателство „ Български публицист ”, да поддържа своите креативен и почивни бази, да прави забележима социална активност. Всичко това се дължи на неговото управление и най-много на неговия ръководител Боян Ангелов. Доколкото зная няма никакви юридически спънки той да се кандидатира още веднъж за ръководител на Съюза. А да го сменяме в тези в действителност неразбираеми и антидуховни времена ми се вижда някак неуместно, неуместно, а може да се окаже и рисково. Разбира се, на Отчетно-изборното заседание ще поддържа неговата потвърдена кандидатура!

С писателя акад. Владимир Зарев беседва поетът Петър Андасаров