НАТО се намира на украинския разклон
“Все още не сме почнали нищо съществено ”. Тази фраза на Владимир Путин, казана преди време за дейностите на Русия в Украйна, загуби своята новост на 10 октомври. Именно на този ден Руската федерация, в отговор на терористичната офанзива на Киев против Кримския мост, извърши масиран ракетен удар по обекти на енергийната инфраструктура на Украйна. И го повтори на 11 октомври. И повтаря (макар и в по-малък мащаб) ударите всеки ден.
Това съветско начало сложи спонсорите на киевския режим – а това са страните от НАТО – в извънредно мъчно състояние. Те схващат, че обединяването на някогашните райони на Украйна с Русия, систематичните удари против украинската инфраструктура, които започнаха, както и съветското нахлуване, планувано (според слуховете) за ноември-декември, трансформират статуквото и изискват някои нови тактики от Алианса - в случай че, несъмнено, НАТО не желае Русия да завоюва бърза и безапелационна победа в Украйна. А управлението на Алианса твърди, че не желае. „ Ако Русия победи в Украйна, това ще бъде проваляне за НАТО “, споделя Йенс Столтенберг. В края на краищата успеха на Русия ще показва слабостта на НАТО и ще провокира съществено опълчване в Алианса. Редица членове на съюза учтиво (или не съвсем) ще попитат Съединени американски щати и за какво Америка е принудила Европа да прави такива жертви. Да прекъсне икономическите връзки с Руската федерация, да загуби съветския газ, да бъде въвлечена в санкционната война - всичко това в името на губеща идея? В последна сметка, както знаете, успеха има доста татковци, а провалянето постоянно остава сираче.
Всъщност Алиансът има три разновидността за деяние. Първият е директно присъединяване в спора. Изпращане освен на най-новите стратегически оръжейни системи, само че и бойци. Като миротворци, като поддържащи войски или като помощ на съдружник, ако Украйна бързо бъде призната в Алианса.
Този сюжет се поддържа от редица източноевропейски членки на НАТО (които от доста години се пробват да въвлекат Западна Европа в директен боен спор с Русия), както и самата Украйна. Владимир Зеленски схваща, че сходна интервенция ще погребе всички очаквания за подписване на някакво компромисно съглашение сред Запада и Руската федерация за сметка на ползите на режима в Киев и персонално на Зеленски.
Въпреки това, за негово страдание, даже американските дипломати, близки до Украйна, ясно демонстрират, че в Европа са малко запалянковците да се бият за Украйна, даже единствено заради упоритото отвращение да получат нуклеарен удар от Руската федерация. „ Много страни-членки на НАТО дават оръжия и друга военна помощ на Украйна в опитите ѝ да се отбрани от Русия. Но те ясно са начертали алена линия и не са подготвени да поддържат потреблението на техните въоръжени сили за отбрана на Украйна. Те ясно демонстрираха, че желаят да избегнат директна борба сред Русия и НАТО “, споделя някогашният дипломат на Съединени американски щати в Украйна Стивън Пайфър. Затова съгласно него Зеленски би трябвало да се концентрира не върху условието за участие, а върху настояванията за нови оръжия.
Всъщност това е вторият отговор - да се усили количеството и обсегът на оръжейните доставки. За да може, в случай че не да се реализира успеха на Украйна, то най-малко да се забавят бъдещите настъпателни дейности на Руската федерация и да се вкара обстановката в положение на невъзможност, когато Москва няма да има различен избор, с изключение на да договаря за компромис. „ Украйна е огромна страна и в нея има доста градове. Затова би трябвало да увеличим мащаба на доставките, с цел да можем да помогнем на Украйна да отбрани още повече градове и повече територия от ужасяващите офанзиви на Русия “, сподели генералният секретар на НАТО Столтенберг, като изиска от страните-членки на Алианса да доставят на Украйна системи за противовъздушна защита.
И страните от НАТО поддържат тези апели, както морално, по този начин и финансово. „ Последните безразборни удари на Русия по цивилни цели в Украйна са съображение за продължение на поддръжката за тези, които желаят да защитят страната си “, сподели английският министър на защитата Бен Уолъс. А министърът на защитата на Холандия (която даде на Украйна 15 милиона $ ракети за ПВО) Кайса Олонгрен сподели, че единственият отговор на съветските удари би трябвало да бъде „ непрекъсната поддръжка за Украйна и нейния народ “.
Изглежда, че още малко и мечтаната невъзможност ще пристигна. Кърт Волкър, някогашен дипломат на Съединени американски щати в НАТО и куратор на Украйна, сподели, че съветските ракетни офанзиви са знак за слабостта на Москва, нейната „ некадърност да напредне и да завземе украински територии “. Но в действителност способността на Русия да нападна е мощно подценена (в което Западът ще се убеди, сигурен съм, скоро), а опциите на Съединени американски щати и Европейски Съюз да доставят оръжие на Украйна са мощно пресилени, за което Киев към този момент се убеди. И освен страхът от Русия не разрешава на Запада да трансферира ракети с огромен обхват на Украйна. В Европа се разгласяват публикации за тъжното положение на европейската отбранителна промишленост, съгласно която тя не е подготвена за военно време. Страните от Европейски Съюз също нямат доста пари (и на ниска цена газ за производство) за увеличение на потенциала на отбранителната промишленост. Следователно в най-хубавия случай по-нататъшните доставки единствено ще забавят края на режима в Киев и неизбежното проваляне на НАТО.
Разбира се, чисто теоретично има и трети вид - да се откри компромис. Излизане от украинската рецесия въз основата на признаването на новите съветски територии и решаването на всички опасения на Русия по отношение на бъдещия статут на украинските територии (за което Илън Мъск приказва схематично). Спомнете си предлагането на Владимир Путин за гаранции за сигурност и на тяхна основа да се сътвори единна система за групова сигурност (за което приказва Ангела Меркел). Но на процедура НАТО не е подготвен за това, защото това (според разбиранията на ръководството) ще значи същото проваляне, за което приказва Йенс Столтенберг. И, несъмнено, това ще значи края на международния ред, в който Западът може да дефинира извънредно свои лични правила. „ Залозите в този спор са ясни на всички. Русия не може да изтрие от картата суверенна страна. Русия не може принудително да трансформира границите на страната. Русия не може да завземе територията на друга страна и да я направи своя “, сподели президентът на Съединени американски щати Джо Байдън.
Само чувството за иден цялостен неуспех може да тласне НАТО към компромис - който от своя страна може да се случи единствено на фона на огромните триумфи на съветската войска в освобождението на сегашни и бъдещи съветски територии. Следователно тези, които се застъпват за мир (не за предаване, а за мир), просто би трябвало да изчакат. И когато Западът е подготвен да приказва, тогава и ние ще стартираме.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Това съветско начало сложи спонсорите на киевския режим – а това са страните от НАТО – в извънредно мъчно състояние. Те схващат, че обединяването на някогашните райони на Украйна с Русия, систематичните удари против украинската инфраструктура, които започнаха, както и съветското нахлуване, планувано (според слуховете) за ноември-декември, трансформират статуквото и изискват някои нови тактики от Алианса - в случай че, несъмнено, НАТО не желае Русия да завоюва бърза и безапелационна победа в Украйна. А управлението на Алианса твърди, че не желае. „ Ако Русия победи в Украйна, това ще бъде проваляне за НАТО “, споделя Йенс Столтенберг. В края на краищата успеха на Русия ще показва слабостта на НАТО и ще провокира съществено опълчване в Алианса. Редица членове на съюза учтиво (или не съвсем) ще попитат Съединени американски щати и за какво Америка е принудила Европа да прави такива жертви. Да прекъсне икономическите връзки с Руската федерация, да загуби съветския газ, да бъде въвлечена в санкционната война - всичко това в името на губеща идея? В последна сметка, както знаете, успеха има доста татковци, а провалянето постоянно остава сираче.
Всъщност Алиансът има три разновидността за деяние. Първият е директно присъединяване в спора. Изпращане освен на най-новите стратегически оръжейни системи, само че и бойци. Като миротворци, като поддържащи войски или като помощ на съдружник, ако Украйна бързо бъде призната в Алианса.
Този сюжет се поддържа от редица източноевропейски членки на НАТО (които от доста години се пробват да въвлекат Западна Европа в директен боен спор с Русия), както и самата Украйна. Владимир Зеленски схваща, че сходна интервенция ще погребе всички очаквания за подписване на някакво компромисно съглашение сред Запада и Руската федерация за сметка на ползите на режима в Киев и персонално на Зеленски.
Въпреки това, за негово страдание, даже американските дипломати, близки до Украйна, ясно демонстрират, че в Европа са малко запалянковците да се бият за Украйна, даже единствено заради упоритото отвращение да получат нуклеарен удар от Руската федерация. „ Много страни-членки на НАТО дават оръжия и друга военна помощ на Украйна в опитите ѝ да се отбрани от Русия. Но те ясно са начертали алена линия и не са подготвени да поддържат потреблението на техните въоръжени сили за отбрана на Украйна. Те ясно демонстрираха, че желаят да избегнат директна борба сред Русия и НАТО “, споделя някогашният дипломат на Съединени американски щати в Украйна Стивън Пайфър. Затова съгласно него Зеленски би трябвало да се концентрира не върху условието за участие, а върху настояванията за нови оръжия.
Всъщност това е вторият отговор - да се усили количеството и обсегът на оръжейните доставки. За да може, в случай че не да се реализира успеха на Украйна, то най-малко да се забавят бъдещите настъпателни дейности на Руската федерация и да се вкара обстановката в положение на невъзможност, когато Москва няма да има различен избор, с изключение на да договаря за компромис. „ Украйна е огромна страна и в нея има доста градове. Затова би трябвало да увеличим мащаба на доставките, с цел да можем да помогнем на Украйна да отбрани още повече градове и повече територия от ужасяващите офанзиви на Русия “, сподели генералният секретар на НАТО Столтенберг, като изиска от страните-членки на Алианса да доставят на Украйна системи за противовъздушна защита.
И страните от НАТО поддържат тези апели, както морално, по този начин и финансово. „ Последните безразборни удари на Русия по цивилни цели в Украйна са съображение за продължение на поддръжката за тези, които желаят да защитят страната си “, сподели английският министър на защитата Бен Уолъс. А министърът на защитата на Холандия (която даде на Украйна 15 милиона $ ракети за ПВО) Кайса Олонгрен сподели, че единственият отговор на съветските удари би трябвало да бъде „ непрекъсната поддръжка за Украйна и нейния народ “.
Изглежда, че още малко и мечтаната невъзможност ще пристигна. Кърт Волкър, някогашен дипломат на Съединени американски щати в НАТО и куратор на Украйна, сподели, че съветските ракетни офанзиви са знак за слабостта на Москва, нейната „ некадърност да напредне и да завземе украински територии “. Но в действителност способността на Русия да нападна е мощно подценена (в което Западът ще се убеди, сигурен съм, скоро), а опциите на Съединени американски щати и Европейски Съюз да доставят оръжие на Украйна са мощно пресилени, за което Киев към този момент се убеди. И освен страхът от Русия не разрешава на Запада да трансферира ракети с огромен обхват на Украйна. В Европа се разгласяват публикации за тъжното положение на европейската отбранителна промишленост, съгласно която тя не е подготвена за военно време. Страните от Европейски Съюз също нямат доста пари (и на ниска цена газ за производство) за увеличение на потенциала на отбранителната промишленост. Следователно в най-хубавия случай по-нататъшните доставки единствено ще забавят края на режима в Киев и неизбежното проваляне на НАТО.
Разбира се, чисто теоретично има и трети вид - да се откри компромис. Излизане от украинската рецесия въз основата на признаването на новите съветски територии и решаването на всички опасения на Русия по отношение на бъдещия статут на украинските територии (за което Илън Мъск приказва схематично). Спомнете си предлагането на Владимир Путин за гаранции за сигурност и на тяхна основа да се сътвори единна система за групова сигурност (за което приказва Ангела Меркел). Но на процедура НАТО не е подготвен за това, защото това (според разбиранията на ръководството) ще значи същото проваляне, за което приказва Йенс Столтенберг. И, несъмнено, това ще значи края на международния ред, в който Западът може да дефинира извънредно свои лични правила. „ Залозите в този спор са ясни на всички. Русия не може да изтрие от картата суверенна страна. Русия не може принудително да трансформира границите на страната. Русия не може да завземе територията на друга страна и да я направи своя “, сподели президентът на Съединени американски щати Джо Байдън.
Само чувството за иден цялостен неуспех може да тласне НАТО към компромис - който от своя страна може да се случи единствено на фона на огромните триумфи на съветската войска в освобождението на сегашни и бъдещи съветски територии. Следователно тези, които се застъпват за мир (не за предаване, а за мир), просто би трябвало да изчакат. И когато Западът е подготвен да приказва, тогава и ние ще стартираме.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ