Финансирането на “загуби и щети” вероятно ще бъде водеща тема на COP27 в Египет
Все по-честите и по-тежки рискови метеорологични феномени, и последователно протичащите процеси, като покачването на морското ниво, предизвикват неизбежни загуби и вреди по целия свят. До 2030 година разрастващите се страни ще би трябвало да се оправят с сред 290 – 580 милиарда $ годишно “остатъчни вреди ” (такива, които не могат да бъдат предотвратени даже с ограничения за адаптация). Освен за икономическите измерения, е значимо да се означи, че става въпрос и за загуба на домове, човешки животи и даже за застрашаване на метода на живот на хора в дълготраен проект. Това е опасност, надвиснала над разрастващите се страни, които имат минимален принос за изменението на климата. Ето за какво въпросът за финансирането на загубите и вредите е и въпрос на така наречен климатична правдивост, който от десетилетия е в сянката на договарянията на Организация на обединените нации за климата и се чака да бъде измежду главните тематики на идната среща на върха за климата COP27 в Египет през ноември.
Катастрофалните наводнения в Пакистан през последните месеци засегнаха 33 милиона души – всеки седми в страната, лишиха живота на повече от 1500 души. Освен това наводненията, които са засегнали територия с размерите на Обединеното кралство, са нанесли вреди на селското стопанство и инфраструктурата за милиарди долари.
Екстремните метеорологични условия не пощадиха и Европа, като това лято огромна част от континента още веднъж бе наранена от рекордни горещини – открити са повече от 3000 спомагателни смъртни случая във Великобритания в резултат на горещините, и повече от 1000 души в Португалия и Испания, умряли в следствие от горещите талази с температури над 40°C, достигащи екстремните 46 – 47°C. А със усилването на изменението на климата, тези рискови феномени ще стават все по-чести и по-тежки, според IPCC.
Дори и излъчванията на парникови газове да бъдат внезапно понижени през идващите десетилетия, някои от загубите и вредите, дължащи се на промените на климата, ще бъдат неизбежни заради спомагателното количество парникови газове, което към този момент се намира в атмосферата, както и заради продължаващите излъчвания в сегашното – всичко това ще докара до стопляне на атмосферата на планетата.
Какво значи “загуби и вреди ”?
Терминът “загуби и вреди ” се използва в договарянията на Организация на обединените нации по въпросите на климата (COP) за обозначаване на последствията от промените на климата, към които страните към този момент е невероятно да се приспособяват или даже това да е допустимо, те не разполагат с нужните запаси или нямат достъп до тях.
Щети се отнася до материални обекти, които могат да бъдат възобновени, като да вземем за пример разрушени къщи, а загубите са тези, които са необратими, като да вземем за пример човешкия живот.
Развиващите се страни са наричани все по-често страните от Глобалния Юг , като се имат поради по-бедните страни в Латинска Америка, Африка, Южна Азия и Океания. Именно те разполагат с минимум запаси и са най-уязвими към последствията от промените на климата, а в същото време исторически са съдействали минимум за тях. Ето за какво въпросът за загубите и вредите, за дейностите (или бездействията) и финансирането въз основа на климатичната справедливост е един от най-трудните в договарянията на Организация на обединените нации за климата и от дълго време е източник на съществени спорове сред развитите и разрастващите се страни.
Въпреки че няма тъкмо определение за “загуби и вреди ”, признато е, че те могат да бъдат породени освен от рискови метеорологични феномени (напр. тропически циклони, наводнения, засушавания), които нарастват и стават по-интензивни заради промените на климата, само че и от по-бавно протичащи процеси, които още веднъж биват породени от измененията в климата (напр. покачване на морското ниво, процеси на опустиняване, размразяване на ледниците, окисляване на океаните).
Какви са икономическите изражения?
Икономическите загуби и вреди засягат ресурсите, стоките и услугите. Въздействието им може да се види ясно в разнообразни браншове на стопанската система, като селското стопанство, горското стопанство, рибарството и туризма, както и като вреди върху критичната инфраструктура и активи и върху веригите за доставки.
През 2020 година естествените бедствия, свързани с времето, са довели до загуби на обща стойност 210 милиарда щатски $, като в бъдеще се чака тази сума да нарасне.
Според изследване до 2030 година разрастващите се страни ще би трябвало да се оправят с “остатъчни вреди ” (т.е. вреди, които не могат да бъдат избегнати посредством ограничения за адаптация) в размер на 290 – 580 милиарда $ годишно.
Очаква се до 2040 година тази сума да се усили до 0,6 – 1,0 трилиона $ годишно, а до 2050 година – до 1,1 – 1,7 трилиона $, заради продължаващите промени на климата. Според отчет, оповестен по време на миналогодишната среща на върха по въпросите на климата COP26, в случай че световното стопляне продължи със сегашната си скорост, именно най-бедните и най-уязвимите страни ще бъдат изправени пред загуби и вреди, равняващи се на до 2050 година, а даже ограничението на стоплянето до 1,5°C ще отнеме 13% от техния Брутният вътрешен продукт.
Пример за стопански вреди са крайбрежните общности в Бангладеш, където добивът на сол посредством дестилацията на морска вода е главен източник на прехранване. През последните години обаче честите тропически циклони, бурите и проливните дъждове са довели до намаляване на добива, което нанесе обилни вреди на поминъка на хората, които зависят от нея, и принуди страната, която другояче значително е разчитала на лични запаси, да внася сол. Навлизането на солена вода в земеделските земи, почвата и източниците на питейна вода също е сериозен проблем за земеделските производители.
Друг образец е засушаването в Северна Италия през 2022 година, което се прави оценка като най-сериозното за последните 70 години. В композиция с горещото време през лятото, то докара до значително понижение на земеделските добиви, което за царевицата и пшеницата възлиза на 30%. Към юли 2022 година общите аграрни загуби се правят оценка на 3 милиарда евро. Последствие от засушаването също е и спадът на равнището на реките, което докара до режим на водата, а в някои планински региони – до спад или даже до краткотрайно прекъсване на производството а електрическа енергия от Водноелектрическа централа. Нивото на реката По – най-дългата в Италия, спадна до рекордно ниско ниво (Фиг. 2). Стигна се до обстановка, при която морската вода се засмуква назад в реката, застрашавайки биоразнообразието в региона. В началото на месец юли италианското държавно управление разгласи изключително състояние в 5 района.
Съществуват загуби и вреди, които мъчно могат да се оценят
Примери за това са загуби на членове на фамилията, смяна в метода на живот, насилствената миграция и даже изгубване на културата и традициите.
В микронезийските общности на остров Кошрай например от ден на ден места за погребения са застрашени от крайбрежна ерозия заради покачването на морското ниво, което е опасност за досегашните обичаи. Не единствено това, но
някои от дребните тихоокеански островни страни са застрашени от изгубване при бъдещо повишаване на морското ниво.
А намаляването и изгубването на морския лед в Арктика се отразява на културната еднаквост и ловните практики на инуитските общности.
В планината Аусангате в Перу, част от Андите, има ледник, чието последователно изгубване се свързва с отпътуването на боговете. Хората от племето Кечуа имат вяра, че планината Аусангате е всесилен господ на пейзажа и че намаляването на ледника на върха е знак за “гнева на божеството ”. Отдръпването на ледника е поставило край и на вековната процедура на локалните поданици да събират дребни ледени парчета по време на годишното си поклонение, вярвайки, че яденето им има лечебни свойства.
Ледникът “Ок ” е първият в Исландия, който губи статуса си на хладилник през 2014 година (Фиг. 3), заради свиването си, породено от стоплянето на климата. През 2019 година на мястото на изчезващия хладилник е сложена мемориална плоча, която гласи “Писмо до бъдещето: “Ок ” е първият исландски хладилник, който загуби своя статус. Това може да се случи с всички ледници през идващите 200 години. Този мемориал е самопризнание, че знаем какво се случва и какво би трябвало да се направи. Само вие ще видите дали го направихме ”.
Покачването на морското ниво обаче заплашва и много обекти на международното наследство (напр. Венеция), а изострянето на рисковите метеорологични феномени също е тежко прочувствено задължение за засегнатите, както демонстрират оценки на пагубните последствия от горските пожари в Австралия през 2019 година и 2020 г. и тропическия циклон Наргис в Мианмар през 2010 година
Как можем да управляваме загубите и вредите?
В Парижкото съглашение за климата държавите признават смисъла на “предотвратяването, свеждането до най-малко и ръководството ” на загубите и вредите. Чрез намаляването на излъчванията и подкрепяне на общностите да се приспособяват, които всъщност са двата съществени стълба на битката с промените на климата, огромна част от тези проблеми в действителност могат да бъдат лимитирани.
Същевременно, със усилването на промените, целенасоченото ръководство на неизбежните вреди и загуби, става все по-необходимо, защото от ден на ден се надвишават границите на акомодацията.
Колкото по-дълго отлагаме намаляването на излъчванията, толкоз повече ще би трябвало да похарчим за адаптиране, а колкото по-малко похарчим за адаптиране, толкоз повече ще костват вредите и загубите.
Съществуват 2 типа граници на адаптация – меки и твърди.
Според IPCC “меките ” граници на акомодация значат, че общностите не разполагат с финансови запаси за адаптиране, само че въпреки всичко такива са вероятни. Докато “твърдите ” граници значат, че няма вероятност за отбягване на рискови опасности (например има единствено стеснен потенциал за справяне с покачването на морското равнище).
Има за справяне със загубите и вредите, при съществуване на нужните запаси:
- Спешна помощ и рехабилитация.
- Възстановяване и реорганизация.
- Намаляване на риска от бедствия.
Те включват развиване на ръководството на бедствията (като например системи за ранно предупреждение), основаване на различни способи на прехранване (например когато към този момент не е допустимо да се отглеждат култури на наводнена земя), незабавно финансово и обществено подкрепяне, подкрепяне на хората да мигрират и да се преселват безвредно, както и психическа поддръжка и създаване на потенциал за възобновяване на живота и препитанието на хората.
Финансиране на масата за договаряния
Въпреки че въпросът за загубите и вредите е предмет на диспути от повече от 30 години – от началото на договарянията за климата,
към момента не е взето решение всъщност по отношение на финансирането му.
В Парижкото съглашение се загатва за “загуби и вреди ”, само че в съпътстващия го финален документ не се показва, че това следва да води до правно обвързване за погашение на обезщетение . Тази уговорка бе прокарана от развитите страни, които се притесняваха от лавина от правосъдни разногласия и искове за обезщетение.
Позицията на развитите страни е, че компенсирането и ръководството на загубите и вредите следва да се обезпечи от съществуващи източници, като да вземем за пример финансиране за акомодация и филантропична помощ, и че не е належащо да се основава нов финансов механизъм. Проблемът обаче е, че, от една страна, обещаното финансиране за битка с промените на климата (100 милиарда щатски $ годишно от 2020 година нататък) няма да е задоволително, с цел да се посрещнат потребностите от акомодация, а въпреки това, развитите страни дори не са изпълнили това заричане.
Ето за какво по време на договарянията за климата на COP26 през 2021 г. най-голямата преговорна група, формирана най-вече от разрастващи се страни, които съставляват шест от всеки седем души по света , прикани развитите страни да поемат ангажимент за покриване на загубите и вредите. Този апел обаче продължи да среща съпротива от страна на огромни стопански системи като Съединени американски щати и Европейски Съюз.
Все отново стъпка напред е фактът, че някои развити страни, измежду които Канада, Дания, Германия, Нова Зеландия, Шотландия и белгийската провинция Валония, са декларирали, че ще поддържат финансирането на “загуби и вреди ”. По време на COP26 Шотландия и Валония обещаха към 3 милиона $, следвани от Дания, която даде обещание 13 милиона $. По време на предварителните преговори в началото на октомври тази година Европейски Съюз очерта и по какъв начин ще подкрепя жертвите на промените на климата.
Тъй като настоящето финансиране е надалеч по-ниско от предстоящите разноски за бъдещи вреди, през последните години откривателите и групите на гражданското общество предложиха редица иновативни източници на финансиране. Предложенията им включват да вземем за пример налози или такси за фирмите за изкопаеми горива, полетите и горивата за морски превоз, както и световна скица за установяване на цените на въглеродните излъчвания, като приходите от тях се употребяват за компенсирането на загуби и вреди.
Обсъжда се и пренасочването на субсидиите за изкопаеми горива, които възлизат на милиарди или даже трилиони евро годишно, според от метода на оценка. Според изявление на Генералния секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш,
следва да се наложи налог върху огромните облаги на петролните и газовите компании по време на енергийната рецесия, част от който да се употребява за покриване на загубите и вредите.
В момента има и засилен публичен напън по въпроса. През септември т.г. над 400 неправителствени организации по света подписват писмо, адресирано към оглавяващите на делегациите по време на идната конференция. Писмото приканва финансирането на загуби и вреди да бъде публично прегледано по време на COP27. Подобни апели се чуват и от множество деятели и политици, измежду които някогашния държавен секретар и специфичен делегат на Съединени американски щати за климата Джон Кери и шотландския министър председател Никола Стърджън.
Въпросите за това кой, какво и по какъв начин продължава да се разисква по отношение на финансирането на вредите и загубите. В същото време разрастващите се страни, за които тези загуби и вреди стават все по-сериозен проблем, приканват за решение, а не за още десетилетия отсрочване. Поради всички тези аргументи се чака този въпрос да бъде централна тематика на COP27, а идващият кръг от договарянията на Организация на обединените нации за климата ще се организира в Шарм ел Шейх в Египет при започване на ноември т.г.
Публикацията е първа част от поредност на Климатека, която наблюдава развиването към идната среща на страните – COP27, в Египет по въпросите на климата.
Автор: Николай Петков / Климатека
Николай Петков е част от авторския екип на Климатека. Той е приключил магистратура компетентност „ Метеорология “ във Физическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. Магистърската му теза е на тематика „ Климатични показатели – разбор на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и сегашното “. Работи в екологично съдружие „ За Земята “ като специалист и координатор, като сега е координатор по плана „ Променяме се с климата “.
В обявата са употребявани материали от:
- https://masfelfok.hu/2022/10/25/karok-es-vesztesegek-finanszirozas-klimavaltozas-ensz-cop-egyiptom/
- https://www.aa.com.tr/en/environment/drought-bringing-italian-agriculture-to-its-knees/2637971
- https://www.euronews.com/green/2022/05/14/the-longest-river-in-italy-is-drying-up-what-does-this-mean-for-those-who-rely-on-it-for-f#
- https://scitechdaily.com/po-river-the-longest-river-in-italy-dries-up/
- https://climatenetwork.org/2022/09/06/over-400-organisations-demand-that-loss-and-damage-is-on-the-agenda-for-cop27/
- https://www.carbonbrief.org/cop27-why-is-addressing-loss-and-damage-crucial-for-climate-justice/
