Два ресторанта, които промениха мнението ми за Девън
Все още не съм сигурен какво ме накара да пътувам дълго с кола до Девън. Вероятно обезверено се възползва от последните няколко тихи дни преди представянето на книгата. Може би невъзможността да ангажирам нещо забавно в чужбина за времето, което имах. Със сигурност не беше носталгия.
Родителите ми ни водеха в Девън като деца и главният ми спомен е миризмата. Опияняващият аромат на каравана Пейнтън — мокър фазер, спукани газови бутилки и химически тоалетни. По-късно заживяхме в Дорсет, за който имах повече предубеждения. По принцип цялата шийка на гората е един страховит експлоатационен тематичен парк за дребните англичани, които би трябвало да се натоварят със сметана, с цел да се насладят на топла бира, невисок фашизъм и танци на Морис. Но тогава отбих последната от криволичещите, неуместно тесни алеи и слязох в Дартмут. Малко по-малко юрска „ котловина, която времето не помни “, с цел да извършите наново посещаване на Морското конче.
Има неуместно причудлива дребна еспланада в Дартмут, ко...
Прочетете целия текст »
