Къде изчезна вносът
Все още не е известно дали и какъв брой Брутният вътрешен продукт бъде обиден от идната промяна на вноса, стана ясно от думите на Сергей Цветарски, ръководител на Национален статистически институт
© Анелия Николова За да се популяризира едно неверно изказване, са нужни не повече от 5 минути, само че пък да се обори по-късно лишава доста повече време. Думите са на ръководителя на Националния статистически институт Сергей Цветарски пред БНР.
Твърдението му е фигуративно и (иронично) очевидно не почива на точни данни. Но това важи и за статистиката за вноса на България през предходната година. Съмненията, че тя е погрешна (има непонятен спад при горивата), а оттова - и сметките за растежа на стопанската система, бяха стартирани от депутата от Българска социалистическа партия Румен Гечев. Той упрекна ръководещите, че са манипулирали растежа на Брутният вътрешен продукт и вместо той да е един от най-високите в Европейски Съюз, може да се окаже, " че лазим по дъното ".
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Проблем с числата за вноса, става известно, има. Но по-скоро става въпрос за техническа неточност, която към момента не е ясно по какъв начин ще се отрази в резултата за Брутният вътрешен продукт за 2019 година Експресните оценки посочваха 3.5% за последното тримесечие и по-високи равнища през предходните. По-надеждните предварителни данни се чакат на 5 март. Каквито и да са те обаче, има риск никой да не им повярва - неналичието на съответна реакция от страна на институциите още сега, в който са открили пропуск в числата за вноса, даде необятно поле за политически спекулации по тематиката.
Изгубени в декларациите
От взаимно известие на Агенция " Митници " и Национален статистически институт стана ясно, че от началото на 2019 година има нови правила за обявление на вноса в Европейски Съюз и за избрани борсови артикули, в това число нефтопродукти, към този момент подават два типа митнически заявления - опростена и спомагателна. В първите, разясняват от Национален статистически институт, се записва планирана стойност на вноса, а в част от тях стойност даже липсва. Затова и данните от тези заявления не са включени в базата със записи, които институтът тегли от системата на митниците. " За статистиката са значими окончателните данни за цената на вноса, която се пресмята върху средномесечни борсови цени и се заявява в спомагателните заявления. По принцип спомагателната декларация се подава до към 45 дни след опростената, само че в избрани случаи се бави месеци, което пречи да бъде отразена в месечната и даже в тримесечната статистика ", разясняват от Национален статистически институт.
Така се оказва, че информацията за вноса за 2019 година е непълна, статистиката цяла година не е попълвала празнотите и сега се прави проверка на данните за целия интервал. Най-големите разминавания са при данните за внос на нефт, само че евентуално ще се види и при някои цветни метали, които също са борсови артикули. Гечев приказва за пропуснати 4 милиарда лева Справка в базата на Национален статистически институт за външната търговия демонстрира годишен спад на импортирания нефт от 3 милиарда лева (или 35.4%). В сметката не са включени данните за търговията с Европейски Съюз за декември, само че вносът на петрол е главно от Ирак и Русия. В същото време износът за същия интервал пораства (с 4.9%), а по данни от пазара вътрешното ползване на горива също е с 1-2% нагоре. Тоест не е разумно да има подобен огромен спад на суровината, в случай че има растеж на пазара на подготвена продукция. А и постъпленията от данък върху горивата през предходната година леко порастват по отношение на 2018 година
Червена лампичка е и големият размер на графата " Грешки и пропуски " в платежния баланс към декември - 3.345 милиарда евро. Тази сума се образува като остатъчна големина - съпоставят се несигурната част (събраните данни и оценки за входящите и изходящите парични потоци в страната) със сигурната (изменението на аварийните активи на БНБ) и разликата от тях се отдава на " неточности и пропуски ". В декемврийското прессъобщение на централната банка за платежния баланс за пръв път се показва и че следва проверка на данните за външната търговия за цялата 2019 година
Растеж под въпрос
Най-голямата въпросителна в този момент е по какъв начин този пропуск от към 4 милиарда лева ще се отрази на сметките за растежа на стопанската система през предходната година. Гечев спекулира, че вместо към 3.5% нарастването на Брутният вътрешен продукт ще е най-вече 1%.
" Няма по какъв начин при 15% растеж на заема, 12.5% нарастване на междинните хонорари и безработица 3.5% да има толкоз слаб действителен растеж на Брутният вътрешен продукт ", е мнението на Лъчезар Богданов от Института за пазарна стопанска система. Според него методът на пресмятане на индикатора включва и други данни. Това се удостоверява и от самия Национален статистически институт. От там показват, че употребяват три разнообразни метода за пресмятане на Брутният вътрешен продукт и при тях се употребяват разнообразни входни данни. Както и че главният способ, който употребяват, е индустриалният. Той се мери " с добавената стойност, основана при производството на артикули и услуги от единиците, резиденти на икономическата територия на страната ".
" Данни от осведомителната система " Външна търговия на Национален статистически институт " не се употребяват непосредствено при създаването на тримесечния Брутният вътрешен продукт. Източници на информация са месечна и тримесечна информация от краткосрочна бизнес статистика, статистика на платежния баланс от Българска народна банка, статистическа информация от проучване на домакинските бюджети, от проучването на работната мощ, консолидиран доклад за осъществяването на държавния бюджет и административни данни и балансови разработки ", показват от института. А самият Цветарски още по-конкретно споделя, че към момента " не е известно дали и какъв брой Брутният вътрешен продукт бъде обиден от тази промяна на вноса ". Но естествено каквото и число да излезе, критиците (и изключително политиците) ще могат да го нападат като манипулирано.
Така Национален статистически институт се изправя пред задачата да се оправи с репутационна рецесия. И то освен за вътрешна приложимост - Евростат евентуално също няма да е удовлетворена от изненадващата проверка.
© Анелия Николова За да се популяризира едно неверно изказване, са нужни не повече от 5 минути, само че пък да се обори по-късно лишава доста повече време. Думите са на ръководителя на Националния статистически институт Сергей Цветарски пред БНР.
Твърдението му е фигуративно и (иронично) очевидно не почива на точни данни. Но това важи и за статистиката за вноса на България през предходната година. Съмненията, че тя е погрешна (има непонятен спад при горивата), а оттова - и сметките за растежа на стопанската система, бяха стартирани от депутата от Българска социалистическа партия Румен Гечев. Той упрекна ръководещите, че са манипулирали растежа на Брутният вътрешен продукт и вместо той да е един от най-високите в Европейски Съюз, може да се окаже, " че лазим по дъното ".
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Проблем с числата за вноса, става известно, има. Но по-скоро става въпрос за техническа неточност, която към момента не е ясно по какъв начин ще се отрази в резултата за Брутният вътрешен продукт за 2019 година Експресните оценки посочваха 3.5% за последното тримесечие и по-високи равнища през предходните. По-надеждните предварителни данни се чакат на 5 март. Каквито и да са те обаче, има риск никой да не им повярва - неналичието на съответна реакция от страна на институциите още сега, в който са открили пропуск в числата за вноса, даде необятно поле за политически спекулации по тематиката.
Изгубени в декларациите
От взаимно известие на Агенция " Митници " и Национален статистически институт стана ясно, че от началото на 2019 година има нови правила за обявление на вноса в Европейски Съюз и за избрани борсови артикули, в това число нефтопродукти, към този момент подават два типа митнически заявления - опростена и спомагателна. В първите, разясняват от Национален статистически институт, се записва планирана стойност на вноса, а в част от тях стойност даже липсва. Затова и данните от тези заявления не са включени в базата със записи, които институтът тегли от системата на митниците. " За статистиката са значими окончателните данни за цената на вноса, която се пресмята върху средномесечни борсови цени и се заявява в спомагателните заявления. По принцип спомагателната декларация се подава до към 45 дни след опростената, само че в избрани случаи се бави месеци, което пречи да бъде отразена в месечната и даже в тримесечната статистика ", разясняват от Национален статистически институт.
Така се оказва, че информацията за вноса за 2019 година е непълна, статистиката цяла година не е попълвала празнотите и сега се прави проверка на данните за целия интервал. Най-големите разминавания са при данните за внос на нефт, само че евентуално ще се види и при някои цветни метали, които също са борсови артикули. Гечев приказва за пропуснати 4 милиарда лева Справка в базата на Национален статистически институт за външната търговия демонстрира годишен спад на импортирания нефт от 3 милиарда лева (или 35.4%). В сметката не са включени данните за търговията с Европейски Съюз за декември, само че вносът на петрол е главно от Ирак и Русия. В същото време износът за същия интервал пораства (с 4.9%), а по данни от пазара вътрешното ползване на горива също е с 1-2% нагоре. Тоест не е разумно да има подобен огромен спад на суровината, в случай че има растеж на пазара на подготвена продукция. А и постъпленията от данък върху горивата през предходната година леко порастват по отношение на 2018 година
Червена лампичка е и големият размер на графата " Грешки и пропуски " в платежния баланс към декември - 3.345 милиарда евро. Тази сума се образува като остатъчна големина - съпоставят се несигурната част (събраните данни и оценки за входящите и изходящите парични потоци в страната) със сигурната (изменението на аварийните активи на БНБ) и разликата от тях се отдава на " неточности и пропуски ". В декемврийското прессъобщение на централната банка за платежния баланс за пръв път се показва и че следва проверка на данните за външната търговия за цялата 2019 година
Растеж под въпрос
Най-голямата въпросителна в този момент е по какъв начин този пропуск от към 4 милиарда лева ще се отрази на сметките за растежа на стопанската система през предходната година. Гечев спекулира, че вместо към 3.5% нарастването на Брутният вътрешен продукт ще е най-вече 1%.
" Няма по какъв начин при 15% растеж на заема, 12.5% нарастване на междинните хонорари и безработица 3.5% да има толкоз слаб действителен растеж на Брутният вътрешен продукт ", е мнението на Лъчезар Богданов от Института за пазарна стопанска система. Според него методът на пресмятане на индикатора включва и други данни. Това се удостоверява и от самия Национален статистически институт. От там показват, че употребяват три разнообразни метода за пресмятане на Брутният вътрешен продукт и при тях се употребяват разнообразни входни данни. Както и че главният способ, който употребяват, е индустриалният. Той се мери " с добавената стойност, основана при производството на артикули и услуги от единиците, резиденти на икономическата територия на страната ".
" Данни от осведомителната система " Външна търговия на Национален статистически институт " не се употребяват непосредствено при създаването на тримесечния Брутният вътрешен продукт. Източници на информация са месечна и тримесечна информация от краткосрочна бизнес статистика, статистика на платежния баланс от Българска народна банка, статистическа информация от проучване на домакинските бюджети, от проучването на работната мощ, консолидиран доклад за осъществяването на държавния бюджет и административни данни и балансови разработки ", показват от института. А самият Цветарски още по-конкретно споделя, че към момента " не е известно дали и какъв брой Брутният вътрешен продукт бъде обиден от тази промяна на вноса ". Но естествено каквото и число да излезе, критиците (и изключително политиците) ще могат да го нападат като манипулирано.
Така Национален статистически институт се изправя пред задачата да се оправи с репутационна рецесия. И то освен за вътрешна приложимост - Евростат евентуално също няма да е удовлетворена от изненадващата проверка.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ