Асоциация „Активни потребители“: Натискат длъжници да връщат по-високи суми от взетото
Все по-често ни алармират консуматори на бързи заеми, че са получили от съда заповед за осъществяване за сума, която е формирана най-вече от главница, договорна и мораторна рента. Потребителите се оплакват, че по свои калкулации са заплатили огромна част от задължението и не им излиза наяве за какво съдът желае от тях да заплатят на компанията за бърз заем такава огромна сума, оповестяват от Асоциация „ Активни консуматори “, написа.
Заповед за осъществяване е улеснен метод за заемодател да осъди своя дебитор, като показа на съда документи, които да предположат основателност на вземането на кредитора от длъжника, без да е нужно да се прави цялостно доказване на това взимане. Защитата на длъжника в сходно произвеждане е посредством несъгласие в едномесечен период без потребността да се стимулира това несъгласие. Ако длъжникът не възрази, заповедта влиза в действие и има силата на влезнало в действие решение. Ако възрази – кредиторът ще би трябвало да потвърждава по естествения правосъден ред своето взимане.
Потребителите на бързи заеми се задължават с спомагателни разноски по контракта за заем, които не могат да бъдат избегнати, и тези разноски – наричани такса „ гарантиране “, пакет „ спомагателни услуги, „ банкова “ гаранция и други наименования, постоянно оскъпяват заема с размер непосредствен до главницата на контракта. Такъв вид наложителни разноски разяснихме в предходна публикация. Те водят до нищожност на контракта и от там потребителя дължи единствено толкоз колкото е взел. Самите клаузи, които плануват пораждането на тези разноски, са неравноправни клаузи и като такива – не пораждат деяние за потребителя.
Така при настояването си до съда, компаниите за бързи заеми регистрират платените от потребителя суми първо по спомагателните разноски, след това лихви и най-после главницa. Фирмите икономисват фактът, че е плащано по спомагателните разноски по неравноправни клаузи, тъй като според Гражданскопроцесуалния кодекс – съдът би трябвало служебно да следи за такива клаузи при издаването на заповедта. Де факто потребителят е заплатил главницата по недействителния контракт и безпричинно се желае възнаграждение на главница и лихви, като съдът не постоянно следи за неравноправни клаузи и това трансферира тежестта върху потребителя да се брани против неравноправните клаузи на търговеца.
Съдът на Европейския съюз („ Съд на Европейския съюз “) по дело C‑531/22 в Решение от 18.01.2024 продължава да развива правосъдната процедура на Съд на Европейския съюз във връзка с заповедите за осъществяване, издадени въз основа на неравноправни клаузи. Съд на Европейския съюз преглежда полското процесуално законодателство (сходно е с нашето във връзка с издаване на заповед за изпълнение) и стига до умозаключение, че съдът издал заповедта за осъществяване би трябвало да може служебно да прави преценка за неравноправност на клаузите по контракта и след влизането ѝ в действие, като това включва даже по време на насилственото осъществяване. Този мироглед се споделя и в съединените каузи C‑693/19 и C‑831/19 на Съд на Европейския съюз, където се стимулира, че съдът, издал заповедта, би трябвало да може след издаването на заповедта да прави преценка за неравноправност на клаузите въз основа на които е издадена заповедта за осъществяване.
В решение по дело C‑582/22 на Съд на Европейския съюз се обръща внимание и на влезлите в действие решения на съда, като се аргументира, че анулация на такива решения не е допустимо, въпреки с тях да се отстранява неравноправни клаузи, доколкото съществуват благоприятни условия за отбрана на потребителя в производството по издаване на заповедта за осъществяване – в тази ситуация това е служебното следене на съда и правото на несъгласие на потребителя в едномесечен период. Тази теза се споделя и в решения на Съд на Европейския съюз по каузи C‑869/19, C‑407/18, C‑49/14 и други. Макар да не се дава непосредствено решение на сегашния проблем, то сигурно се дава тенденция, в която може да се усъвършенства българското законодателство, тъй че да се обезпечат правата и ползите на потребителите.
Решението по дело С-531/22 на Съд на Европейския съюз води до извод, че неизпълнение на съда да извърши инспекция за неравноправни клаузи в контракт, въз основа на който се издава заповед за осъществяване, би трябвало да бъде съображение за следващ правосъден надзор на издадената заповед и опция същата да бъде обезсилена от съда при определяне на неравноправни клаузи, като това да може да се случи и в хода на насилственото осъществяване.
Настоящият механизъм в българското процесуална правна рамка не обезпечава в цялост правата на потребителя според практиката на Съд на Европейския съюз, тъй като при несъблюдение на служебните си отговорности, съдът може да издаде заповед за осъществяване въз основа на неравноправни клаузи, а потребителят заради неустановеност или неведение да не упражни своето право на несъгласие, с което ще влезе в действие решение, учредено на оскъдни клаузи, което пък от своя страна опонира на правните правила на една правова страна, каквато е Република България. Ето за какво, " Активни консуматори " ще упорства да се вкарат повече гаранции за правата на потребителите в хода на правосъдните производства.
Заповед за осъществяване е улеснен метод за заемодател да осъди своя дебитор, като показа на съда документи, които да предположат основателност на вземането на кредитора от длъжника, без да е нужно да се прави цялостно доказване на това взимане. Защитата на длъжника в сходно произвеждане е посредством несъгласие в едномесечен период без потребността да се стимулира това несъгласие. Ако длъжникът не възрази, заповедта влиза в действие и има силата на влезнало в действие решение. Ако възрази – кредиторът ще би трябвало да потвърждава по естествения правосъден ред своето взимане.
Потребителите на бързи заеми се задължават с спомагателни разноски по контракта за заем, които не могат да бъдат избегнати, и тези разноски – наричани такса „ гарантиране “, пакет „ спомагателни услуги, „ банкова “ гаранция и други наименования, постоянно оскъпяват заема с размер непосредствен до главницата на контракта. Такъв вид наложителни разноски разяснихме в предходна публикация. Те водят до нищожност на контракта и от там потребителя дължи единствено толкоз колкото е взел. Самите клаузи, които плануват пораждането на тези разноски, са неравноправни клаузи и като такива – не пораждат деяние за потребителя.
Така при настояването си до съда, компаниите за бързи заеми регистрират платените от потребителя суми първо по спомагателните разноски, след това лихви и най-после главницa. Фирмите икономисват фактът, че е плащано по спомагателните разноски по неравноправни клаузи, тъй като според Гражданскопроцесуалния кодекс – съдът би трябвало служебно да следи за такива клаузи при издаването на заповедта. Де факто потребителят е заплатил главницата по недействителния контракт и безпричинно се желае възнаграждение на главница и лихви, като съдът не постоянно следи за неравноправни клаузи и това трансферира тежестта върху потребителя да се брани против неравноправните клаузи на търговеца.
Съдът на Европейския съюз („ Съд на Европейския съюз “) по дело C‑531/22 в Решение от 18.01.2024 продължава да развива правосъдната процедура на Съд на Европейския съюз във връзка с заповедите за осъществяване, издадени въз основа на неравноправни клаузи. Съд на Европейския съюз преглежда полското процесуално законодателство (сходно е с нашето във връзка с издаване на заповед за изпълнение) и стига до умозаключение, че съдът издал заповедта за осъществяване би трябвало да може служебно да прави преценка за неравноправност на клаузите по контракта и след влизането ѝ в действие, като това включва даже по време на насилственото осъществяване. Този мироглед се споделя и в съединените каузи C‑693/19 и C‑831/19 на Съд на Европейския съюз, където се стимулира, че съдът, издал заповедта, би трябвало да може след издаването на заповедта да прави преценка за неравноправност на клаузите въз основа на които е издадена заповедта за осъществяване.
В решение по дело C‑582/22 на Съд на Европейския съюз се обръща внимание и на влезлите в действие решения на съда, като се аргументира, че анулация на такива решения не е допустимо, въпреки с тях да се отстранява неравноправни клаузи, доколкото съществуват благоприятни условия за отбрана на потребителя в производството по издаване на заповедта за осъществяване – в тази ситуация това е служебното следене на съда и правото на несъгласие на потребителя в едномесечен период. Тази теза се споделя и в решения на Съд на Европейския съюз по каузи C‑869/19, C‑407/18, C‑49/14 и други. Макар да не се дава непосредствено решение на сегашния проблем, то сигурно се дава тенденция, в която може да се усъвършенства българското законодателство, тъй че да се обезпечат правата и ползите на потребителите.
Решението по дело С-531/22 на Съд на Европейския съюз води до извод, че неизпълнение на съда да извърши инспекция за неравноправни клаузи в контракт, въз основа на който се издава заповед за осъществяване, би трябвало да бъде съображение за следващ правосъден надзор на издадената заповед и опция същата да бъде обезсилена от съда при определяне на неравноправни клаузи, като това да може да се случи и в хода на насилственото осъществяване.
Настоящият механизъм в българското процесуална правна рамка не обезпечава в цялост правата на потребителя според практиката на Съд на Европейския съюз, тъй като при несъблюдение на служебните си отговорности, съдът може да издаде заповед за осъществяване въз основа на неравноправни клаузи, а потребителят заради неустановеност или неведение да не упражни своето право на несъгласие, с което ще влезе в действие решение, учредено на оскъдни клаузи, което пък от своя страна опонира на правните правила на една правова страна, каквато е Република България. Ето за какво, " Активни консуматори " ще упорства да се вкарат повече гаранции за правата на потребителите в хода на правосъдните производства.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ