“Все още съм в шок. Може би никога няма да

“Все още съм в потрес. Може би в никакъв случай няма да не помни някои от картините, които видях след земетресението в Турция. Може би дълго време ще се възвръщам. Винаги ще помня обаче страхът и разрухата в очите на хората. Не толкоз бетона.

Целият им живот беше унищожен. Ще се възвръщат дълго, аз нямам право на самосъжаления. С оператора Огнян Кръстев пристигнахме още в първия ден след труса. В 5:00 часа сутринта бях в хотела, а след към 30-40 минути към този момент отразявах онлайн “.

Това описа в студиото на „ 120 минути “ репортерът на bTV Бесте Сабри, която дружно с оператора Огнян Кръстев ни направиха съпричастни с нещастието в Турция от първия вероятен миг. Те към този момент са си вкъщи.



„ Не усетих вторичните земетресения в Адана. Към Хатай се придвижвахме с часове в километрични тапи. Видяхме доста повече погребални коли в сравнение с коли за спешна помощ. Това доста повече те кара да настръхваш. Те всички бяха доста шумни и със светлини. Чудиш се дали е действителност, или не. Имах възприятието, че съм във филм на ужасите, който в никакъв случай няма да свърши “, описа Бесте.

„ Звуците, които се чакаха да се чуят под отломките, бяха знак на вярата. Оцелелите хора седят непрекъснато без вода и храна и чакат вяра в минути на безмълвие. Те като че ли бяха изгубили вяра, само че фактът, че стояха там, като че ли към момента доказваше, че я носят в себе си.

Когато се чуеше тон отдолу под отломките всички млъкваха – без значение дали са полиция, военни, гражданска отбрана, близки, медици. Пълна гробна тишина - сякаш си на гробищата. Стоиш и мислиш, че си заобиколен единствено от болежка и гибел, а в различен миг виждаш, че има и живот “, показа още Бесте.

Тя описа за някои моменти, които в никакъв случай няма да не помни.

„ Докато бях в Кахраманмараш един мъж пристигна самичък при мен и ми сподели, че е боен и не може да приказва пред камера, само че в случай че мога да предам, че там имат потребност от помощ. „ Тук всички сме единни и желаеме да помогнем, само че тази помощ не стига “, сподели той. А една жена ми показа „ Толкова е тежко, че ние се радваме даже когато можем да погребем близкия си. Разбрах, че турският народ е обединен. Некачественото строителство е главната причина за огромното злополучие, което се случи. Сега би трябвало да се търсят аргументите и отговорните за станалото “, счита Бесте.

„ На всеки опустошен обект имаше най-малко по три коли за спешна помощ, а оживелите са единици. Те чакат там до последно, тъй като вяра постоянно има “, показа още тя и изясни, че нейното име - Бесте, значи „ музикална комбинация “.

„ Може би наподобявам блага и почтена, само че от вътрешната страна съм боец и го знам. Благодарна съм на майка ми, която постоянно е била зад тила ми и ми е давала кураж във всичко. От последните дни в никакъв случай няма да не помни думата „ вяра “, а тази, която аз споделях на хората, беше „ кураж “ “, показа още Бесте.